Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Professor’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Хели (2011 г.)

Издание:

Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора

Английска. Първо издание

ИК „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова

Художник: Александър Поплилов

История

  1. — Добавяне

12

Когато се събуди на сутринта, в продължение на няколко секунди Луиза несъзнателно се стремеше да не излезе от полусънното си състояние, докато в миг тя осъзна всичко и затаи дъх, почувствувала спящото до нея тяло. Тя се измъкна от леглото и застана до него гола, като се питаше дали Джейсън е там — искаше й се да изтича при него, но я възпря някакво нелепо чувство за вина. Издърпа нощницата си от завивките, облече я и отиде до печката. Залови се да вари кафе, приковала поглед в газовия пламък, докато чакаше водата да заври и заплиска по малкото стъклено прозорче на капака на чайника. Чак когато кафето кипна, тя се осмели да отиде зад преградата от куфари и амбалажни кутии уж да съобщи на мъжа си, че кафето е готово. Джейсън го нямаше.

Луиза бързо се върна при Нед, който тъкмо се събуждаше.

— Него го няма — каза тя.

— Не се безпокой. Ще се върне.

Те седнаха на кухненската маса да пият кафе, а в девет часа дойде и Джейсън.

— Излязох да се поразходя — каза той, като сви рамене. Имаше изморен и измъчен вид, но не каза колко време е бил навън и Луиза не посмя да го попита. От непринудеността и откровеността между Нед и Джейсън нямаше и следа. Никой не спомена нищо за изминалата нощ, нито пък за създадените нови взаимоотношения. Луиза погледна Джейсън на няколко пъти с намерение да го заговори, но лицето му беше абсолютно непроницаемо.

Следобед тримата отидоха на кино. За вечеря Луиза сготви къри[1] и после отново легна при Нед, като че ли това се разбираше от само себе си. Светлината откъм Джейсъновата страна на преградата угасна, а Нед взе от лавицата книгата „Кама Сутра“[2].

— Искам да прочетеш това — каза той тихо и сериозно на Луиза. — Това е индийска книга за изкуството на любовта, написана преди петнадесет столетия.

Луиза взе книгата и тя се отвори по средата, където често е била отваряна преди.

— Точно от това се нуждае западната цивилизация — каза Нед. — Необходимо ни е като противоотрова срещу въздържанието, което християнството в продължение на две хиляди години е насаждало у нас. Мисля, че ако изучим някои от тези ритуали и пози, те ще събудят у теб нови усещания, които пък ще те спасят от някои привички на живота ти от твоята Нова Англия.

Нед говореше съвсем сериозно. Луиза погледна огромното му тяло, после отпуснатия му космат корем, който се виждаше през отворената пижама. Той се наведе над нея и взе книгата от ръцете й.

— Хората — каза Нед — от сексуална гледна точка се разделят на няколко типа. Според мен ти си от кобилите, а аз съм към жребците, което значи, че сме чудесна двойка…

Той легна до нея. Луиза несъзнателно се отдръпна, но Нед нетърпеливо я привлече към себе си и обучението й в индийското любовно изкуство започна.

Бележки

[1] Ястие, подправено с комбинираната подправка къри. — Б.пр.

[2] Кама — индийски бог на любовта, Сутра — древноиндийска свещена книга с къси изречения и правила (в случая за любовта). — Б.пр.