Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (41)

4

Претоварването изчезна след половин час, когато десантният крайцер осъществи хиперскок. Седмин продължаваше да се рее над своя диск — вероятно общуваше с другите силикоиди.

— Разбирам, че въпросът ми е наивен — започна Кей, — но все пак не ви ли се намира някаква органична храна? Или поне вода?

— Има — отговори кратко Седмин. Отвори се ниша в стената. Кей се откопча, измъкна от нея два пакета и разгледа опаковката.

Две хиляди двеста трийсет и втора година. Храната беше произведена преди повече от век. От какъв кораб или от какви лаборатории силикоидите се бяха сдобили с тези пакетирани в найлон продукти?

Поне не възнамеряваха да ги убиват веднага. Пакетираната храна щеше да стигне за седмица — стига да не беше развалена.

Кей отпечата пакетите — консервиращият газ засъска, отделяйки се. Всяко ястие беше опаковано в отделни канчета, на които трябваше да се отвият активаторите. Технологията беше практически същата като съвременната.

Когато канчетата се нагряха, Кей подаде единия пакет на Артур, другия остави за себе си. Отвори най-голямото канче. Грах с месо и… малко листче полимерна хартия върху храната, изцапано от соса, свило се от топлината. Отначало Кей реши, че това е салфетка. После видя буквите…

„Скъпи войнико! Мачкай извънземните гадини, защитавай Земята! Позвъни ми след войната: 09453376н76. Анна.“

Артур гледаше с любопитство Кей, който му подаде листчето и попита:

— Знаеш ли какво е това Земя?

— Старото име на Тера. А защо номерът е толкова странен?

— Също стара система за кодиране. Подобни бележки често са били изпращани на десантните части по време на Смутната война и Тукайската касапница. В заводите са работили предимно жени.

Седмин сякаш не забелязваше разговора им. Подчинявайки се на неосъзнато чувство на протест, Артур внимателно сгъна листчето и го пусна в джоба си. Двамата ядоха мълчаливо няколко минути.

— Сега вече можем да поговорим.

Не стана ясно дали силикоидът ги моли, или ги уведомява.

— Можем — допивайки кафето си, каза Кей. Кафето беше отлично — може би истинско. — Защо атакувахте Дарлок?

— За да си поговорим с вас.

— И това си струва междузвездната война?

— Все още не знам. Но война няма да има. Дарлок няма възможност да осъществява диверсии против нас, а това е главният му коз.

— Тогава нека да си поговорим.

— Кей Алтос, ти си бил възкресен и си получил задача да охраняваш Артур Ван Къртис. Така ли е?

— Да допуснем.

— Какво на Граал е необходимо на Къртис?

— Не знам.

— Вероятно това е истината — реши Седмин и направи пауза. — Тя не засенчва фактите. Кей Алтос, знаеш ли, че Артур Ван Къртис вече пета година се опитва да се добере до Граал?

Кей не отговори.

— Знаеш. Къртис Ван Къртис стана това, което е, давайки на света аТан. Тази техника промени баланса на силите — сега в Галактиката властва човешката империя.

— Мршанците също използват аТан, както и Псилон, който го е изобретил — възрази Кей.

— Псилон не е изобретил невронната мрежа и молекулярния репликатор.

Кей погледна Артур, който извърна поглед.

— Нито една раса не е създавала технология, способна да повтори аТан. Принципът на неговото действие излиза отвъд рамките на базовата картина на света. — Хорът започна да звучи печално. — Кей Алтос, според нашите сведения, в годините на Смутната война Къртис Ван Къртис е посетил планетата, по-късно наречена Граал. Върнал се е оттам с аТан. Оттогава насам всеки създаден аТан преминава през последен стадий на монтиране, ръководен лично от Къртис Ван Къртис. Без този последен стадий, аТанът е просто комплект от неработещи агрегати.

— Това не го знаех — призна си Кей.

— Сега го знаеш. Именно затова императорът на хората прие особеното положение на Къртис, което фактически го поставя над закона.

— Защо ми разказваш всичко това? — рязко попита Кей.

— За да си помислиш хубаво на чия страна си.

— Не виждам никакво престъпление, Седмин. Откъдето и да се е сдобил Къртис с аТана — той служи само на доброто. И не само на човешката раса, а и на мршанците и…

— Кей! Човечеството винаги е било силна раса. То е устояло на Смутната война, когато всички цивилизации в Галактиката са били срещу хората. Но тогава вас са ви ограничавали кратката продължителност на живота и голямото количество личности без особена ценност. С появата на аТан всичко се промени. Най-талантливите и силни индивиди получиха безсмъртие. Не просто удължаване на живота до безкрайност, а и възкресение след нещастни случаи и болести. Науката ви напредна — учените не са ограничени от продължителността на живота. Военните ви винаги са готови да умрат — те знаят, че ще възкръснат. А най-важното е, че при вас възникна нов еволюционен фактор. Не отрицателен — неудачните индивиди да не дават потомство, а положителен — най-добрите екземпляри да се възпроизвеждат отново и отново…

Артур се сви в креслото. Седмин не го удостои дори с една дума — той говореше само с Алтос.

— И все пак от какво точно се страхувате? — Кей сви рамене. — Да, ние започнахме да живеем по-дълго, но вие винаги сте притежавали това предимство. Империята вече отдавна не воюва. Имаме си достатъчно свои проблеми, а отвъд пределите на проучените зони ще се намери място за експанзия за всяка раса.

— Да, вие намалихте някогашната агресия — съгласи се Седмин. — Затова и ние не предприемахме никакви действия. Чакахме. Основата на разума беше разколебана, но хората издържаха изпитанието на безсмъртието.

— Тогава защо…

— Новият фактор, Кей. Какво на планетата Граал е нужно на Къртис? Още един аТан? Още една технология, недостъпна за останалите разумни раси?

— Този въпрос не трябва да го задаваш на мен… дори не и на Артур.

— Кей Алтос, хората унищожиха Сакра, чийто грях беше само неконтролируемото размножаване. Сега е ред на Дарлок, чийто метод за самозащита е неприемлив за вас. Кои са следващите? Агресивните бурлатита, високомерният Алкарис, импулсивните мршанци? Основата на силикоидите, която се ръководи от идеята за баланса на силите?

— Нашата политика…

— Тя се диктува от разума. Империята на хората е по-силна от всяка друга раса, но няма да издържи обединения натиск на осем цивилизации. Ако Къртис подари на хората Сила? Ако всеки човек стане способен да унищожи цял звезден флот?

— Това е безумие! Вие допускате…

— Ние допускаме всичко. Технологията аТан противоречи на логиката. Следващият аТан може да донесе на Галактиката не безсмъртие, а смърт.

— И откъде ще дойде този следващ аТан? Предтечите? — Кей си позволи да се усмихне.

— В Галактиката не е имало предтечи. Най-древните раси сме ние и Дарлок. И не е ли все едно откъде ще дойде бедата, ако сме в състояние просто да затворим пътя й?

— Тогава не сте изпепелили правилната планета — тихо каза Кей.

— Граал ни е недостъпен — Седмин неочаквано се залюля, изплува извън зоната над диска си и се приближи до Кей. — Корабите на Основата, тръгнали да щурмуват Граал, не се връщат. Шепата хора, живеещи на Граал, дори не са ги виждали. Корабите не излизат от хиперскока.

Алтос подсвирна. Обърна се към Артур:

— Дали татенцето ти не се е погрижило за това, Арти?

— За съжаление, Къртис няма нищо общо тук — Седмин продължаваше да игнорира Артур. — В настоящия момент към Граал се придвижва ескадра бомбардировачи, летяща с релативистична скорост. Но пътят ще й отнеме още четирийсет и шест години. Освен това, аз не вярвам в успеха на мисията им. Те ще изчезнат.

— Тогава какво искате? — уморено попита Кей. — Да ни убиете? Но аТанът няма да го позволи. По-лесно беше да се доверите на Дарлок. Или Основата е в състояние да победи технологията, която не се знае на кого е? Да изтрие паметта ни, без да активира невронната мрежа, да екранира пси-полето… О! Има и друг вариант! Да ни държите пожизнено в плен. Да направите живота ни страшно дълъг и да не ни дадете шанс за самоубийство. Колко давате за тази идея?

— Нула. Всичко, изброено от теб, вече сме го правили. Няма ефект.

Кей погледна силикоида с недоумение:

— Какво сте правили? Как да ви разбирам?

— Мисля, че спътникът ти ще може да ти обясни — небрежно подхвърли Седмин. — Засега ми повярвай, че тези методи не дават резултат. Все още най-добрият метод си остава обикновеното убийство, което връща Къртис на Тера и позволява да се печели време. Но не бива да се рискува до безкрайност. Трябва да се вземе решение, а то може да бъде единствено тотална война с хората. В края на краищата ще стигнем и дотам.

— До геноцид? До унищожението на още три-четири раси, до които можем да се доберем? Готови ли сте за това?

— Не. Все още не. Именно затова говоря с вас.

— Засега говориш само с мен.

— Уморих се да разговарям с Къртис. Кей Алтос, ти си различен от предишните придружители. Дори смъртта, която те отведе на Тера, беше необичайна… Разбираш ме, нали? Кей Алтос, ще ви бъде дадено време за размисъл. Доста дълго време. Ако Къртис реши да ни разкаже истината, ако научим какво представлява Граал, то решението на Основата на разума ще бъде взето.

Вратата се отвори и Кей видя двама силикоиди. Златистият слой върху телата им блестеше ярко.

— Ще ви отведат в специално подготвено за вас помещение — съобщи Седмин. — Аз ще чакам… умея да чакам. Вървете, трябва да отделим излишния кислород от атмосферата на кораба.

Алтос хвана Артур за рамото и го повдигна от креслото. Съдовете и канчетата с недоядена храна се посипаха на пода. Кей каза:

— Да вървим, сине, трябва да си поговорим за много неща. Ти вече си почти голям човек и трябва да разбереш как се появяват на бял свят идиотите.

Седмин стоеше, без да се помръдва. Хората излязоха от камерата му, но той още дълго време продължи да слуша гласа на Кей:

— Когато на големите хора им трябва идиот, те взимат първия им попаднал човек и му казват мъничка част от истината…

Подножието на Основата издаде лек звук, който би могъл да се долови само от добър радиоприемник. Колкото и да е странно, той би прозвучал съвсем правилно — като въздишка. Седмин не можеше да разбере защо е нужно да се използват цветисти изрази за описване на обикновени претенции.

Не му беше ясно и защо биополето на Кей изразяваше такава ярост, а биополето на Артур — смут и обърканост.