Даниъл Силва
Аферата Рембранд (63)

62. Женева

Те се отправиха на север покрай бреговата ивица през тихия, елегантен дипломатически квартал в Женева. Зоуи седеше зад шофьора с ръце, прибрани в скута, и колене, наклонени на едната страна. Михаил седеше зад Йонас Брунер и смълчано гледаше езерото.

— За пръв път ли идвате в Женева, господин Данилов?

— Не. Защо питате?

— Изглеждате доста заинтригуван от езерото.

— Езерото винаги ми е харесвало.

— Значи често идвате тук?

— Поне два-три пъти годишно.

— По бизнес дела?

— Има ли друга причина да посетиш Женева?

— Някои идват на ваканция.

— Сериозно ли?

А вие всички гости на господин Ландесман ли разпитвате по този начин, хер Брунер? Или само приятелите на любовницата му?

Дори и през ума на Зоуи да минаваха същите мисли, изражението й не го показа с нищо. Тя погледна топло с големите си кафяви очи Михаил и после пак се загледа напред. Наближаваха Ботаническата градина. Дворецът на нациите премина покрай колата като гигантски луксозен лайнер, преди мъглата да го погълне. Михаил отново погледна навън и забеляза очите на Брунер, които го наблюдаваха в страничното огледало.

— Господин Ландесман ме помоли да ви благодаря за щедрото дарение към „Един свят“. Той много би желал да го изрази лично, ако му се удаде възможност.

— Не е необходимо.

— Опитайте се да го кажете на господин Ландесман.

— Непременно — приветливо обеща Михаил.

Брунер не схвана иронията. Той се извърна машинално, явно приключил кръстосания разпит, и промърмори няколко думи на немски в микрофона на китката си. Вече бяха напуснали дипломатическия квартал и караха по Рю де Лозан. Високи живи плетове и каменни стени обграждаха пътя, скривайки някои от най-скъпите и недостъпни частни имоти на планетата. С отдалечаването от Женева портите ставаха все по-грамадни, макар че никоя не можеше да си съперничи с главния вход на Вила Елма, едновременно внушителен и елегантен. От дясната страна имаше издигната двуетажна охранителна постройка с гипсова мазилка. Куличката й бдително надзърташе над подрязания плет. По пътя се бяха наредили няколко лимузини, очаквайки да бъдат допуснати от охранители на „Центрум Секюрити“, които държаха списъци с гостите. Брунер даде знак на шофьора да изпревари колоната.

Когато зърнаха наближаващия майбах, гардовете отстъпиха встрани и го пуснаха да влезе през портата без проверка. Право отпред, в края на трилентовата алея, Вила Елма грееше като коледна елха. Втора редица лимузини търпеливо изчакваха реда си от вътрешната страна на портала. Ауспусите им изпускаха лек дим. Този път Брунер нареди на шофьора да се нареди на опашката. След това се обърна през рамо към Зоуи.

— Когато пожелаете да си тръгнете, госпожице Рийд, просто се обърнете към някой охранител. Колата ще ви очаква отпред. — Обърна се към Михаил: — Приятна вечер, господин Данилов.

— Със сигурност ще е приятна.

Автомобилът спря пред входа на имението. Михаил излезе и подаде ръка на Зоуи.

— Какво беше всичко това? — прошепна тя, докато се отправяха към входа.

— Изглежда, вашият приятел господин Ландесман маркира територията си.

— Само това ли?!

— Нали вече сме тук.

Тя стисна леко ръката му.

— Справихте се отлично, господин Данилов.

— Съвсем не така добре, както вие, госпожице Рийд.

Двамата пристъпиха в просторния вестибюл и мигновено бяха посрещнати от свита прислужници в официални дрехи. Един от тях пое палтото на Михаил, а друг се погрижи за наметката на Зоуи. След това двамата получиха гравирани приемни картички и бяха инструктирани да се наредят на опашка зад няколко обкичени със скъпоценности жени и завистливи мъже.

Под грейналата от стотици лампички внушителна елха бе застанал Свети Мартин Ландесман в цялото си великолепие. Мартин, който се ръкуваше сдържано. Мартин, който криеше своите тайни. Мартин, който кимаше със загрижено лице. Покрай него Моник и децата им изглеждаха като аксесоари, като ненатрапчивия му ръчен часовник Патек Филип, като двамата телохранители от „Центрум Секюрити“, застанали с привидно незаинтересовани лица зад гърба му. Моник бе по-висока от Мартин с два-три сантиметра. Дългите й тъмни коси бяха силно изтеглени и прибрани назад. Носеше рокля без ръкави, която подчертаваше изящните й ръце. Мартин сякаш не забелязваше красотата й. Очите му бяха насочени само към прииждащите гости. И съвсем мимолетно — към популярната британска репортерка, застанала на метри от него редом до руски милионер на име Михаил Данилов. Господин Данилов подаде приемната картичка на служителя в предния край на опашката. След това заби поглед в мраморния под и зачака да ги повикат по име.

Последвалата среща бе запечатана на снимка от апарата на един от професионалните фотографи, наети за събитието. Впоследствие тя бе открадната от неговия компютър по поръчка на международното разследване, проведено след края на операцията. В ретроспекция кадърът бе удивително точно предсказание за последвалите през тази вечер събития. Изражението на Мартин бе необичайно навъсено за такъв радостен повод, а погледът му сякаш едновременно бе отправен и към Зоуи, и към Михаил. Моник пък бе обърнала глава в противоположната посока.

Снимката не показваше краткостта на случилото се, но това добре се долавяше на аудиозаписа. С продължителност от едва петнайсет секунди, тази среща бе записана не от един, а от цели два източника: от мобилния телефон в ръката на Зоуи Рийд и от нокията, която бе пъхната във вътрешния джоб на официалното сако на Мартин, независимо от изричните протести на Моник. Габриел изслуша записа цели три пъти и после изпрати бързо послание до Лондон. Междувременно Зоуи и Михаил вече влизаха на приема. Оркестърът свиреше „Ето, победителят герой иде“ от ораторията на Хендел „Юда Макавей“. Даже и Зоуи се засмя на иронията.

* * *

Недалеч от Вила Елма, на Рю де Лозан, има малка бензиностанция Agip с минимаркет. Както повечето бензиностанции в Швейцария, тя е изключително чиста и спретната. Към нея има и малка пекарна, където, колкото и да е странно, се продават някои от най-добрите тестени изделия в цяла Женева. Когато Яков се отби на това място, хлебчетата отдавна вече бяха изстинали, но пък кафето бе току-що сварено. Той си купи голяма чаша с мляко и захар, кутия швейцарски шоколадови бонбони и пакет американски дъвки. После се върна в мерцедеса и се настани зад волана за дълго чакане. По план сега трябваше да се намира в двора на Вила Елма заедно с останалите шофьори на лимузини. Но Мартин бе наложил тази промяна в плановете. Дали беше невинен жест, или бе успял с един прост ход да подкопае цялата им операция? Какъвто и да бе отговорът, сега Яков бе сигурен само в едно. Михаил и Зоуи се бяха озовали сами в цитаделата на Ландесман, обградени от телохранителите на Ландесман и изцяло в ръцете му. Не такива бяха плановете в Хайгейт. Интересно как всеки път се получаваше така.