Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (72)

23

Хенри срещна Дани на входа на библиотеката „Уайдънър“ — Дани тъкмо си отиваше. И двамата се спряха, сякаш за да си кажат нещо, но замълчаха за миг. Хенри се усмихна и каза:

— Радвам се, че все още ти остава време и за учене.

Дани се усмихна и му показа книгата, която държеше — Мао Дзе Дун, „За партизанската борба“.

— Разбира се, професоре. Винаги има време за учене.

Хенри се върна и слезе няколко стъпала заедно с Дани.

— Питам се — каза той — дали баща ти знае за… за това, което говорихме вчера?

Дани, както и Хенри, понижи заговорнически глас.

— Има обща представа.

— Ще имаш ли нещо против да поговоря с него за това?

Дани се поколеба и поклати глава.

— Не — каза той.

— Знаеш ли, много ми се иска да чуя още едно мнение — особено от човек като баща ти.

Дани кимна.

— Той все още ли е комунист?

— Вече не е член на партията — от десет години.

— Но убежденията му са все същите, така ли?

Дани сви рамене.

— Не зная точно.

— Тази сутрин ще си бъде ли в къщи?

— Той е почти винаги в къщи.

— Да, да — каза Хенри, като си спомни, че доктор Глинкмън е сляп. — Как е той?

— Тежко му е понякога.

— Да, сигурно.