Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (49)

14

В самолета на път за Бостън Луиза се чувствуваше щастлива и на следващия ден — неделя — обядва у родителите си на Бретъл стрийт. Беше все още сдържана с Хенри и Лилиан, но значително по-любезна, отколкото през последната година. След обяда тя поговори с Лаура и с опита на по-голяма сестра я посъветва да не прекалява с ЛСД.

Вечерта се върна в апартамента си в Бостън, а на другия ден посети доктор Фишър и му каза, че се чувствува много по-добре след развода, че е щастлива, откакто живее самостоятелно и че всичко ще е идеално, щом си намери работа.

В четвъртък следобед тя нямаше какво да прави. Пусна една плоча и седна да чете. Но тъкмо се настани удобно и усети в тялото си онова чувство, което се надяваше никога да не се върне. Опита се да чете, опита се да слуша музиката, но като че ли беше сляпа и глуха през внезапно овладелия я нагон, който увличаше все по-властно във водовъртежа си всички нейни сетива.

Луиза стана. Закрачи из стаята, стиснала ръце, като че ли се опитваше сама да се спре и да не излезе, но не можа да устои. Излезе от апартамента и тръгна из улиците на Бостън, докато накрая срещна един мъж, който според нея можеше да удовлетвори желанието й, и го последва към Комън.