Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Professor’s Daughter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Хели (2011 г.)

Издание:

Пиърз Пол Рийд. Дъщерята на професора

Английска. Първо издание

ИК „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Красимира Тодорова

Коректор: Радослава Маринович, Грета Петрова

Художник: Александър Поплилов

История

  1. — Добавяне

18

Като човек, които изведнъж и със сигурност забелязва злоупотребата на свой служител или пък изневярата на съпругата си, Хенри усети, че Алън, Дани, Джулиъс и — твърде вероятно — Луиза замислят някаква крайно рискована политическа авантюра. Ако държането на Луиза по време на вечерята го стресна, то единодушното мълчание на студентите му в научните спорове го убеди окончателно в основателността на предположението му.

Сутринта преди поредното занятие с групата Хенри седеше в кабинета си в Харвард, сключваше и отпускаше ръцете си, вперил неподвижно поглед в попивателната на бюрото. В съседната стая секретарката печаташе стереотипни писма с отказ или съгласие, адресирани до университети, обществени организации и списания, които го капеха да участвува в разни конференции. Feslschriftcn[1] или симпозиуми.

Хенри не можеше да мисли така методично, както работеше пишещата й машина. Не можеше да се съсредоточи върху този конспиративен план на студентите си, колкото и належащо да беше. Очите му все поглеждаха навън през прозореца и той наблюдаваше как вятърът носи в пространството между солидните здания стръкчета треви, книжки от бонбони и смачкани афиши.

Как да ги спре? И трябваше ли да го прави? Той си спомни, че на едно от занятията беше изказал… — погледът му мина по лавиците с книги — … хипотезата, че една малка група хора може да сложи началото на революция — „една искра е достатъчна, за да избухне пожар в цялата прерия“. Ако вярваше в това, как би могъл да възрази срещу тяхната рискована постъпка каквато и да е тя? Какво обосновано доказателство да измисли, за да ги убеди, че не те са онези избраници на историята, които с бунта си ще тласнат Америка в следващата и последна фаза на обществената й и политическа еволюция?

Хенри се усмихна, като си представи тримата си студенти в ролята на американски революционни вождове. А те биха казали — той знаеше, че ще кажат: Защо пък не? Как може той, едни изоставащ от живота либерал, да твърди, че това не е така? Самият той не беше ли се надсмивал над Ленин в читалнята на Британския музей, над Хо Ши Мин в кулоарите на „Кларидж“, над Че Гевара в Медицинския институт в Буенос Айрес. Може би му липсваше въображение, за да си представи, че Алън, Дани и Джулиъс ще успеят.

Замисли се за всеки един от тримата студенти, като се опита да прецени притежават ли всъщност необходимите качества за това, което искаха да бъдат. Дани, несъмнено, имаше достатъчно ум, за да създаде теория и да се придържа неотклонно към нея. У Алън имаше фанатизъм — жестокото и сляпо влечение към екстремизъм. Джулиъс беше със здрав разум. Ако единият от тях съчетаваше качествата на тримата, той щеше несъмнено да представлява политически ръководител, но като триумвират можеха да свършат само в затвора.

Секретарката внесе няколко писма за подпис. Той ги подписа с такъв замах, че тя — жена на около четиридесет години — премигна от изненада и почти се стресна, когато Хенри се обърна да й заговори. Той каза само:

— Бихте ли ми донесли сандвич от ръжен хляб и салам и едно кафе?

Тя излезе от стаята, а Хенри погледна книгата, която държеше. Беше „Идеология и утопия“ на Манхайм. Той въздъхна и я остави на рафта. Потърси с поглед друга книга и накрая очите му се спряха на „Изповеди“ на свети Августин[2]. Той я измъкна с показалеца си и седна с нея на бюрото.

Бележки

[1] Юбилейни сборници (нем.). — Б.пр.

[2] Християнски теолог (354 — 430). — Б.пр.