Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (28)

4

Лайнерът „Волантис-пътнически“ изскочи от хиперпространството в района на родната планета. По обвивката преминаха припламванията на статичните разряди и угаснаха, абсорбирани от метала. Лайнерът направи плавен завой, излизайки на траекторията за спиране.

В този момент локаторите му попаднаха на приближаващ се малък кораб.

— Службата на Инцедиос?… — Вторият пилот недоверчиво погледна декодираните отличителни сигнали. — Ей, господа, кой е ограбил Инцедиос? И какво се е изхитрил да отмъкне?

Без да дочака нарежданията, лайнерът отвори съоръжението си за акостиране на кораби. Траекторията на посетителите беше достатъчно недвусмислена.

— Ахар, запомни, момчето ни трябва живо! — Кал, вече опакована в силовата си броня, даваше последните наставления. — Той може да се опита да сложи край на живота си — не го допускай.

Наемникът бурлати, един от малкото извънземни, работещи в Службата на Инцедиос, кимна. Той не признаваше бронята и единствената му дреха беше късата пола от твърда сребриста тъкан. Обаче Ахар все пак беше взел оръжие. Десетилетията на Смутната война бяха отучили бурлатитата да разчитат само на физическата си сила.

— Маржан, Т/сан, вие ще осъществите огневата поддръжка. Аз, Луис и Кадар ще ви прикриваме.

Изабела Кал беше преживяла достатъчно, за да не се притеснява, че някой ще я обвини, че е страхливка. А да загине в мига на своя триумф, изобщо не й се искаше. Двамата с Номачи бяха единствените, облечени с тежки силови брони — те рязко намаляваха подвижността, но можеха да издържат два-три изстрела от бластер.

— Напред.

Със станер в лявата си ръка — дясната бурлатитата винаги оставяха свободна за двубои — Ахар скочи в късия тунел на съединителния шлюз. След него, с грациозността на добре работещ механизъм, се хвърли Маржан. Т/сан, полулегнал на пода в позата за почивка, изчака три секунди и също започна да се движи. Просветна огледалното противолазерно покритие на металното му тяло, което за Мухаммади бе недостижим пример за съвършенство. Членестите крака се изправиха, хвърляйки Т/сан напред, и едновременно с това дъгоцветният ореол на силовото поле обкръжи главата — най-уязвимото място в тялото на мелконеца. Неговите прадеди са били органични същества и в изопнатата муцуна на влечугото се бяха запазили уязвими тъкани.

Капитанът на лайнера сам влезе в шлюза. Тялото му бе прекалено младо за такъв пост — безпогрешен признак за използване на аТан. Сложната татуировка на лявата буза и дългите червени коси с не по-малка сигурност свидетелстваха за неговата принадлежност към елита на Волантис. Службата рядко спираше кораби от класа на „Волантис-пътнически“ и капитанът реши, че е негов дълг да приключи колкото се може по-бързо с недоразумението. Няколко свободни от вахта членове на екипажа стояха зад гърба му, еднакво готови както за рутинна проверка, така и за цялостен оглед на лайнера. Почти всеки бе взел от Инцедиос вещи, които попадаха в категорията на контрабандните стоки, но в огромния кораб имаше доста закътани местенца.

Когато от съединителния тунел изскочи огромният бурлати — с озъбена в очакване на битката паст и станер, изглеждащ като играчка в косматата лапа, капитанът се отдръпна. Древните страхове отново оживяха, през ума му неволно се мярна мисълта, че най-страшните противници на човека отново са излезли на пътеката на войната.

Акар удостои събралите се само с един поглед и, след като не откри нито Артур, нито Кей, застина в бойна стойка. Значката на Службата, проблясваща през гъстата козина, спря протегналите се към оръжието ръце.

След него в кораба нахлуха още две същества — едното беше киборг-мелконец в бойна трансформация, а другото, изглеждащо като негова пародия, някога се бе родило като човешко същество от женски пол. Сетне се появиха двама човеци — мъже, смайващо различни един от друг. Единият — невисок, добродушно усмихващ се дебеланко, окован в сивата ризница на силова броня, размахващ някаква „Пчела“, сякаш е стик за голф; другият — костелив, жилест, подобен на ходеща поставка към своя „Довод-36“.

Последна в шлюза влезе светлокоса жена, също в силова броня. Върху бронята, на верижка, висеше златистият медальон на Службата — жената принадлежеше към висшия команден състав.

— Трябват ни хората, познати ви под имената Кей и Артур Овалд — произнесе тя.