Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Линията на бляновете (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Линия грез, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (18 март 2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (22 март 2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

Превод: Васил Велчев, 2004

Редакторски колектив: Юлия Петкова, Боряна Даракчиева

Коректор: Милена Иванова

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Формат: 52/84/16

Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2004

ISBN 954-761-128-3

 

Издательство АСТ, Москва, 2001

История

  1. — Добавяне

2

Патрулният кораб на Службата за имперска безопасност беше слабо въоръжен, но скоростта му бе страшно висока. Той изскочи от хиперпространството в системата на Волантис в момента, в който оживено разговарящите пътници на лайнера се качваха в совалката.

На борда на корвета имаше двама извънземни — естествено, ако не се брои Т/сан за човек; нещо, за което той от време на време настояваше въпреки логиката. И четирима човеци, ако се прибави и Маржан, чиято принадлежност към човешката раса се оспорваше на редица планети.

— Лайнерът още е на път — каза Луис, докато преглеждаше оперативната сводка. — В Империята всичко е спокойно.

Планетата се въртеше под тях — идеален глобус, абсолютно лишен от облаци и почти напълно — от вода. Ажурната мрежа на слънчевия щит дрейфуваше между планетата и звездата, понижавайки смъртоносната радиация.

— Не се приближавай до щита, Кадар — напомни на пилота Изабела. — Ще ни изпепелят без предупреждение.

— Знам, високопоставена — без особена почтителност отвърна Кадар. Той беше дори по-стар от Изабела, възобновяваше аТана си от време на време и дългият му живот можеше да бъде обяснен само с късмет. На Кадар не му пукаше за уставите, почитането на по-висшите чинове и кариерата. Той участваше в най-рискованите авантюри и оставаше невредим. Кал го бе взела със себе си отчасти именно заради този негов късмет. Човекът, оцелял в Тукайския конфликт, без да получи нито една драскотина, бе достоен противник за Кей Овалд, любителя на разходки с комбайн.

— Получи ли отговор, Луис? — малко по-меко попита Кал. По време на полета двамата бяха преспали заедно и в отношенията им се появи лека симпатия. Но и без това имаше достатъчно интимност — Артур Къртис спояваше съюза им.

— Получих — Номачи не изглеждаше въодушевен. — В нито една картотека, включително и в гражданската, няма такъв човек. Възможно е да са променили тялото му…

— Не — отсече Изабела.

— Но Кей Овалд не фигурира между живите!

— Тогава потърси сред мъртвите.

След този съвет Кал излезе от командната зала. Харесваше й да работи с Номачи — той се нуждаеше само от най-общи указания, след което с търпението на силикоид довеждаше работата до край. На самата Изабела никога не й бе достигала упоритост… Жалко, че щеше да й се наложи да ликвидира Луис.

 

 

Совалката беше изхвърлена в реалния космос. Леко потрепване на корпуса, рязка промяна в гравитацията и пилотът весело обяви от своята кабина:

— Граждани на Империята, ние сме в пространството на Догар. Полетът до орбиталната станция ще отнеме шест-седем часа. Отпуснете се и се наслаждавайте на пейзажа.

Всъщност нямаше на какво да се наслаждават, освен на оранжевия диск на звездата върху екрана. Но Кей и Артур седяха в края на салона, така че дори от това съмнително удоволствие бяха отделени с двайсет реда кресла.

— Сега всичко наред ли е, сине? — попита Кей. Артур поклати глава.

Совалката намаляваше скоростта, доближавайки се до планетата. Някои от пътниците станаха и се насочиха към бар-автомата, за да си вземат напитки. Кей разглеждаше вратичките на сейфа, разположен до входа на шлюзовата камера. Там се съхраняваше оръжието на пътниците, засега все още недостъпно. Сейфът изглеждаше достатъчно обикновен.

Кей Овалд потупа Артур по рамото и се приближи към сейфа. Няколко души посрещнаха маневрата му с учудени погледи, но си замълчаха. Единственият пилот беше в кабината си и бе твърде зает с управлението, за да наблюдава салона.

 

 

— Намерих го — каза Номачи. — Казва се Кей… Кей Алтос. Професионален телохранител е, притежавал е патент и имперско гражданство. Загинал е преди две седмици на Каилис. Не е успял да продължи аТана си и някой го е пречукал в хотелската му стая.

— Не впечатлява особено.

— Влизал е в първата стотица преди две години. После малко е поизостанал…

— Странно. Ван Къртис би могъл да намери и по-добър охранител за сина си. А защо има имперско гражданство? Особени заслуги?

— Не, Алтос е от Трите сестри.

— Скитник значи…

Изабела се разходи из каютата си и седна на кревата.

— Нещо ни убягва, Номачи. Или с Кей, или с Артур нещата не са толкова обикновени.

— Хлапето на Ван Къртис не би могло да е обикновено.

— Иска ми се да го видя, когато порасне — Кал се усмихна. — Жалко, че при него това няма да се случи… — Тя прехвърли погледа си върху Луис. — Ела при мен.

 

 

Сейфът наистина се оказа най-обикновен. Само Кей да имаше „Конвой“ или поне бормашина… Но той не разполагаше с нищо по-внушително от дадената му в комплект със закуската клечка за зъби. След като си взе от автомата чаша джин с тоник, Кей се върна на мястото си.

— Скоро ще пристигнем — обеща той на Артур. И в този момент високоговорителите отново оживяха:

— Граждани на Империята, към нас се приближава карантинен кораб на Догар. Дребни формалности… кацането малко ще се забави.

Пилотът старателно се опитваше да скрие смайването си и успя. Само някакво малко дете на първите редове се разплака — за него все още тонът бе по-важен от думите. Кей сложи ръка върху рамото на Артур и затвори очи.

Големите неприятности често започваха с дребни формалности.