Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (2)

2

Полицаите влязоха в апартамента на втория етаж и успяха да изтеглят през прозореца безжизненото тяло. Извикаха линейка и няколко минути по-късно тя пристигна, за да откара момичето.

Сержантът и дежурният полицай се качиха на горния етаж.

— Сигурно е паднала от по-високо — каза сержантът.

Качиха се най-горе.

— По-вероятно да е оттук — каза сержантът и тъй като отвътре не се чуваше никакъв шум, извади връзка секретни ключове и влезе. Полицаят го последва.

Преддверието беше малко. Едно сиво палто висеше на закачалката. Двамата влязоха във всекидневната — добре подредена стая с мебели и завеси в убити тонове, с книги по лавиците и картини по стените.

— Не е от тази страна — каза полицаят.

— Знам, знам — отвърна сержантът.

Минаха отново през преддверието и влязоха в спалнята.

— О, я погледни тук — каза сержантът.

Прозорецът беше отворен, покривката на леглото омачкана и наполовина свлечена на пода.

— Като че ли е имало борба — каза полицаят.

— На леглото ли? — попита сержантът.

Той тръгна към прозореца, но преди да стигне до него, съзря кафеникавите чорапи на пода.

— Ей, тая работа не изглежда чиста — каза полицаят.

Сержантът не отговори. Той погледна чорапите, леглото, отворения прозорец.

— Какво мислиш, шефе?

— По-добре да се обадим в участъка.

Детективът, който дойде, беше млад и старателен. Той хвърли поглед върху същите предмети — покривката, на леглото и захвърлените чорапи — и отиде до прозореца. Погледна надолу към пожарната стълба, после отново в стаята и накрая спря поглед на двамата униформени мъже.

— Коя е тя?

Сержантът сви рамене:

— Няма никакво име на вратата.

Детективът кимна. Мина отново през преддверието във всекидневната и седна на бюрото. Като банков чиновник, който брои доларови банкноти, той запрелиства малкото книжа, оставени отгоре, докато накрая извади едно писмо, подписано „татко“. Като прочете името, напечатано в горния ляв край на листа, той цъкна с език и поклати глава.