Даниъл Силва
Аферата Рембранд (47)

46. Темс Хаус, Лондон

Операция „Шедьовър“ се превърна в съвместно американско-британско-израелско начинание в 11,45 ч. на следващата сутрин, когато Греъм Сиймор се върна от Даунинг Стрийт № 10 с последното от необходимите министерски одобрения в куфарчето си. Скоростта, с която бе постигнато съгласието, свидетелстваше за репутацията на Сиймор пред властите. Както отбеляза самият Греъм по-късно, това беше по-скоро умела проява на добрата стара политика, мотивирана от практически съображения, а не от идеология. Ако събореха Мартин Ландесман, изчисляваха важните особи, съществуваше голяма вероятност огромни суми британски лири да потънат с него. По техните сметки беше по-добре да бъдат на страната на Габриел, отколкото да са просто странични наблюдатели. В противен случай, от финансовата империя на Мартин можеше да остане само един гол скелет.

За момента американците бяха доволни да играят ролята на довереник и отговорен съветник. И наистина броени часове след събирането на службите в Темс Хаус Ейдриън Картър вече се бе качил на своя „Гълфстрийм V“ обратно за Лангли.

Габриел Алон нямаше самолет, нито имаше намерение да оставя операцията си в ръцете дори на приятел като Греъм Сиймор. Габриел беше открил мишената и смяташе лично да приключи работата. Това създаде известни проблеми на адвокатите на МИ5. Накрая, след разгорещени дебати, те обявиха, че е допустимо офицер от чужда разузнавателна служба да участва в подобни обсъждания. Но само след като му се обясняха ясно всички правила.

Малко след два часа следобед на същия ден Габриел отново седеше на масата в конферентната зала на деветия етаж, като този път срещу него беше застанал целият правен отдел на МИ5. След кратък преглед на действията на Алон на британска земя, който се оказа забележително изчерпателен, адвокатите изложиха правилата за участието му в операция „Шедьовър“. Като се вземеше предвид деликатното естество на работата на обекта, вербуването трябваше да се извърши изключително внимателно. Не трябваше да има никакъв вид принуда, нито следа от нещо, което дори наподобява шантаж. Всяко израелско наблюдение на обекта на британска земя трябваше да се прекрати незабавно. Всяко бъдещо наблюдение на британска земя, ако изобщо се допуснеше, щеше да се извършва само от МИ5.

— Сега подпиши това — каза един от юристите и пъхна впечатляващ на вид документ в ръката на Габриел, а наред с него и внушителна златна писалка. — И Бог да ти е на помощ, ако престъпиш и една дума.

Габриел нямаше такива намерения — поне засега, затова небрежно драсна нещо нечетливо на посочения ред и се запъти към преддверието. Там го чакаше Найджъл Уитком — млад полеви агент на МИ5, който бе получил бойното си кръщение по време на работата с Габриел срещу Иван Харков. Под благочестивия вид на Уитком се криеше лукав като на престъпник ум.

— Учудвам се, че още си цял — каза той.

— Успяха да ме обработят и без да оставят рани и синини.

— В това са добри. — Уитком захвърли остарял брой на Икономист и се изправи. — Да слезем долу, не искам да пропусна първо действие.

Взеха асансьор до най-ниското ниво на сградата и тръгнаха по ярко осветения коридор към охранявана врата с надпис ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР. Уитком въведе кода и двамата влязоха вътре. В предната част на стаята имаше стена с големи видеомонитори, наблюдавани от елитна група старши оперативни офицери. Столът с надпис СИЙМОР беше празен. Това се очакваше, тъй като човекът, който обикновено седеше на него, в момента се приготвяше да направи дългоочакваното си завръщане на бойното поле. Уитком потупа Габриел по ръката и посочи един образ в центъра на видеостената.

— Ето го твоето момиче.

Габриел обърна поглед точно навреме, за да види как опръскан от дъжда седан мина през охраната пред неприветлива модерна офис сграда. В левия долен ъгъл на екрана бе посочено мястото, от което снима камерата: Ууд Лейн, Хамърсмит. Десет минути по-късно Найджъл Уитком посочи нов образ на стената, директно включване от Би Би Си. Един от техниците усили звука точно навреме, за да се чуят първите думи на говорителя:

— Днес бяха отправени нови обвинения…

Уитком погледна Габриел и се усмихна.

— Нещо ми подсказва, че вечерта ще бъде интересна.

* * *

За окаяното състояние на печата можеше да се съди по факта, че Зоуи Рийд, считана за една от най-ярките звезди на британската преса, прекара последните часове преди вербуването си, окъпана в ласкавия блясък на телевизионните светлини. По ирония на съдбата, появяването й тази вечер щеше да се окаже изключително неудобно за Даунинг Стрийт, защото включваше твърдения, че още един член на Парламента от Лейбъристката партия е бил замесен в скандала с подкупи на „Емпайър Аероспейс“. От Би Би Си първи се свързаха с нея, последвани от Скай Нюз, Си Ен Би Си и най-накрая Си Ен Ен Интернешънъл.

На излизане от студиото на Си Ен Ен на Грейт Марлборо Стрийт 16, Зоуи за първи път заподозря, че вечерта може и да не премине, както бе планирала. Причината беше във внезапното изчезване на колата и шофьора, предварително ангажирани от Файненшъл Джърнъл да я превозват от една публична изява до друга. Докато посягаше да извади мобилния си телефон, един облечен в шлифер мъж на средна възраст я информира, че поради възникнали организационни проблеми й е изпратена нова кола — блестяща лимузина „Ягуар“, паркирана на отсрещната страна на улицата. Нетърпелива да се прибере вкъщи след дългия ден, тя забърза под дъжда и без никакво колебание се качи на задната седалка. В този момент осъзна, че не е сама. До нея, с мобилен телефон до ухото, беше седнал добре облечен мъж с правилни черти и гъста прошарена коса. Той отмести телефона и погледна Зоуи, сякаш я бе очаквал.

— Добър вечер, госпожице Рийд. Казвам се Греъм Сиймор. Работя в тайните служби и заемам ръководен пост, което може да проверите, като се чуете с човека на телефона. — Подаде й мобилния си телефон. — Това е генералният ни директор. Надявам се да си спомняте гласа й, след като взехте интервю от нея само преди месец. По мое мнение бяхте малко твърда с нея, но статията се оказа добра.

— Заради статията ли съм тук?

— Разбира се, че не, госпожице Рийд. Тук сте, защото имаме сериозен проблем, засягащ сигурността на страната и на целия цивилизован свят. Имаме нужда от вашата помощ.

Зоуи внимателно приближи телефона до ухото си.

— Добър вечер, Зоуи, скъпа — чу познат дълбок глас. — Отпусни се спокойно, в ръцете на Греъм си на сигурно място. Приеми моите извинения за безпокойството тази вечер, но се боя, че нямахме друг избор.

В оперативната зала в Темс Хаус се чу обща въздишка на облекчение, когато видяха ягуара да потегля.

— Сега започва истинското забавление — каза Найджъл Уитком. — По-добре да се размърдаме или ще закъснеем за второ действие.