Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (68)

19

Занятието започваше в три часа. Хенри излезе от кабинета си и се отправи към аудиторията. Беше забравил за свети Августин и отново си мислеше за заговора, като напразно се опитваше да вземе някакво решение и, естествено, отношение към въпроса.

Подозренията му — защото това все пак бяха подозрения — се засилиха, когато видя Алън, Дани и Джулиъс. Те седнаха на последния ред и очите им блестяха с оня поглед, който Хенри винаги свързваше с комунистите, мормоните, учените — изобщо с хората, убедени в някаква непоклатима и всепоглъщаща ги истина. Хенри премести погледа си — за да се поуспокои — върху наивните, любознателни и благопристойни лица на Кейт, Майк и Деби.

— Така — усмихна се той на студентите от първия ред, — докъде бяхме стигнали миналия път?

Кейт погледна тетрадката си.

— Говорихме за Хобз.

— Така, Хобз — каза Хенри, — „Левиатан“. Олицетворението на държавата с абсолютна сила и власт. За нас сега това е нещо от рода на тоталитарния режим. Но не трябва да забравяме, че в тази епоха повечето хора са склонни да търпят един могъщ тиранин, ако той ги защищава от по-малки, но многочислени тирани. В основата на теориите си Хобз, а също и Макиавели, поддържат становището, че редът в държавата е нещо положително. Развитието на монархиите в Европа — примерно при Хенри VIII или Луи XIV — до върховете на абсолютизма се дължи на стремежа към порядък, каквото и тълкуване, свързано със свещеното право, да му се дава след това. Когато се оказва, че чрез ограничаване властта на монарсите нещата в държавата могат да се подобрят, тогава се появяват демократическите идеи. Според мен след около сто години ще стане ясно, че някои страни сега възприемат социалистическата система на управление вследствие безпорядъка при капитализма…

Хенри погледна тримата на задната редица. Погледите им не потрепваха.

— Употребявам думата безпорядък — продължи той — в нейния най-широк смисъл. Фактът, който не подлежи на съмнение в момента, е, че при капитализма се създават определени противоречия, които водят към безпорядък. Ще намери ли социализмът разрешение на тези противоречия — това ще покаже времето. Смятам, че поне сто години са необходими, за да се даде окончателна оценка на тези нови политически и икономически системи.

Професорът замълча. Кейт вдигна ръка.

— Но ние, професоре, не можем да чакаме сто години, без да се опитваме да правим нещо за Америка.

— Да. Ние трябва непрекъснато да вземаме решения относно състоянието, в което се намира нашето общество, но тези решения са базирани на недоказани хипотези. Това исках да кажа.

— Просто не разбирам как можете да твърдите, че революцията е стремеж към установяване на порядък — обади се Майк.

— Аз не казвам, че това винаги е така, а казвам, че така трябва да бъде, защото тогава революционното движение би получило поддръжката и на тези, които не са се посветили на него.

Хенри отново погледна към последния ред — три чифта блестящи очи.

— От друга страна, един неуспешен опит, отколкото никакъв въобще, води към по-лоши последствия — към задълбочаване на безпорядъка, който е вторичен продукт на капитализма.

— Човек не може да каже дали ще успее, или не — обади се Сам, — докато не опита.

— Не можеш да бъдеш сигурен — каза Хенри, — но можеш да предвидиш резултата, ако прецениш обективно потенциалните възможности на дадена ситуация. Главната опасност тук, както и в много други случаи, е самозаблуждението.

Като свършиха, Хенри каза на Алън, Дани и Джулиъс да останат. Те смутено се спогледаха и когато другите излязоха, минаха напред. Хенри остана да седи на масата и им направи знак да седнат на първия ред.

— Не ви бива много за конспиратори — каза той, когато останаха насаме. — Съвсем явно е, че сте замислили нещо.

Джулиъс погледна през прозореца. Дани се изчерви. Само Алън срещна погледа на професора.

— Не сме се опитвали да крием нищо от вас — каза той. — Съвсем ясно беше, струва ми се, че ще предприемем нещо по-радикално, отколкото… да раздадем парите си.

— Добре — съгласи се Хенри. — Но бих искал да знам какво точно възнамерявате да правите.

— Мисля, че това ще ви постави в затруднено положение — каза Алън.

— Готов съм да рискувам.

— За бога, професоре — каза Дани, — вие знаете, че ви уважаваме и така нататък… Но това, което сме намислили, не е за вас.

— Няма значение. Бих искал да знам какво е то.

Тримата студенти мълчаха.

— Може да се опитате да ни спрете — обади се най-накрая Джулиъс.

— Как?

— Като се обадите във ФБР.

— Професорът няма да направи това — каза Дани.

— Не. Няма да го направя — потвърди Хенри.

— Защо искате да знаете? — попита Алън.

— Интересно ми е… и то не от чисто академична гледна точка. Както казвате, ако си раздам парите, това няма да промени света. Ето защо бих искал да чуя и други идеи.

Алън погледна Дани, после Джулиъс. И двамата вдигнаха рамене и Алън се обърна отново към професора.

— Ще ни оставите ли да си помислим?

— Разбира се. Елате у нас тази вечер… или утре… Когато искате, за да ми кажете решението си.

Луиза чакаше Джулиъс пред вратата. Тя погледна предизвикателно баща си, той й се усмихна и се отправи към кабинета си, а Луиза и тримата студенти тръгнаха в обратна посока.

— Баща ти май знае какво сме намислили — каза Дани.

— Аз не съм му казвала. — Луиза гледаше надолу.

— Не, той трябва сам да се е досетил — каза Алън.

— Как? — попита Джулиъс.

— От изказванията ни в клас и… от това, че не вземаме участие.

— Глупаво беше от наша страна — каза Дани.

— За щастие — обади се Алън — само професорът се досеща, а според мен той няма да предприеме нищо.

— Ще му кажем ли тогава? — попита Дани.

— Да му кажем ли? — обади се Луиза. — Да не си луд?

— Той иска да му кажем — обърна се към нея Джулиъс.

— Но той може да предупреди Лафлин — възрази Дани.

— Не — заяви Луиза, като поклати глава, — не мисля, че ще го направи. Той не го обича. Но ще се опита да ни разубеди.

— Това може и да не е толкова лошо — каза Алън.

— Смяташ, че нищо няма да излезе ли? — попита го Дани.

— Не. Мисля, че ще успеем. Но смятам, че трябва да сме сигурни в това, което вършим, и баща ти, Луиза, ще ни помогне, тъй като той няма да успее да ни разубеди, а ако той не ни разубеди, никой друг не може да го направи.