Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (12)

1

Хенри Рътлидж беше роден на 18-ти март 1920 година в Ню Йорк. Изгледите му за успех и благополучие по това време бяха несъмнени, тъй като семейството, от което произлизаше, съчетаваше всички качества на отбраното общество — добър произход, богатство, култура, свое родословие, влияние, интелект. По бащина линия беше потомък на англичанин — по-малък син, дошъл в Америка преди революцията да натрупа състояние. Натрупал го и останал. По-късно с думи и дела се борил за Американската независимост, защото, като всеки англичанин, знаел паричната стойност на политическата свобода. Той предал всички свои ценни качества на синовете си, а те и техните синове съхранили и увеличили първоначалното състояние, съчетавайки принципите си за честност с умението да пазят интересите си — особено съчетание, което англосаксонците откриха на света.

Когато Хенри се роди, традицията беше непокътната и той израсна сред източноамериканската аристокрация — недостъпен кръг, поради несъвместимостта му с приетите понятия за американска демокрация — и нищо в ранните му години не го доведе до преоценка на класата и страната, към които откри, че принадлежи. Дори икономическата криза, която завладя Америка, когато той беше на девет години, не смути детството му, тъй като капиталите на фамилията Рътлидж бяха вложени в рудни запаси, недвижими имоти и петрол.

Хенри завърши училище в Ексетър и университет в Йейл. Престоят му в тези две учебни заведения само потвърди правилността на неговия начин на живот. Когато избухна войната в Европа, по-големият му брат Рандолф се записа доброволец в канадските кралски въздушни сили, а Хенри остана да завърши образованието си.

През 1941 година неговата собствена страна, Съединените щати, влезе във войната и Хенри отиде да се сражава за родината си. Той беше в Европа, когато съюзническите армии отблъснаха немците обратно на Елба, разкривайки по пътя си доказателствата за такива злодеяния и жестокости, каквито дотогава човечеството не си бе представяло и от които, следователно, не се бе бояло. Докато служеше във военното разузнаване, Хенри видя и осъзна размерите на това престъпление, вярата му в човека се разколеба, но не и вярата му в Америка.

При завръщането си в къщи той узна, че брат му Рандолф е бил убит над Тихия океан. Научи вестта от родителите си във всекидневната на дома им на Хъдсън ривър, след което майка му отиде да подрежда цветя в една ваза до прозореца, а Хенри излезе с баща си в градината.

— Щом е трябвало да загубя син — каза баща му, — радвам се, че не загубих теб. Рандолф беше добро момче, но никога не би направил много в живота си.

Спуснаха се по хълма и се отдалечиха от къщата по посока към реката. Хенри мълчеше, защото ако заговореше, щеше да се разплаче — силната обич към брат му му беше причинила неизразима мъка.

— Ако бях на твое място, бих се захванал с право — обърна се към него баща му. — Най-сигурният път към политиката, а това е, което ти искаш, нали?

Хенри впери насълзените си очи в кората на едно дърво.

— Да, така е.

— Това осмисля живота ти и разширява кръгозора ти. Аз провалих възможностите си за каквато и да било кариера с това, че бях единственият прорузвелтски републиканец, но ти започваш на чисто. Стига да искаш, можеш да бъдеш и демократ.

— Бих искал да уча още — каза Хенри. — Искам да се върна за една година в Европа — в Оксфорд.

— И какво искаш да учиш още?

— Политика — каза Хенри, — политика и история. Искам… искам да знам какво да правя, ако някога ме изберат за нещо.

Възрастният човек сви рамене.

— Постъпи както желаеш. След като беше на война, струва ми се, можеш да си позволиш да загубиш още една година, но рано или късно трябва да се върнеш в Америка и да си създадеш име. Пари имаме, знаеш, но само парите в наше време не стигат.