Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rembrandt affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2014)
Разпознаване и корекция
plqsak (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Аферата Рембранд

ИК „Хермес“, Пловдив, 2012

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор и коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978-954-26-1115-8

История

  1. — Добавяне

79. Вашингтон, Окръг Колумбия

— Не си ми казвал колко много приличам на нея — каза Зоуи.

— На Хендрике ли? — сви рамене Габриел. — Ти си далеч по-хубава.

— Сигурно го казваш на всички момичета.

— Само на тези, които излагам на смъртна опасност.

Зоуи се засмя. Вървяха по алеята на парка Нешънъл Мол. Пред тях изплува огромният купол на Капитолия, зад гърба им се издигаше Монументът на Джордж Вашингтон. Париж, Гърция и Египет, помисли си Габриел, съжителстващи само на няколкостотин метра разстояние. Той се вгледа в Зоуи. Беше облечена в елегантна вечерна рокля, подобна на онази, която бе носила на приема на Мартин, с тънък наниз перли на шията. Въпреки всичко, което бе преживяла, изглеждаше спокойна и щастлива. Стори му се, че бремето на измамата се е вдигнало от раменете й. Беше Зоуи отпреди лъжите. Зоуи отпреди Мартин.

— Не знаех, че ще идваш.

— Не го планирах — каза тя. — Но реших, че не мога да го пропусна.

— Как успя да си вземеш билет?

— Това членство си има своите привилегии, скъпи.

— Трябваше да ми се обадиш.

— И как да го направя? Да ти пусна имейл или съобщение? — Тя се усмихна. — Ти изобщо имаш ли електронен адрес?

— Всъщност имам. Но не работи като обикновен акаунт.

— Каква изненада — каза Зоуи. — А мобилен телефон ползваш ли?

— Само в кризисни ситуации.

— Моят ми прави номера. Трябва ли да знам нещо?

— Вече си извън системата, Зоуи.

— Едва ли някога ще успея да гледам на телефона, както преди.

— Не трябва да се тревожиш.

Пресякоха каменната еспланада, отделяща главната сграда на Националната галерия от източното й крило.

— Винаги ли водиш хората от екипа на подобни откривания? Или онова прелестно създание до теб тази вечер е съпругата ти? — Зоуи го погледна през рамо и се усмихна. — Май се изчервявате, господин Алон. Ако искате, бих могла да ви науча на някои тънкости как по-добре да прикривате емоциите си.

Габриел мълчеше.

— Сега ли е моментът да ми напомниш, че изискваш прямота от другите, докато самият ти се криеш зад маска от лъжи?

— Не мога да коментирам личния си живот, Зоуи.

— И няма ли да можем да станем приятели?

— Боя се, че никога не става така.

— Жалко — каза тя. — Още от началото тя ми допадна. Впрочем още когато бяхме в къщата в Хайгейт, двамата никак не успявахте да скриете, че сте лудо влюбени.

— Няма никаква къща в Хайгейт, Зоуи.

— О, да, забравих.

Габриел смени темата:

— Изглеждаш чудесно, Зоуи. Очевидно Ню Йорк ти се отразява добре.

— Все още не съм намерила къде сервират хубав чай.

— Нямаш ли колебания относно напускането на вестникарския бизнес?

— Няма никакъв вестникарски бизнес — натърти Зоуи кисело. — Какво мислиш за речта на Мартин в Давос?

— Спя по-спокойно, след като знам, че Мартин Ландесман е оптимист за бъдещето.

— Създава ли ви проблеми?

— Доколкото знам, той е образцов затворник.

— Какво става с центрофугите?

— Няма никакви центрофуги, Зоуи. Поне не и такива, с които да е свързан Мартин. Мартин никога не стъпва накриво. Той е с чисто сърце и благородни намерения. Той е светец.

— И като си помисля, че наистина бях влюбена в него…

— За нас твоето влюбване бе същински късмет. — Габриел се усмихна и я насочи към главната сграда. — Той обажда ли ти се?

— Мартин ли? Не, изобщо. Но много ме дразни мисълта, че ще му се размине. След онова, което с Мюлер причиниха на Михаил, ми се иска да можех сама да ги съсипя.

— Законът за държавната тайна все още важи, Зоуи. Дори тук, в Америка.

— Офисът на МИ6 във Вашингтон ми го припомня непрестанно.

Зоуи се усмихна и попита как е Михаил.

— Доколкото чувам, направо е като нов.

— Досущ като твоя Рембранд?

— Съмнявам се, че по Михаил е имало толкова много работа.

— Изпрати му поздрави от мен. Все още сънувам лицето му.

— Няма да трае вечно.

— Да — рече тя умислено. — Така казаха и психиатрите от МИ5.

Бяха стигнали до главния вход на галерията. Киара и Ишърууд ги чакаха отвън заедно с Лена Херцфелд.

— Коя е жената до съпругата ти?

— Тя е причината да те вербуваме — отговори Габриел.

— Лена?

Той кимна.

— Искаш ли да се запознаеш с нея?

— Ако не възразяваш, ще й се възхищавам от разстояние. — Зоуи махна на преминаващо такси. — Ако някога ти потрябва човек за друга опасна задача, знаеш къде да ме намериш.

— По-добре се върни към стария си начин на живот.

— Ще се опитам — усмихна се тя. — Но просто няма да е интересен като твоя.

Зоуи го целуна по бузата и се качи в таксито. Докато колата се отделяше от тротоара, Габриел усети, че във вътрешния джоб телефонът му вибрира. Бе получил имейл от булевард „Цар Саул“.

Съдържаше само една дума.

БУМ!