Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Professor’s Daughter, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Абаджиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Хели (2011 г.)
Издание:
Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора
Английска. Първо издание
ИК „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова
Художник: Александър Поплилов
История
- — Добавяне
28
След като обядваха, Хенри и Луиза се прибраха в къщи и той отиде в кабинета си, а тя в стаята си. Луиза не се бави много — само среса косата си и се огледа, за да се увери, че всичко в дрехите й е наред. След това излезе и се отправи към Масачузетс авеню, където взе такси и отиде у Джулиъс.
Тя стигна там към четири часа. Джулиъс й отвори и Луиза влезе. Той й се усмихна и когато затвори вратата, взе ръката й и каза:
— Радвам се, че дойде.
— Благодаря — усмихна му се Луиза. Тя влезе в стаята и седна на дивана. Джулиъс седна на едно от креслата.
— Какво ще кажеш за татко? — попита тя.
— Виж — започна Джулиъс, като бързо премести очи от нея и се загледа навън през прозореца, — според мен на човек му трябва доста кураж, за да се разведе с жена си, когато не иска да го прави. Но ако бях на мястото на баща ти, аз бих искал да се разведа.
Луиза се усмихна.
— Не би търпял жена ти да спи със сенатор?
— С никого. Ще съжалява много, ако го направи.
— Ще я убиеш ли?
— Възможно е. — Той я погледна. — Така че, по-добре, внимавай.
— Аз не съм ти жена.
— Не, но ще бъдеш.
— Така ли?
— Да.
Луиза се усмихна и сви рамене.
— Ами щом трябва…
— Да, трябва. — Джулиъс стана, прекоси стаята и седна до нея.
— И нямам никакъв избор?
— Нямаш. — Той я прегърна.
— Тогава няма какво повече да говорим.
— Няма — каза Джулиъс и повече не говориха. Целунаха се, а малко по-късно отидоха в спалнята и се любиха безмълвно и нетърпеливо, като че ли и за двамата това беше за първи път.