Сергей Лукяненко
Линията на бляновете (60)

11

Когато Кей се върна в каютата, Томи тъкмо бе започнал да се мие. Той беше изгубил десет минути, преди да се убеди, че шлюзът няма да се отвори, а на кораба и през ум не му минава да повика полиция. Кей очакваше нещо подобно. Той приготви вечеря и успя да изпие чаша вино, преди Томи Арано да се престраши да излезе от банята.

— Искаш ли да похапнеш? — дружелюбно попита Кей. — Вредно е да се яде преди лягане, но ние няма да заспим скоро.

Томи извърна поглед. Той беше успял да си състави свое мнение за действията на Кей и не очакваше нищо добро.

— Похапни — повтори Кей, пълнейки чашата си. — Или не, ела тук.

Момчето нямаше особено богат избор. Приближи се. Кей измъкна от задния джоб на дънките си метален гребен и с усмивка прекара пръсти през острите зъбци.

— Забравил си да се срешиш, Арти.

— Казвам се Томи Арано — отчаяно каза момчето.

— Забравих… Пътят е отляво, нали? Там има и сешоар, но не сме се събрали на представление…

Кей прибра гребенчето в джоба си и се зае да разкопчава още влажната риза на Томи. Момчето рязко се дръпна, но не рискува да се съпротивлява.

— Така и предполагах — със задоволство съобщи Кей, разглеждайки грубия белег на лявото рамо на Томи. — На косъм ти се размина… Какво, не ти достигнаха парите да се доизлекуваш? Или смяташ, че белезите украсяват децата? Те не красят и възрастните, приятелче. Сядай да ядеш.

Предпазливо поглеждайки Кей, Томи седна в креслото и бързо закопча ризата си.

— Сега ще направим експеримент с храносмилането ти — каза Кей, играейки си с чашата. — Какво си се вцепенил? Та това е просто кренвирш. Яж, а аз ще ти разкажа приказка за лека нощ, нарушавайки отделянето на стомашен сок и работата на червата ти.

Той се намръщи, гледайки как Томи послушно започна да дъвче.

— Здравата са те изпуснали, момче. Смелостта ти е останала, но от волята — само късчета. Можеш да избухнеш, но не и да гориш… В сравнение с това, свилите се мускули и гърчавите ти рамене са дребна работа.

Томи остави нахапания кренвирш и за пръв път погледна Кей с проблясък на любопитство.

— Какво, спомняш ли си? Преди година си бил великолепно развит… за дете, разбира се. Но вече си се отучил да поддържаш форма.

— Аз раста — каза Томи.

— Аха. Навътре. Хапвай, трябват ти протеини. И престани да се страхуваш, няма да те убивам. Ти дори не се досещаш какви наказания си избегнал, ти си щастливец.

Томи недоверчиво гледаше Кей.

— Знаеш ли кой е Къртис Ван Къртис?

— Имам седем бала по политология — с нерешителна гордост каза Томи.

— А кой е Артур Къртис?

— Синът му… струва ми се.

— Засега ще смятаме, че е така. Яж! Приказката ни започва в мръсен хотел, където кротко си спял човек на име Кей Алтос. Предния ден, приземявайки катера, той преминал на ръчно управление и гравитационните двигатели убили момиче, занимаващо се с малкия си бизнес… — Кей остави чашата си и вече с друг тон изрече. — Ако има някакво значение за теб, то Кей Алтос не е имал никакво намерение да го убива. Той дори е готов да се извини на момчето, смятащо се за брат на девойката. И прощава на момчето за смъртта си.

— Ти нали си жив — каза Томи.

— Едва ли задълго. Аз вече никога няма да имам аТан. В известен смисъл, ти ме уби завинаги. Но аз те моля за прошка.

Кей стана, приближи се към Томи и сложи ръка на рамото му.

— Много съжалявам. Никога не съм убивал безцелно — нито деца, нито възрастни.

— Защо ми говориш всичко това? — попита Томи. Той плачеше тихо, почти беззвучно.

— Сега ще разбереш. Ти си умно момче, макар и лишен от предишните си знания. Изслушай историята ми, става ли?

— Става — каза Томи.

 

 

Когато Кей приключи разказа си, той допиваше бутилката мршанско, а Томи Арано почти бе доял първия си кренвирш.

— Не ти вярвам — каза момчето. — Всичко това е лъжа. Ти си разбрал, че преди година съм претърпял катастрофа, и си измислил… измислил си…

— Дълга-предълга история. Защо? Бих могъл да те заплюя и да се откажа от отмъщението, бих могъл и примитивно и дълго да измъчвам дребното ти тяло. Защо ми е да те лъжа, Арти?

— Казвам се Томи!

— Нека да е така. За какво ми е да те лъжа? И каква е тази катастрофа, в която си изгубил цялата си памет, но не си получил нито драскотина?

Неочаквано Кей се пресегна през масата и понечи да удари Томи по бузата. С движение на главата момчето избегна удара, а китката на Кей се озова в ръцете му.

— По-смело! — окуражи го Кей. — Продължи движението и ще ми счупиш пръстите. Това е похват от синтез-йодо, ти го владееш добре. Ти си една малка бойна машина, Арти-Томи. Твоята личност е била изтрита, но не са докоснали базовата ти памет… за да не се напишкваш в гащите си и да не се учиш да говориш отново. Не знам защо силикоидите са проявили такава мекота, но трябва да им благодариш поне за това. Един курс по йодо — и ти ще можеш да го употребяваш съзнателно. Ти си пълен отличник, макар и да не ти пука за училището, под влияние на всичките ти приятели. Знаеш ли защо? Ти не учиш, ти си спомняш. Ти дори и император Грей си виждал със собствените си очи, да не говорим за дребната паплач. Ти умееш да управляваш този катер, ще се справиш и с боен миноносец. Ти си Артур Ван Къртис, клонинг на Къртис-старши. Ти си бил принц, а си станал бедняк.

Томи Арано бавно разтвори длани. Ръката на Кей довърши движението си и леко потупа момчето по бузата.

— Ти не си от Каилис, от Тера си. Преминавал си през аТан десетки пъти и веднъж са пробвали да те спрат по нов начин. Отчасти са успели. Сега ти си Томи.

— Клонингите нямат душа… — прошепна момчето.

— Имат. Иначе аТанът не би сработил, нали? Може да се поспори имаш ли душа, с какво си останал, когато на Тера е оживял Артур Ван Къртис. Но аз не съм теолог. Не ми пука дали душата ти се е разделила на две половинки, умножила се е чрез деление, или Единната воля милосърдно те е дарила с нова душа. Ти не си зомби, ти имаш свободна воля, ти можеш да се снабдиш с аТан. Между другото, в главата ти и сега има невронна мрежа.

— За какво съм ти?

— За най-гнусни цели.

Томи се отдръпна.

— Не бой се, за още по-гнусни. Ти си моят шперц. Моето вале-коз, което крия в ръкава си. Поп или асо щяха да са по-полезни, но ще ни се наложи да блъфираме.

— Не вярвам — упорито повтори Томи. — А дори и да си прав — защо да се забърквам във всичко това?

— Защо? Бедняк на Каилис или империята „аТан“, кариера на счетоводител или власт над Галактиката, тайните на „сапунените опери“ или планетата Граал — избирай!

— Това не е моя битка. В Галактиката вече има Артур Къртис, нали?

— Там ще се намери място и за теб, повярвай ми.

Момчето мълчеше. Кей уморено се отпусна в креслото си.

— Колко е часът?

Томи погледна часовника, но Кей не се обръщаше към него.

— Три и половина местно време — със сочен баритон съобщи катерът. — Кей, приятелче, аз съм потресен от разказа. В такава каша никой друг малоумник не се е забърквал!

— Млъкни… — обади се Кей с нещо средно между молба и заповед. — Отвикнал съм от теб. Бъди мила и грижовна дама.

— Разбира се, мили. Да почистя ли пистолетите ти? — нежно изрече корабът.

— Гадина — протягайки се, изрече Кей. — Изрод… Томи, чакаха ли те вкъщи тази вечер?

Момчето се усмихна.

— Тогава позвъни вкъщи. Кораб, свържи го!

Томи потрепери и погледна Кей.

— Диктувай номера — каза Алтос.

— Сериозно?

— Диктувай. Слушалката е на масата. Кажи, че ще се прибереш в къщи към обед. По-добре недей да казваш къде си, че ще ти се прекъсне връзката.

— Сериозно ли ми разрешаваш? — повтори Томи.

Кей уморено прикри очите си с длан и светлината в кораба моментално намаля.

— Момче, аз също съм имал майка. Толкова ли е трудно да го разбереш?

— Да — предизвикателно отвърна Томи.

 

 

Алтос търпеливо слушаше разговора на Томи с мисис Арано. Когато всичко, което според него бе важно, беше казано, той с един жест прекъсна връзката. Стана и побутвайки Томи, го поведе към затворена до този момент врата.

— Имам две спални — съобщи той. — Тази е твоята.

— Ще ме заключиш ли? — попита момчето.

— Разбира се, нали вече нямам аТан. Лека нощ.

Томи легна, без да се съблича, и заспа бързо. Страховете му бяха намалели само донякъде, но той беше прекалено уморен и напълно претоварен с информация.

Кей първо се застави да измие зъбите си и се събу.