Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Professor’s Daughter, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Абаджиева, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Хели (2011 г.)
Издание:
Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора
Английска. Първо издание
ИК „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Красимира Тодорова
Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова
Художник: Александър Поплилов
История
- — Добавяне
5
Тази вечер Лилиан забременя. За Хенри случилото се беше една стихийна проява на любов — така неочаквана, че той не беше предвидил евентуалните последици. Лилиан навярно бе разчитала на късмета, но когато разбра, че е бременна, изпадна в отчаяние, граничещо с паника.
— Не си длъжен да се ожениш за мен — каза тя.
— Но, Лилиан, ние не сме говорили за това, защото то се разбираше от само себе си.
— Да — отвърна тя троснато. — Разбираше се.
Хенри й се усмихна и я целуна по бузата.
— Ти искаше да се омъжиш за мене, нали?
Лилиан го погледна.
— Да, но след време, а сега виж какво стана!
— Но нали ме обичаш?
— Да. — Гласът й звучеше все още неуверено.
— Тогава какво?
— Понякога ми се струва, че не те познавам достатъчно.
— Милата ми…
— Може би аз обичам този, когото си представям, че си.
— И какъв е той?
— Силен човек.
Хенри се усмихна отново.
— Аз ще бъда силен, ще видиш. А сега ще се оженим, ти ще завършиш колежа, ще си имаме наш дом и дете, и после…
Хенри като че ли почти успя да убеди Лилиан, но на другия ден, когато се срещнаха, тя отново се колебаеше.
— Мисля, че трябва да опитам да махна това дете — каза тя.
— Но защо, Лили, защо?
— Не обичам да ми се случват неща, които не съм пожелала сама.
— А влюбването ти в мен беше ли в плановете ти?
— Май не. — Тя се усмихна, сви рамене и се замисли, като че ли търсеше в себе си още някакво обяснение за колебанието си. — Не се чувствувам майчински настроена.
— Това ще дойде от само себе си…
— Пък и щеше да е хубаво отначало да сме си само двамата.
— Ще вземем някой да се грижи за детето…
Лилиан нямаше много време да размисля и в края на седмицата взе решение. След месец се ожениха. Родителите и на двамата може би подозираха причината за тази прибързана сватба, но никой не намекна за това. Съдията Стърн даде на дъщеря си петдесет хиляди долара като сватбен подарък, а Елиът Рътлидж прехвърли на името на сина си три милиона и половина.
Младоженците прекараха медения си месец в Аризона, след това се завърнаха в новия си апартамент в Ийст Сайд. Хенри довърши докторската си дисертация, Лилиан завърши „Сара Лорънс“. Юли и август прекараха в северната част на щата при родителите на Лилиан. Бил Лафлин дойде за една събота и неделя, посетиха ги и други приятели. И двамата бяха щастливи. Лилиан се чувствуваше зле през първите месеци на бременността си, но носеше детето с лекота. Високият й ръст прикриваше наедрелите форми и само зелените, съдържащи желязо таблетки, които вземаше всяка сутрин, напомняха за състоянието й.
С октомври дойде и новата учебна година. Хенри започна да чете лекции в Колумбийския университет за причините, предизвикали Първата световна война, и продължи научните си изследвания — сега върху Уендъл Филипс. Лилиан обядваше с приятелки, а вечер чакаше съпруга си да се върне. Слушаше плочи или четеше книгите, които някога беше счела за ненужни за предметите, които изучаваше в „Сара Лорънс“. Почти всяка вечер ходеха някъде или канеха гости и не пропускаха новите филми и пиеси в Ню Йорк. Детето — момиченце — се роди два дни преди Коледа. Кръстиха го Луиза.