Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Professor’s Daughter, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Абаджиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Хели (2011 г.)
Издание:
Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора
Английска. Първо издание
ИК „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова
Художник: Александър Поплилов
История
- — Добавяне
7
Местата им бяха в нещо като ложа, отделена от съседните й с тънка стена. В ложата имаше четири реда от по две кресла, разположени амфитеатрално. Седнаха по двойки — най-отпред мисис Хиндли и мистър Халберстрьом, зад тях Луиза и Ив, след това мисис Халберстрьом и англичанинът и най-отзад Шарлот Бонфоа и Хенри Рътлидж.
Завесата се вдигна и първият танц започна — строени в редица момичета започнаха да размахват крака в стила на „Рейдио Сити Рокитс“ с тази разлика, че бяха по-разсъблечени. Хенри се облегна на плюшеното си кресло, успокоен, че дъщеря му може да гледа представление от този род. В този момент Луиза се обърна и го погледна развълнувано и щастливо. Той й се усмихна, загледа се в танца и се остави на алкохола да притъпи безпокойствието му. Погледна към Шарлот — хубавата французойка, която седеше до него… Но представлението привлече вниманието му.
Танцът беше свършил. На сцената се бяха появили мъж и жена в обстановка, напомняща хотелска стая. Жената беше само с украсени с пайети бикини, а мъжът до нея беше също почти гол в рамките на позволеното от закона. Хихикайки и поглеждайки срамежливо, те започнаха да се обличат. Хенри погледна програмата си и видя, че скечът се наричаше „Меденият месец на нудистите“.
Публиката се смееше. Хенри погледна към Луиза точно когато Ив, който също се смееше, сложи ръка на рамото й. Хенри стана.
— Това не е за Луиза — каза той. — Трябва да се приберем.
Шарлот го погледна. Ив се обърна.
— Хайде де! — възкликна той.
— Няма нищо, татко — каза Луиза.
— Не — възрази Хенри. — Ти си още малка.
В съседната ложа започнаха да недоволствуват. Ив стана.
— Вие останете — каза той на Хенри. — Аз ще изпратя Луиза.
— Не се безпокойте — рязко отвърна Хенри, забелязал как Шарлот се подсмихва.
— Нека Ив да отиде — каза тя. — Той е виновен, че ни доведе тук.
— Не! — почти раздразнено каза Хенри. — Тя е моя дъщеря и аз ще я изпратя.
Ив сви рамене и седна. Някой заудря по преградата и една разпоредителка надникна в ложата.
— Qu’est-ce qu’il у a?[1] — попита тя.
Хенри и Луиза излязоха от ложата. Ив ги изпрати до фоайето.
— После ще се върнете, нали?
— Не, едва ли — отговори му Хенри, възвърнал си своя непринуден маниер. — Доста съм уморен. Утре ще ви се обадя.
Ив сви рамене и се върна в салона. Хенри и Луиза взеха такси и се отправиха към хотела.
— В програмата нямаше нищо особено — каза Луиза.
— Да, знам — отговори Хенри. — Но беше много глупаво. Не трябваше изобщо да ходим.
— Вината е моя, защото казах на мосю Бонфоа, че искам да отида, нали?
— Никой в нищо не е виновен — каза Хенри и взе ръката на дъщеря си.
Луиза едва се сдържаше да не заплаче.
— Искаше ми се да мога после да казвам, че съм била там — поясни тя и отпусна глава на рамото му.
— Е, сега вече можеш да казваш, нали?
Луиза погледна баща си с насълзени очи и се усмихна.