Даниъл Силва
Аферата Рембранд (76)

75. Кантон Берн, Швейцария

— Какво всъщност искаш, Алон? Пари ли? Това ли те интересува? Искаш да ме изтръскаш? Каква сума ще ми коства, за да се покрие цялата тази работа? Половин милиард? Един милиард? Назови си цената. Ще ти напиша чек и после всеки ще продължи по пътя си.

— Не искам парите ти — каза Габриел. — Искам центрофугите.

— Центрофуги ли? — Тонът на Ландесман бе скептичен. — Откъде пък ти хрумна идеята, че продавам центрофуги?

— От твоите компютри. Всичко е черно на бяло.

— Опасявам се, че си се объркал. Аз притежавам фирми, които продават компоненти с двойна употреба на търговски компании, които пък на свой ред ги продават на други търговци, които евентуално биха могли да ги препродават на определен производител в Шънджън, Китай.

— Производител, който ти притежаваш посредством китайски партньори.

— Пожелавам ти късмет да го докажеш в съда. Не съм вършил нищо незаконно, Алон. Не можеш да ме докоснеш и с пръст.

— По отношение на Иран може и да е така, но едно нещо не се е променило. В Америка все още има купища адвокати, специализирани в груповите искове, които ще те разкъсат на парчета, ако се разчуе. А аз разполагам с улики, които ще те съборят.

— Не разполагаш с нищо!

— Наистина ли искаш да поемеш такъв риск?

Ландесман не отговори.

— Имам оцеляло дете на евреи в Амстердам. Имам налегнат от угризения син в Аржентина. Имам дипломатическите телеграми на Карлос Вебер, както и списък с имена и номера на сметки от банката на баща ти. И ако не се съгласиш да работим заедно, съм готов да занеса всичко това в Ню Йорк и да го връча на най-голямата адвокатска кантора в града. Те ще заведат дело срещу теб във федерален съд за неправомерно облагодетелстване, а след това в продължение на години ще разнищват всичко свързано с бизнеса ти. Дълбоко се съмнявам твоята репутация на светец да издържи на подобни проверки. Също така подозирам, че твоите приятели и покровители в Берн по някое време ще се обърнат срещу теб, задето си отворил наново най-скандалната глава в историята на Швейцария.

— Позволи ми да те осветля относно една тъжна истина, Алон. Ако аз не правех бизнес с иранците, щеше да го прави някой от конкурентите ми. Да, ние водим шумни кампании против ядрената програма на Иран. Но наистина ли смяташ, че някого от нас, европейците, го е грижа дали Иран има ядрено оръжие? Естествено, че не. Иранският петрол ни е необходим. Нужни са ни и иранските пазари. Даже и твоите така наречени приятели в Америка правят бизнес с иранците с посредничеството на чуждестранните си филиали. Погледни фактите, Алон. За пореден път сте останали сами.

— Не сме сами вече, Мартин. Защото имаме теб.

Макар очите му да бяха скрити зад слънчеви очила, сега вече му беше трудно да поддържа привидната си самоувереност. „Мартин се бори — помисли си Габриел. — Бори се срещу греховете на баща си. Бори се срещу илюзията на собствения си живот. Бори се срещу факта, че въпреки парите и властта си, Свети Мартин тази сутрин е надвит от детето на оцелели евреи.“ За миг Габриел се зачуди дали да не използва именно усещането за достойнство на Мартин. Но Мартин нямаше достойнство. Имаше само инстинкт за самосъхранение. И беше алчен. Тази алчност го бе принудила толкова време да крие истината за произхода на състоянието си. И тъкмо алчността щеше да принуди Мартин да осъзнае, че не съществува никаква друга спасителна алтернатива, освен онова, което щеше да му предложи Габриел.

— И какво по-точно ми предлагаш? — най-сетне запита Ландесман.

— Партньорство — рече Габриел.

— Какъв вид партньорство?

— Бизнес партньорство, Мартин. Двамата с теб. Заедно ще завъртим бизнес с Иран. Ти ще запазиш парите и репутацията си. Животът ти ще продължи, сякаш не се е случило нищо. Но с една съществена разлика. Занапред ти ще работиш за мен, Мартин. Аз те притежавам. Току-що бе вербуван от израелското разузнаване. Добре дошъл в нашето семейство.

— И колко време ще трае това партньорство?

— Докато преценим ние. А ако дръзнеш да стъпиш накриво, моментално ще те хвърлим на вълците.

— А печалбите?

— Не успя да се сдържиш, нали?

— Все пак това е бизнес сделка, Алон.

Габриел вдигна очи към небето.

— Смятам, че петдесет на петдесет звучи справедливо.

Ландесман се смръщи.

— И не съзираш ли някакъв етичен проблем в това тайните служби на Израел да се облагодетелстват от продажбата на газови центрофуги на Ислямска република Иран?

— Напротив, даже много ми допада.

— А колко време имам, за да обмисля офертата ти?

— Към десетина секунди.

Ландесман вдигна слънчевите си очила и известно време се взира мълчаливо в Габриел.

— Твоите двама агенти ще бъдат оставени в подножието на Ле Диаблере след един час. Обади ми се, когато решиш да уточним подробностите около новите ни отношения. — Той направи пауза. — Допускам, че имаш номерата ми?

— Всичките, Мартин.

Ландесман се запъти към вратичката на хеликоптера. После се спря.

— Един последен въпрос.

— Слушам те.

— От колко време работи за вас Зоуи?

Габриел се усмихна.

— Ще се чуем скоро, Мартин.

Ландесман се обърна и без да каже и думичка повече, се качи на хеликоптера си, последван от Мюлер и Брунер. Вратата се затвори, роторите се завъртяха и секунди по-късно Габриел бе посред снежна вихрушка. Мартин Ландесман го изгледа през прозореца, сякаш наслаждавайки се на мъничкото си отмъщение. После се издигна в бледосиньото небе и скоро се изгуби от поглед.