Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Professor’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Хели (2011 г.)

Издание:

Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора

Английска. Първо издание

ИК „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова

Художник: Александър Поплилов

История

  1. — Добавяне

7

На сутринта след опита за самоубийство на дъщеря му професор Рътлидж отиваше към кабинета си в Харвард. Вървеше с наведена глава и гледаше как кафявите и жълти листа мокрят добре лъснатите му обувки. За по-малко от петнадесет минути той излезе от тихия жилищен квартал, където живееше, мина покрай магазините и баровете на Харвард скуеър и стигна до Харвард ярд.

Седемте му студенти от семинара го чакаха за упражнение. Бяха избрани от дълъг списък кандидати. Групата се състоеше от едно момче от Средния запад, две момичета от Радклиф, един негър, един евреин, един йезуит и един американец от мексикански произход. Така подбраната група отразяваше разнородния състав на американското общество и това съвпадение отговаряше на либералните принципи на професора.

Семинарът започна с дискусия за Адам Смит — по лекцията, която професорът им беше чел предишния ден. Хенри Рътлидж взимаше малко участие. Говореха студентите, както и трябваше да бъде, но като забелязаха разсеяността на професора, ентусиазмът им понамаля и между изказванията започнаха да се появяват паузи, докато едно от момичетата, Кейт Уилямс, даде прекалено силна оценка за влиянието на Кене[1] върху Адам Смит, която Алън Грей, йезуитът, разпалено оспори.

— А какво мислите — попита професор Рътлидж, който не следеше спора за физиократите — за етиката на Смит?

Настъпи тишина.

— Аз бих казал, сър — обади се Даниъл Глинкмън, — че за нас нравствено-философските схващания на Смит са от по-малко значение, отколкото неговата теория по политикономия.

— Да, да, разбира се, но трябва да се има пред вид и неговата „Теория на моралните чувства“. Някой от вас чел ли я е?

— Аз съм я чел — обади се Алън Грей.

— И коя, според теб, е основната му идея?

— Струва ми се, тази, че моралните чувства възникват от съчувствието.

— Точно така. „Тази особеност на човешката ни природа, която ни кара да влизаме в положението на другите хора, както и да споделяме с тях чувствата, до които води една или друга ситуация.“

— Да — каза Алън. — Но аз мисля, че тази негова представа не е съвсем съвършена.

— Продължавай — подкани го професорът.

— Това противоречи на схващането за господствуващата роля на съвестта или на която и да е друга етична норма. Едно общество от абсолютно съчувствуващи си един на друг хора би било морално парализирано.

— Да — каза професорът. — Но все пак човек, лишен от способността да съчувствува, би станал лош светец.

Студентите се засмяха, приемайки забележката като шега по адрес на йезуита, но познатата усмивка на професора посърна и на нейно място се изписа израз на обърканост.

Бележки

[1] Франсоа Кене — (1697 — 1774) — френски икономист, основател на школата на физиократите. — Б.пр.