Пиърз Пол Рийд
Дъщерята на професора (75)

26

След известно време Лилиан се върна и Хенри отиде с нея и няколко техни приятели да вечерят в Лексингтън. Той разговаряше, смееше се и не позволи разговорът да се завърти около расовия проблем или пък около Виетнам. На връщане в колата беше внимателен с Лилиан, но тя беше нащрек, опасявайки се, че му е дошла на ум някаква нова идея от сорта на тази с раздаването на парите.

Легнаха си и Хенри моментално заспа, но явно създанието му беше неспокойно, тъй като се събуди посред нощ, обхванат от неясна тревога. Отначало си помисли, че това е последица от някакъв кошмар, който не си спомняше, но постепенно в паметта му изплува източникът на тази тревога — замисленото от дъщеря му и приятелите й убийство. Хенри стана и отиде до банята да пийне малко вода, като се върна в леглото, се поуспокои от мисълта, че чак до края няма да се стигне, че ако поддържа връзка с тях, все може да измисли нещо, за да ги отклони от намерението им.

Заспа отново, но когато сутринта се събуди, първото нещо, което изплува в съзнанието му, беше същата тази тревога. Той помръдна и без да иска, докосна с коляно топлото тяло на Лилиан, която все още спеше до него. Това, че не можеше да сподели тревогата си с нея, засили безпокойството му… но както си мислеше, изведнъж тази невъзможност му подсказа един изход.

Идеята — акция, която би предотвратила действията на студентите му — бързо се оформи в ума на Хенри, докато той се миеше и бръснеше. Лилиан влезе в банята и направи гримаса, която не означаваше нищо специално, но беше мила и смешна и изведнъж планът му се стори не по-малко приемлив, но не така привлекателен.

Хенри отиде в спалнята и започна да се облича. Скоро и Лилиан влезе и извади дрехите си от гардероба и скрина. Докато закопчаваше ризата си, Хенри се обърна и спря поглед на жена си, която се обличаше пред него, както стотици сутрини преди това. Лицето й беше намръщено — такова беше от няколко години насам, но все пак това беше Лилиан, която, като седна, за да вдигне чорапите си, му каза да не пада духом.

— Изглеждаш много мрачен.

— А всъщност не съм — отвърна Хенри.

— Нямаш и причини. Само за това, че едната ти дъщеря се опита да се самоубие, а другата по всяка вероятност злоупотребява с наркотици…

Хенри се засмя и затегна възела на връзката си.

— А ти как си? — запита я той.

— Аз съм оптимистка.

Той се обърна към огледалото, за да си оправи връзката.

— Между другото — каза Лилиан, — да те попитам, докато не си излязъл: мислиш ли, че румънска национална рокля е прекалено хипи за обеда на демократите?

— Смяташ ли да ходим?

— А ти не смяташ ли?

— В последно време не се чувствувам много демократ.

— Е, решавай. Ще ни чакат.

— В такъв случай може и да отидем. А ако роклята ти е като на Лу, ще подхожда за случая. Довечера сме канени у Хейлеви на чашка — добави Хенри. — Можеш да я пробваш при тях.

Лилиан спря за секунда да се облича.

— Не си ми казал за това.

— Да, извинявай, забравих. Нямаме нищо друго предвидено, нали?

— Аз няма да мога да дойда.

— Защо?

— Заета съм.

Неестественият начин, по който Лилиан произнесе тези думи, и това, че не се обърна към мъжа си, заета с грима си, го накараха да я погледне и попита:

— С какво си заета?

— Обещах да се срещна с Мей Грант и още няколко души да обсъдим някои въпроси. Не е много важно, но не мога нищо да направя сега.

Лилиан беше нервна. Взимаше и оставяше шишенцата и бурканчетата на тоалетката и Хенри разбра, че тя го лъже, но му трябваше време, за да си обясни защо. Като седна да закусва, той изведнъж разбра — само когато отиваше при Лафлин, тя го лъжеше по този начин.

И в този миг идеята му — идея за развод — се върна отново и придоби предишния си, дори по-решителен вид. Като пиеше втората си чаша филтрирано кафе, той погледна към Лилиан, която четеше „Глоуб“. Тя или не забеляза, или не искаше да забележи погледа му, защото продължи да чете, а Хенри се вгледа внимателно в лицето й и се помъчи да си представи какво ли би било, ако то не е срещу него всяка сутрин. И сякаш в отговор на този въпрос отново го обзе тъжно чувство. Това лице му беше и познато, и непознато, то будеше у него понякога любов, понякога отвращение, но хармонията на тези черти си оставаше за него винаги едно — най-съвършеният образец за красота, която беше виждал. Той все още можеше да наблюдава Лилиан, да се възхищава на лицето й и независимо от чувствата, които то пробуждаше у него, да усеща неразривната връзка с жена си. След двадесет години брак Лилиан все още можеше да бъде загадъчна, а Хенри беше доволен, че не беше открил всичко в нея, както и в самия себе си.

И все пак намерението му се затвърди. И когато Луиза, промърморвайки „Добро утро!“, влезе в кухнята да закусва, той се обърна и я попита дали няма да се срещне с Джулиъс тази сутрин.

— Вероятно ще го видя — отговори тя. — Трябваше да се върне снощи.

— Попитай го тогава дали заедно с другите може да мине по обед в университета.

— Добре. — Луиза преглътна залъка си. — А аз?

— И ти. Луиза кимна.

— Добре.