Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (30)

6

— Дали сте им да се измъкнат — каза Изабела. За тези, които добре я познаваха, този спокоен тон беше предвестник на надигащата се буря. Ахар се приближи.

— Позволих на пътници, пуснати от вас от планетата, да заемат свободните места в совалката. — Капитанът на лайнера не възнамеряваше да се разкайва за несъществуващи грехове. — Това е мое право.

Ахар направи леко движение и капитанът, превит на две, отлетя в краката на своите хора.

— Ето вашето право — обяви Кал. — Защо не съобщихте на Инцедиос за совалката?

Изпадналият в пристъп на кашлица капитан вече не изгаряше от желание да разговаря.

— Казвай! — изрева бурлатито. Той обожаваше своята работа — тя му даваше възможност да дава нареждания на хора. Понякога на същите ония, които бяха съкрушили цивилизацията му през годините на Смутната война.

— Това… уставът не го изисква…

Изабела се наведе над задъхващия се човек:

— Старче, ти нали не си онзи наивен юноша, какъвто си бил за пръв път в това тяло? Научил си се да се застраховаш, недей да ми пискаш за уставите.

Моторите на бронята нададоха вой, когато тя повдигна капитана във въздуха. Държейки го в протегнатата си ръка, жената огледа екипажа.

Той се бе събрал плътно до стената. Предстоеше му да стане изкупителна жертва за аристократа, унижен в присъствието на плебеи.

— Аз… аз ще се обърна към властите — с хриптящ глас каза капитанът. — Вие не сте на Инцедиос…

— Службата изразява волята на императора на всички планети — включи се в разговора Номачи. — Имаме право…

— Млъкни! — Изабела хвана капитана за чатала със свободната си ръка. — Искаш ли да бъдеш мъж за своите жени или евнух в чужд харем?

Облечените в метал пръсти леко го стиснаха.

— Рад е виновен, Рад Гарч! — закрещя капитанът, правейки несложен избор между обикновеното унижение и унижението, умножено с болка. — Той ми плати, за да пазя тайна!

Преди капитанът да довърши думите си, невзрачно човече, стоящо в задните редове на екипажа, се метна към услужливо отворената врата.

— Хванете го! — със закъснение извика Кал. Маржан и Т/сан вече се бяха хвърлили след него, като дори изпревариха Ахар. Изабела с погнуса пусна капитана, погледна към останалите с нея хора и попита: — Кадар, я напомни какво наказание се полага за роботърговците?

— Според законите на планетата, високопоставена.

Жилавият мъж, поглаждащ цевта на своя „Довод-36“, явно се забавляваше от случващото се.

— Тогава този хитрец ще изгори само с неплатените данъци — със съжаление произнесе Кал.

Капитанът се превиваше на пода, опипвайки по чудо оцелелите си органи. Животът му висеше на косъм и всичко това заради една мръсна кучка, намесила се в малкия добре разработен бизнес.

Запука мачкаща се пластмаса — бързащата да се върне Маржан не беше доволна от скоростта на сервомоторите и с голи ръце натикваше вратата в страничните улеи.

— Той се самоуби, Кал!

Изабела се намръщи. Роботърговците, които от време на време продават по няколкостотин беззащитни бежанци, не бяха склонни към самоубийство, аТанът е прекалено скъп, а законите на Волантис удрят само по джоба…

— Госпожо заместник-директор… — Маржан се приближи до Изабела. — Когато пускаше лъча си в слепоочието, той изкрещя една дума…

Кал мълчаливо чакаше.

— Дарлок!

Само агентите на Дарлок, древна и затворена раса, имаха тази странна особеност — пред смъртта да афишират на кого служат. По друго време Кал би почувствала щастие — разкриването на заговор на чужда раса гарантираше и слава, и ново стъпало в кариерата. Но сега Изабела бе обзета само от отчаяние. От ръцете й се измъкваше аТанът, измъкваше се тайната на безсмъртието… и смъртта на безсмъртните.

— Маржан, изцеди от къдравото копеле всичко, което знае. Изцедете всичко от всички… ние с Т/сан отиваме в командната зала, ще сложим кораба в дрейф.

Мухаммади кимна и обърна сребристата маска на лицето си към капитана. Гласът й стана игрив, сякаш отново се е превърнала в човек:

— Агънце, сигурна съм, че още не си имал такава като мен…

Капитанът закрещя, вече без да мисли нито за честта си, нито за бизнеса. Имаше богато въображение.

И то не го подведе.