Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (80)

31

В таксито на път към Бретъл стрийт Луиза попита:

— Какво си мислеше през цялото това време, докато си се преструвал…

— Докато се срещнах с теб, нищо не ме безпокоеше. Смятах, че това е в реда на нещата и че постъпвам правилно. Чичо ми успя да ме убеди, нали разбираш…

— Той не ми хареса.

— Да, май не е много симпатичен, но той беше единственият, когото познавах… извън пределите на Албъкърк.

— И ти не вярваше на нито една своя дума, когато говореше за… революцията?

— Отначало — не, но сега мисля, че вярвам.

— Не искам да се омъжа за полицай.

Стигнаха до Бретъл стрийт и платиха за таксито.

— Дано татко си е в къщи — каза Луиза.

Влязоха и тя се втурна в кабинета. Хенри седеше на бюрото си. Обърна се и погледна Луиза над очилата си.

— Здравей! — каза той.

— Татко, нещо страшно ще се случи. — В присъствието на баща си тя почна да става по-неспокойна.

— Какво? — попита Хенри.

Джулиъс влезе в стаята и двамата с Луиза седнаха.

— Първо — каза той, поуспокоен и по-уверен, — убийството не е отменено.

— Така ли?

— Алън всъщност не се съгласи с вашето предложение. Той само се престори, че е съгласен.

— Ясно — каза Хенри и стисна устни.

— Второ — убийството ще стане тази вечер.

— В хотела ли?

— Да.

— Да, да… всъщност те знаят за Лилиан.

— И трето — продължи Джулиъс — ФБР е в течение на всичко.

— Как така знае?

— Аз им казах.

Хенри погледна Джулиъс.

— Да, това трябваше да се очаква. Ти все се въздържаше.

— Чичо ми е помощник-директор там.

— Така-а. — Хенри се изправи в стола си. — Значи, ще ги арестуват. И след това ще дойдат за Лу и мен.

— Вас няма да арестуват, защото знаят, че сте против.

— А Лу?

Джулиъс се смути и каза:

— Те смятат, че и тя е против.

— Не мислиш ли, че трябва да предупредим Дани и Алън? — попита Луиза.

Хенри погледна часовника си.

— Може да е твърде късно.

— Ако разберат, че сме ги предупредили… — започна Луиза.

— Няма да разберат, ако ги предупредим навреме — каза Джулиъс. — Смятат да ги арестуват в хотела. Нужни им са свидетели.

— Ако беше само за Алън — обади се професорът, — нямаше да се намеся. Но бих искал да измъкна Дани от тази каша, ако мога.

— Да — намеси се Луиза. — Помисли си за доктор Глинкмън.

— Не те ли очакват да се присъединиш и ти? — обърна се професорът към Джулиъс.

— Да, във фоайето, в шест часа.

Хенри отново погледна часовника си.

— Значи, след двадесет минути.

— Да.

Хенри помисли, хвърли поглед на листовете върху бюрото и каза:

— Може би ще е добре да отидем и да видим дали ще можем да ги спрем.

— Чичо ми ще е там.

— Можем да опитаме да ги спрем, преди да влязат в хотела.