Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (63)

3

Нощем Небесносините каньони придобиваха облик на приказна страна. Псевдокристалните друзи, гордостта на Горра, тук бяха прекалено бедни за промишлена преработка. Затова пък те излизаха на повърхността на скалите и всяка звезда в безоблачното небе ги даряваше с искрица от своята светлина. Изглеждаше, че наоколо се е разпрострял спящ град с причудливи тъмни силуети на сградите и слабите светлинки от запердените прозорци…

— Фамилията си е намерила красиво местенце — каза Кей.

— Ние обичаме красотата — съгласи се Лика — Измръзнал ли си? Да включа ли екрана?

— Не е необходимо. По крайбрежието нощем често беше и по-студено… — Кей Дач намери в тъмнината ръката на Сейкър, тихо попита: — Виждаш ли Шедар?

— Виждам го, сънароднико.

Лежаха един до друг, още разгорещени, след като се бяха любили, и блещукащите скали спореха със звездното небе над тях. Площадката, на която Сейкър беше разположила спалнята си, се намираше на върха на самотна канара и Кей мимолетно си спомни за Къртис с „кабинета“ му на върха на дома-игла.

— Ходила ли си там… след…

— Не.

— Аз бях веднъж. За три денонощия.

— Недей, Кей — помоли го Лика.

— Океаните все още кипят, но на централния архипелаг земята е престанала да гори. На По-голямата сестра Империята е поставила контролен пост, засега автоматичен. Тя си изпати най-малко.

— Защо ми говориш тези работи, Кей?

— Отдавна не бях виждал никой от нашите.

— Защо, Дач?!

Кей се обърна, вглеждайки се в лицето, на което тъмнината бе върнала младостта.

— Тук има ли системи за наблюдение?

— Има, ама да не ти пука от тях. Аз съм Майката-покровителка, Кей. Ще ръководя фамилията още две години.

— Лика, помниш ли клетвата ни?

Жената мълчеше.

— Затвор, мръсотия, нарове до тавана, воня, чаша вода на денонощие, дебнещи те сакраски доносници…

— Всичко помня!

— Ти искаш да забравиш, Лика — в гласа на Кей се промъкна нотка на ярост. — Майка ти беше с теб и не конфискуваха сметката ви в ендорианската банка. На мен се падна приютът на Алтос. Ти си израснала в собствен дом, ходила си на училище и си се влюбвала в синеоки ендорианци. Благодаря за подаръците за Коледа и честитките за рождения ден!

— Кей! Ние се опитвахме да те измъкнем!

— Доста упорито сте се опитвали. Особено…

— Остави майка ми на мира. Тя почина преди три години. Отказа се от аТан. Знаеше откъде са парите.

— Прости ми. Но аз чаках четири години. Малко момченце, вярващо в обещанията на възрастните.

— Не ме измъчвай, Кей — прошепна Лика. — Четирийсет години си чакал да ме посетиш, и всичко — заради това…

— Не. Помниш ли клетвата ни? Аз реших да я изпълня.

Сейкър се разсмя — треперещ, измъчен смях.

— Всеки, който е виновен… ще живеем, докато не отмъстим. Кей! Сакра вече я няма!

— Не Сакра изгори бащите ни.

Жената от Втората планета на Шедар приседна на кревата. Попита сухо:

— На кого си решил да отмъщаваш? На живота? Дойдох тук, защото ненавиждам Империята. Но дори мафията е зъбно колелце в нейния механизъм. Грей би могъл да ни разбие на прах, но за какво са му на императора хиляди бесни плъхове вместо едно бясно куче? Говоря с него всеки месец, Кей! Баланс на силите и доходите. Такива са правилата.

— Разполагам с ключ към цялата сила.

Лика Сейкър мълча три секунди. После каза:

— Момчето. Вероятност — седемдесет процента.

— Вярно е, колега супер — с удоволствие произнесе Кей. — Така са ти вързани невроните. Момчето.

Лика го потупа по гърдите.

— А аз си мислех, че си сменил ориентацията.

— Благодаря.

— Няма за какво. Кой е той?

— Няма да ти отговоря… засега. Ти ще узнаеш всичко, когато му дойде времето.

— Кей, никой не говори така с мен!

— Аз имам това право… сестричке.

— Дач! Ние сме от различни родове!

— От една и съща епруветка сме. Двайсет и девет процента общи гени са достатъчно за роднинска връзка. Помниш ли, че питаше майка си дали можем да се оженим?

— Сега вече не е необходимо да питам никого, Кей…

Жената стана, премина покрай ръба на площадката, над мъждукащата бездънна пропаст, и се наведе над масичката с напитките.

— На мен „Брут“, Лика.

— Спомням си. Аз също вече не обичам сладкото.

Сейкър се върна с две чаши шампанско. Подаде едната на Кей, попита:

— Искаш ли да мина през аТан? Матрицата ми е снета на двайсет и две. Бях доста хубавичка… девойка.

— За всичко си има своето време, Лика.

— Ясно.

— Сега е време за припомняне на старите клетви.

— Не се извинявай, Кей, не го умееш. Какво ти трябва?

— Ще ми помогнеш ли без никакви условия?

— Да.

Кей Дач приседна, отпи глътка от шампанското.

— Най-добрите оръжия и броня, които могат да се намерят в Галактиката. Цялата ви информационна мрежа, подчинена на моите нужди. Бойци, способни да се противопоставят на мелконец. И никакви въпроси.

Сейкър мълча много дълго.

— Ще получиш всичко това, Кей Дач.

— Тогава иди и пусни компютъра. Трябва да знам местоположението на Изабела Кал, заместник-командващ на СИБ — Инцедиос. Тя използва корвет на Службата с бордови номер, започващ с шестица. Поддържат я имперски десантчици от групировката на Лемак, базирана на Догар.

— С вероятност петдесет и седем процента тя е на Догар.

— Кал обрече десетина десантчици на смърт, макар че на корвета имаше мелконец и механистка, пренастроена за оперативна работа.

— Две към едно — Инцедиос.

— Тя остави да умрат бурлати и редовен сътрудник от Инцедиос. Не ми трябват догадките ти, Лика. Точна информация!

— Ти ни противопоставяш срещу армията и СИБ.

— Да.

— Добре — каза Сейкър. — Почакай тук.

Кей се засмя, оставяйки чашата си на пода. Можеше да си отиде от площадката само чрез аТан… на Тера.

Когато след половин час Лика се върна, той вече спеше.

— Ти винаги си бил дебелокожа акула — каза Сейкър, сядайки до него. — Хап! — и лягаш да спиш…

— Акулите не могат да спрат дори за да подремнат — неочаквано ясно отговори Кей. — Те спят в движение.

— Тогава ме целуни в съня си. Бъди така добър.

— Когато позволиш да те опитомят, после се случва и да плачеш… — обръщайки се, каза Кей.

— Ти не умееш нито едното, нито другото, Дач.

— Звездите плачат вместо мен.