Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (17)

6

Когато Бил Лафлин се кандидатира за предварителните избори на демократическата партия в Ню Йорк, негов конкурент се оказа един профсъюзен деятел, Макс Розендорф, който се ползуваше от поддръжката на Тамани хол^[1]. Организацията на Бил Лафлин разполагаше с достатъчно средства, а също и с една група предани доброволци — приятели и бивши колеги от Харвард, — които вярваха в изключителните качества на своя кандидат. Имаше възможност обаче Розендорф, благодарение на репутацията си, да спечели повече гласове и ето защо, докато приятелите на Лафлин провеждаха своята предизборна агитация, Бил потърси помощта на Хенри Рътлидж.

Хенри изостави научните изследвания и с увлечение се залови да преглежда по библиотеките старите броеве на „Ню Йорк Таймс“ с надеждата, че Розендорф някога е направил или казал нещо, което може да се използува срещу него. Единственото обаче, което намери, беше едно малко съобщение от 1940-а година, което информираше, че Розендорф е участвувал в организирането на една стачка в машиностроителните заводи „Ламприер“, Ню Джързи. По всичко личеше, че за стачката са съществували солидни основания — поне в „Таймс“ нямаше и намек, че това наистина не е бил един сериозен конфликт, но все пак тази стачка е била организирана в периода, когато Американската комунистическа партия е правила всичко възможно, за да саботира производството на оръжие за Англия. Заводите „Ламприер“ не са произвеждали оръжие, но пък са доставяли метални стругове за почти всички военни заводи по източното крайбрежие. Хенри набеляза всичко, което можеше да се използува от това съобщение, и го предаде на Бил Лафлин.

И резултатът беше сполучлив. Америка воюваше в момента с Корея срещу комунизма. Дали Розендорф би подкрепял и сега стачки от този род — задаваха въпрос неговите противници. А знаел ли е той, че организираната от него стачка съвпада с плановете на комунистите по това време? А няма ли той в бъдеще отново да подкрепи тяхната стратегия?

Отначало Розендорф не обърна внимание на тези нападки на образуваната срещу него кампания, но поддръжниците му се пообъркаха и той трябваше да отрече, че е комунист, което пък беше достатъчно да се предположи, че е. Розендорф загуби изборите. Издигната бе кандидатурата на Лафлин, който през ноември 1952 година беше избран за член на долната камара.

Хенри и Лилиан отидоха на празненството по случай победата. Успяха да си пробият път до трибуната, на която Бил, силно развълнуван от успеха си, стоеше до Джийн Амбърли — момичето, за което по-късно се ожени. Бил видя приятелите си, кимна им да се качат при него, хвана и двамата за ръцете и се наведе към микрофона.

— Искам да ви представя Хари и Лили Рътлидж. Хари ще пише речи за нас, нали, Хари?

Хенри се усмихна, а Бил целуна Лилиан по бузата и всички заръкопляскаха.