Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (4)

4

— Установихме — каза лекарят, — че дъщеря ви е имала полово сношение малко преди падането — впрочем непосредствено преди това.

Професорът не каза нищо. Гледаше право пред себе си към дъното на коридора, по който той, лекарят и Питърсън вървяха един до друг.

— Това няма нищо общо с нейните травми — добави лекарят, — но при цялостния преглед, който трябваше да й направим…

— Можеше да се очаква — обади се детективът.

— Добре ще бъде да се свържете с доктор Фишър — каза професорът.

Стигнаха до стаята. Питърсън ги остави, за да потърси психиатъра. Бащата и лекарят влязоха при момичето. Тя лежеше по гръб в бяла нощница, закопчана чак до шията. Косата й беше сресана, очите затворени. Една милосърдна сестра седеше в другия край на стаята.

— Не повече от минута — прошепна лекарят, — тя се нуждае от спокойствие.

Хенри Рътлидж кимна. Приближи се до леглото, седна на стола до него и се наведе над дъщеря си. Мълча, докато очите й бяха затворени, но щом ги отвори, той произнесе името й. Тя изви глава, видя баща си и без да промени израза си, отново обърна лице към тавана.

— Горката ми Луиза! — каза Хенри Рътлидж. — Колко ми е мъчно за теб! Бедното ми малко момиче!

Лицето й остана съвършено безизразно.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи, Лу? Полицията иска да знае. Падна ли?

Тя не отговори.

— Имаше ли някакъв мъж? Имаше ли някой друг? Моля ти се, миличка, кажи ми, а аз ще кажа на полицията.

Момичето обърна глава към стената и затвори очи.