Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Professor’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Хели (2011 г.)

Издание:

Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора

Английска. Първо издание

ИК „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова

Художник: Александър Поплилов

История

  1. — Добавяне

5

Тази вечер Лилиан забременя. За Хенри случилото се беше една стихийна проява на любов — така неочаквана, че той не беше предвидил евентуалните последици. Лилиан навярно бе разчитала на късмета, но когато разбра, че е бременна, изпадна в отчаяние, граничещо с паника.

— Не си длъжен да се ожениш за мен — каза тя.

— Но, Лилиан, ние не сме говорили за това, защото то се разбираше от само себе си.

— Да — отвърна тя троснато. — Разбираше се.

Хенри й се усмихна и я целуна по бузата.

— Ти искаше да се омъжиш за мене, нали?

Лилиан го погледна.

— Да, но след време, а сега виж какво стана!

— Но нали ме обичаш?

— Да. — Гласът й звучеше все още неуверено.

— Тогава какво?

— Понякога ми се струва, че не те познавам достатъчно.

— Милата ми…

— Може би аз обичам този, когото си представям, че си.

— И какъв е той?

— Силен човек.

Хенри се усмихна отново.

— Аз ще бъда силен, ще видиш. А сега ще се оженим, ти ще завършиш колежа, ще си имаме наш дом и дете, и после…

Хенри като че ли почти успя да убеди Лилиан, но на другия ден, когато се срещнаха, тя отново се колебаеше.

— Мисля, че трябва да опитам да махна това дете — каза тя.

— Но защо, Лили, защо?

— Не обичам да ми се случват неща, които не съм пожелала сама.

— А влюбването ти в мен беше ли в плановете ти?

— Май не. — Тя се усмихна, сви рамене и се замисли, като че ли търсеше в себе си още някакво обяснение за колебанието си. — Не се чувствувам майчински настроена.

— Това ще дойде от само себе си…

— Пък и щеше да е хубаво отначало да сме си само двамата.

— Ще вземем някой да се грижи за детето…

Лилиан нямаше много време да размисля и в края на седмицата взе решение. След месец се ожениха. Родителите и на двамата може би подозираха причината за тази прибързана сватба, но никой не намекна за това. Съдията Стърн даде на дъщеря си петдесет хиляди долара като сватбен подарък, а Елиът Рътлидж прехвърли на името на сина си три милиона и половина.

Младоженците прекараха медения си месец в Аризона, след това се завърнаха в новия си апартамент в Ийст Сайд. Хенри довърши докторската си дисертация, Лилиан завърши „Сара Лорънс“. Юли и август прекараха в северната част на щата при родителите на Лилиан. Бил Лафлин дойде за една събота и неделя, посетиха ги и други приятели. И двамата бяха щастливи. Лилиан се чувствуваше зле през първите месеци на бременността си, но носеше детето с лекота. Високият й ръст прикриваше наедрелите форми и само зелените, съдържащи желязо таблетки, които вземаше всяка сутрин, напомняха за състоянието й.

С октомври дойде и новата учебна година. Хенри започна да чете лекции в Колумбийския университет за причините, предизвикали Първата световна война, и продължи научните си изследвания — сега върху Уендъл Филипс. Лилиан обядваше с приятелки, а вечер чакаше съпруга си да се върне. Слушаше плочи или четеше книгите, които някога беше счела за ненужни за предметите, които изучаваше в „Сара Лорънс“. Почти всяка вечер ходеха някъде или канеха гости и не пропускаха новите филми и пиеси в Ню Йорк. Детето — момиченце — се роди два дни преди Коледа. Кръстиха го Луиза.