Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (13)

1

В отделението на „аТан“ на Инцедиос дежуреше Владимир Чен. Бе най-младият от всички — още не беше навършил трийсет. Освен това не беше умирал нито веднъж.

Настъпваше нощта — пиршеството на смъртта. Течеше третият час на дежурството. Старци умираха от болестите си, младежи — от раните си, невротици си уреждаха сметките с живота, сякаш забравили за купеното безсмъртие. На всяка планета това беше времето на най-интересната работа. Ала Инцедиос беше прекалено беден свят. А през последния месец твърде много притежатели на аТан бяха изчерпали безсмъртието си.

— Сигнал — произнесе Чен, натискайки бутона за обща готовност. Редовете на екрана пред него просветваха. Невронната мрежа предаваше информацията моментално, докато разшифроването й изискваше време. Колежката на Владимир, Анна Хорн, откъсна поглед от списанието.

— Гертруда Кхай… човек… жена…

— Нима? — осведоми се Хорн.

— Поданство — Инцедиос. Реални години — четирийсет и две, матрицата е свалена на четирийсет и една, съживявана е веднъж… Отбой, аТанът не е платен.

С натискане на бутон Чен изтри полуразшифрования сигнал.

— Приготви рапорт — каза Хорн и отново се захвана с четенето.

— Приготвям — пръстите на Владимир затанцуваха по клавиатурата. — Тъжно, нали? Имало е човек — вече го няма.

— Мнозина вече ги няма.

Подобни разговори отдавна бяха престанали да уморяват Анна. Тялото й притежаваше зрелостта на жена, едва прехвърлила третото си десетилетие. Но тя беше на почти деветдесет години и бе свикнала да приема философстването на новаците като лек, неизбежен шум.

— След такива дежурства се отнасяш по друг начин към живота, любовта, красотата… — Владимир я погледна накриво. Анна въздъхна и преметна крак върху крак. Ниското кресло я демонстрираше в най-съблазнителния ракурс. За съжаление Чен все още не беше разбрал, че отношението на Анна към него беше дори не майчинско. Най-големият й внук би могъл да бъде баща на Владимир, освен това в последните години тя предпочиташе секса с жени. — Знаеш ли, за мен нашата работа не е просто аТана с отстъпка и хубавите гаджета — продължаваше Чен, окуражен от мълчанието на Хорн. — Започваш да разбираш живота. Сприятелих се с много хора, запознах се с теб…

Хорн остави списанието. Изведнъж й хрумна, че единственият начин да усмири хлапака е да му се отдаде. Вероятно това би било не чак толкова уморително.

На Чен не му провървя.

— При теб идва сигнал — съобщи Анна, ставайки от креслото. — Ето и втори…

Владимир се обърна към екрана. Работата все още му беше интересна и лекото раздразнение моментално изчезна.

— Артур Овалд… човек… мъж… поданство — Ендория. Ендория!

— Ама че далеч се е озовал! — Анна седна на паралелния пулт. — Сигурно е драскач. Журналист.

— Доста лешояди се навъдиха — с готовност се съгласи Чен. — Реална възраст — дванайсет…

— Дете — Хорн си позволи лека усмивка.

— Матрицата е свалена… ха! На дванайсет… Съживявания не е имало, аТанът е платен.

— Късметлийче — Хорн дори измляска с устни. — Дали да не си отрежа някоя негова къдрица? За късмет?

Чен се напрегна и отправи вулгарна забележка. Хорн се намръщи. На Владимир не му отиваше да говори цинизми. Особено пък за деца.

— Втори сигнал — занарежда Чен, почувствал, че шансовете му за среднощен секс са намалели. — Кей Овалд… човек… мъж… поданство — Ендория. Ще се обзаложим ли на чаша кафе, че му е брат?

— Кафето е от теб. Реална възраст — трийсет и пет. Матрицата е свалена на трийсет и пет. Съживявания не е имало, аТанът е платен. Очевидно са им улучили кораба. Това е неговият татко, Чен.

— Не е задължително — без особена убеденост отвърна Владимир. — Анна, ще се заемеш ли с реаниматорите?

Хорн го погледна, възнамерявайки да му напомни за безотговорните сътрудници, рискуващи да загубят и аТана с отстъпка, и хубавите гаджета. И си замълча. Владимир беше толкова млад… и толкова глупав…

— Любопитството убило котката, Влад — каза тя, ставайки. По-късно, докато вървеше по коридора към блока на молекулярните репликатори, Анна си помисли, че през този етап са минали всички. Първите хиляда смърти са достатъчно интересни за наблюдение. После разбираш — всички те си приличат…

Когато остана сам, Чен измъкна от джоба си малък чип. След като си игра половин минута, успя да го включи към централния компютър. Оставаше да реши с кого ще започне преглеждането…

Технологията, във всеки случай тази, която му бе достъпна, позволяваше да се снемат данните от зрителния и слуховия анализатор на загиналия. Получаваше се филм — малко странен, но увлекателен. Съвестта никога не измъчваше Владимир. Той, в края на краищата, съживяваше тези хора! Защо пък да не споделят с него част от спомените си?

— Ще започнем с таткото — реши той.

…Въпреки мнението на Къртис Ван Къртис служителите му практикуваха широко „надзъртанката“ — стари невинен термин. Понякога ги интересуваха не само последните три минути на клиента.

Чен отдели от общия масив информация последните три дни от живота на Кей Овалд. После включи екрана на произволно избран момент.

Изображението беше хаотично, както обикновено. Отделни детайли бяха изключително ярки и контрастни, всичко останало — статично и размито. Капризите на паметта…

Кей Овалд крачеше заедно с някой друг из гората. После, доста рязко, излезе на брега на морето. Сетне се приближи до плет от гъст храсталак. Доста разнообразна планета е тази Ендория… Спътникът на Кей бе извън зрителното му поле, те почти не разговаряха, така че Владимир превключи на последното денонощие. Двубоят с бурлатито, както и множество други събития, останаха неизвестни за него.

— Да легнем да поспим, а? Стоката я проверихме… — каза, гледайки в лицето на Кей, тъмнокосо момче. Синът, естествено. При мисълта за дългите часове, запълнени с инвентаризацията на кутии и контейнери, на Чен му се прииска да изключи екрана. Обаче той добросъвестно продължи наблюдението, за да види дали мъжът и момчето ще легнат в различни легла, след което, гризейки ноктите си, включи възпроизвеждането на последните няколко минути.

Тук любопитството му получи богата храна. Режисьорите на Къртис можеха да са доволни: Владимир Чен изгледа зрелището на космическата катастрофа три пъти поред. На бис видя двукратно същите събития и от очите на Артур. Този запис обаче беше малко по-кратък и следователно — значително по-безинтересен…

След като се замисли за момент за ужасите на космоса, Владимир реши да запази лентата с последните три дни на Кей Овалд. Смъртта в пустотата бе впечатляващо зрелище, а и на Ендория си заслужаваше да хвърли още един поглед. Не копира паметта на Артур.

Любопитството е убило не само котката. Владимир Чен уверено вървеше към същата съдба.