Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (60)

11

Джулиъс и Луиза си тръгнаха заедно.

— Искаш ли да те закарам някъде? — попита Луиза.

— Да… благодаря — отговори Джулиъс и седна до нея.

— Къде?

— Където и да е.

— У вас или някъде другаде?

— По-добре е да отида в библиотеката.

— Няма ли да хапнеш преди това нещо?

— Разбира се.

— Хайде да изядем по един сандвич.

Луиза подкара колата в посока към Харвардския площад. И двамата мълчаха известно време. После Луиза каза:

— Ти като че ли не остана доволен, като ме видя.

— Кога?

— У Дани.

Джулиъс сви рамене.

— Ами… — започна той.

— Кажи де.

— Виж, Луиза, не искам да се забъркваш във всичко това.

Луиза се намръщи.

— Смяташ, че не е игра за момичета ли?

— Не, не е — каза Джулиъс, като погледна навън към улицата.

— Защо да не е?

— Добре, добре. — Джулиъс примирително махна с ръка. — Знам какво ще кажеш — че каквото мога аз, го можеш и ти, дори по-добре.

— Не е задължително да си по-тъмен, за да натиснеш спусъка.

— Да, но трябва да си хладнокръвен, много хладнокръвен.

— Хладнокръвен, спокоен и съсредоточен.

— Точно така.

— И аз не съм ли?

— Не знам. Във всеки случай — той въздъхна — не мисля, че не можеш, а мисля, че не трябва.

— Защо не, но дяволите? И на мен ми е дошло до гуша като на всеки друг.

— Но ти нямаш причина да искаш революция… комунистическа революция. И да убиваш Лафлин. Той е приятел на семейството ти.

— Може би за пръв път в живота си се опитвам да не бъда егоистка.

— Може би.

— Смятам, че не е задължително да си презрян негър или пък мексиканец, за да желаеш революция — така ли е?

— Така е — побърза да се съгласи с нея Джулиъс.

— Тогава?

Джулиъс въздъхна.

— Добре. Хайде стига. — И добави — Може би просто не искам да се случи нещо лошо с тебе.

Гневът на Луиза попремина и тялото й се отпусна. В гласа й прозвуча нежност.

— Човек може да пострада не само от куршуми.

— Да, знам.

— И ето защо се захващаме за това, нали? За да излекуваме собствената си болка и болката на другите хора.

— Така е.

— Ти не го ли правиш за това?

— Да, разбира се, че за това.

Той се обърна, усмихна й се и я погали по врата и те се вляха в потока от коли.