Самюел Бьорк
Совата (9)

7.

Полицаят Йон Ларшен, известен сред приятелите си като Къри, се опитваше да отключи вратата на апартамента си, но му беше трудно да напъха ключа в ключалката.

Многократно обещава на приятелката си да престане. Дълго бяха спестявали. Повече от две години заделяха по две хиляди крони на месец: Фиджи — там копнееше да отиде тя. Три седмици в рая. Да пие екзотични коктейли с чадърче. Да се къпе сред пъстри рибки в лазурносинята вода. Да си почине от дотегналата й работа, а ето че той бе провалил всичко.

Къри тихо изруга и най-сетне успя да напъха малкия ключ в почти незабележимата дупка, после възможно най-безшумно се вмъкна в апартамента. Опита се да си окачи палтото, но не улучи закачалката и остана в коридора, поклащайки се, докато се чудеше дали сам да не се заточи на дивана. Там му се налагаше да спи, когато се прибираше така — пиян като свиня, без оправдание, пръснал спестяванията им. Още една вечер покер и този път без победа, всъщност със загуба, голяма загуба, отново. Вървя му цяла вечер, но заложи всичко на силен стрейт само за да му отвърнат с флош, от другата страна на масата блеснаха зъбите на противника му и не щеш ли, всичките му жетони смениха собственика си. Оставаше му само да се напие. Защо не разбираше тя? След осем часа на масата. След като цяла вечер бе играл едва ли не като бог. Рискуваше, когато трябваше. Качваше залога, когато трябваше. Блъфираше, когато обстоятелствата го изискваха. Играчите кимаха — тази вечер Къри играе като мъж — но накрая всичко отиде по дяволите. Моментно високомерие, залог от почти четирийсет хиляди — немислимо беше да загуби, в края на краищата това бе неговата вечер, а после стана както обикновено.

Мамка му.

Облегна се на стената и най-накрая успя да си изхлузи обувките, заклатушка се и се насочи към дивана.

Напоследък му се бе събрало много, нима тя не разбираше? Много му се бе насъбрало, затова изпитваше такава нужда да се откъсне от всичко. Фиджи беше нейна мечта. Коктейлите звучаха добре, но трябва ли да прелетят през цялата земя за едно питие? Не обичаше особено плуването и слънчевите бани, първия ден винаги почервеняваше, налагаше се да стои на сянка. Къри дори успя леко да се разгневи, залитайки през всекидневната, стовари набитото си тяло върху белия диван от „Икеа“. Положи глава на една от възглавничките и се опита да се завие с одеяло, но не успя да го издърпа над коленете си. Събуди се от звъна на телефона, без да усети, че е спал.

— Ало?

Навън беше светло. Бледото октомврийско слънце блестеше в лицето му, не му позволяваше да се изплъзне от действителността. Беше се напил зверски и пропилял всичките им спестявания със силен стрейт срещу проклетия флош.

— Буден ли си? — попита Мунк.

— Буден? — промърмори Къри, неспособен да вдигне глава от възглавницата.

Мунк звучеше напрегнат и в изключително лошо настроение.

— Свикваме всички на съвещание. Ще можеш ли да дойдеш след час?

— В неделя? — прозина се Къри.

— В състояние ли си? — продължи Мунк.

— Аз… — направи опит Къри.

Докато спеше, му бе потекла лига. Бузата му беше мокра. Затрудняваше се да изтръгне думите от ума и устата си.

— В участъка след час?

— Разбира се — смотолеви полицаят и седна на дивана, преди тялото безмилостно да му напомни за предната вечер и да го принуди веднага да легне отново.

— Трябва само… със Сюнива… да отменя неделната ни разходка… ще излезем сред природата да подишаме чист въздух, но…

Къри предпазливо огледа всекидневната, с премрежен поглед потърси годеницата си, но тя като че ли не беше вкъщи.

— Съжалявам, че нарушавам семейната ви идилия, но се налага да дойдеш — каза сухо Мунк.

— Какво… се е случило?

— Не по телефона. След час, нали?

— Да, ще дойда, естествено, само да… — подхвана едрият полицай с изключително тежък махмурлук, но Мунк вече беше затворил.

Къри се вмъкна в кухнята, намери три хапчета срещу главоболие и ги прокара с почти литър вода. Придвижи се с нестабилна походка до банята и стоя под душа, докато топлата вода не свърши.

Тъкмо набираше кода на външната врата на „Марибуесгата“ 13 и се зададе Анете Голи. Къри харесваше Анете. Беше изключително тиха, не се перчеше, но бе дяволски способна прокурорка, винаги точна, не се занимаваше с глупости. Макар според някои да угодничеше твърде много на Микелсон и да целеше единствено повишение, той не бе останал с такова впечатление.

— Здрасти! — поздрави Анете и влезе пред него в асансьора.

— Мда… — промърмори Къри.

Глас, пресипнал от уиски и цигари — сега го чу и се прокашля, за да си прочисти гърлото.

— Дълга нощ? — Анете се подсмихна кисело изпод русия си бретон.

— Не… защо?

— Миришеш — отвърна тя.

— Няколко чашки, не повече — смотолеви Къри и усети как вчерашният ден се завръща с пълна сила, когато леко раздрънканият асансьор пое нагоре към третия етаж.

— Е, какво е станало? — направи опит да се усмихне той.

— Девойка, намерена в Хюрюм — отвърна лаконично Анете.

— Има ли някакви… улики? — пробва се Къри, преди асансьорът да отвори врати на техния етаж.

Анете го изгледа озадачено, поклати глава и се упъти пред него към залата.

Къри го прие като знак, че днес е най-добре да си държи устата затворена. Мина с несигурна крачка през столовата, взе си голямо кафе и старателно го пренесе в залата за съвещания.

Кимна на колегите си. Ким Колсьо, Лудвиг Грьонли, Габриел Мьорк, новата, която Мунк бе назначил преди известно време — как й беше името? Нещо с Ю? Късо подстригана руса коса, със своеобразна хубост, но твърде момчешки облечена за неговия вкус. Юлва, така се казваше. Къри се настани на един свободен стол в дъното на залата и остави чашата с кафе на масата пред себе си, като внимаваше да не го разсипе.

Мунк вече бе заел мястото си на подиума и държеше в ръка дистанционното на проектора. Челото му бе набраздено от дълбоки бръчки и липсваше обичайната за заседанията усмивка.

— Ще загасиш ли лампите, Лудвиг? — помоли той и натисна бутона на дистанционното.

На стената зад него се появи снимка. Видя се голо момиче с широко отворени очи. При вида й Къри подскочи. Пиянски невротизъм. Прояви се с пълна сила и той се разкая. Да беше излъгал. Трябваше да каже, че е болен. Да си остане на дивана. Усети как под ризата му се процежда пот, ръцете му се тресяха, не успяваше да овладее пръстите си. Къри се вкопчи в чашата с кафе, надявайки се другите да не забележат.

— Вчера, в 12.40, в гората в най-отдалечената част на полуостров Хюрюм, на известно разстояние от пътеката нагоре към хребета Харалдсфйеле, е намерено тяло на младо момиче — подхвана Мунк. Тялото е забелязано от Том Петершон, четирийсет и шест годишен ботаник от университета в Осло. Петершон искал да снима някакво растение и по случайност попаднал на момичето.

Къри се бе нагледал на много неща през живота си и мислеше, че донякъде е обръгнал, но това бе съвсем различно, а и пиянската нервозност не му помагаше особено. Голо момиче. Изглеждаше ужасена. Очите й бяха широко отворени. Тялото й бе извито в странно положение — едната ръка сочеше нагоре, а другата бе необичайно разположена надолу и настрани.

Мунк пак натисна бутона. Нова снимка.

— Според патолога момичето е удушено — възможно е това да е станало на местопрестъплението — и после е положено, както го намерихме. По-късно ще навлезем в детайлите, но може да е от полза отсега да обърнете внимание на това…

Мунк натисна бързо няколко пъти дистанционното и на екрана зад гърба му премина серия от снимки.

— Пера.

Следваща снимка.

— Свещи.

Следваща снимка.

— Перука.

— Очертанията по земята.

Следваща снимка.

— Разположението на ръцете.

Следваща снимка.

— Татуировка. Конска глава с букви „А“ и „Ф“ отдолу.

Къри се опита да отпие от кафето, но не успя да преглътне и внимателно го изплю в чашата. Вече не осъзнаваше напълно какво се случва около него. Виеше му се свят и изведнъж почувства остра нужда от чист въздух. Когато Мунк се обади, още беше пиян. Затова бе успял да се добере до службата, без да се сгромоляса, но сега отприщилата се лавина го застигаше. Трябваше да се стегне, за да не се свлече върху масата. Домашно дестилиран алкохол? Това ли беше пил? На ретината му се отпечата смътен образ — асансьор в блок в… Йостерос? Тип с брада и няколко жени на високи токчета и с твърде тежък парфюм и голяма кана алкохол. Дявол да го вземе, не беше чудно, че му е зле. А къде наистина беше Сюнива? Дали вече бе разбрала какво се е случило? Дали се беше върнала при майка си, този път завинаги?

— И не на последно място това.

В далечината отекна гласът на Мунк.

Друга снимка.

— Цвете в устата.

— Проклет психар! — прошепна Ким Колсьо отзад.

Къри вече не издържаше. Вчерашният ден се надигаше в него и искаше да излезе от тялото му. Отчаяно надзърна към вратата, искаше да избяга, но краката не го слушаха. Седеше и дишаше тежко, отново впил пръсти в чашата с кафе.

— Временният доклад на патолога — продължи Мунк, без да обръща внимание на реакциите в залата, — показва редица странности, на които също ще се спрем по-подробно, но е добре да се отбележи следното…

Нови снимки. Къри не успяваше да разгледа всички.

— Синини по коленете и лактите. Дланите са покрити с мазоли. Освен това момичето е несъразмерно слабо. Извънредно слаба е, както можете да се убедите, почти анорексична. Причината навярно е това.

Мунк остави последната снимка на екрана и разлисти документите пред себе си.

— Според патолога в стомаха й е имало само гранули.

— Какво?

В залата се разнесе шум.

— Храна за животни? — възкликна Лудвиг Грьонли.

— Да — потвърди Мунк.

— Дявол да го вземе…

— Гранули?

— Как е възможно?

— Не проумявам… — промълви новото момиче, Юлва.

Изглеждаше поразена, сякаш недоумяваше на какво е станала свидетел.

— В стомаха й няма нищо, което да напомня нормална храна — обясни Мунк.

— Да, но не схващам…

— Храна за животни — повтори Лудвиг Грьонли.

— Да, но как е възможно…?

— Както ви споменах, това е само предварителен доклад — отвърна Мунк. — Вик ми обеща повече подробности утре, така че трябва да почакаме. Междувременно…

— Как е възможно в стомаха й да има само храна за животни? — не спираше да пита Юлва, оглеждайки се объркано.

Мунк понечи да каже нещо, но телефонът му го прекъсна. Хвърли поглед към екрана и реши да приеме разговора.

— Здравей, Рикард. Получи ли съобщението ми? — осведоми се той високо, сякаш за да покаже на останалите защо е вдигнал телефона по време на съвещание.

Микелсон. Началникът в „Грьонлан“. Къри никога не бе чувал Мунк да се обръща към шефа си на малко име. Видя как и много от колегите около него се споглеждат и вдигат рамене в недоумение.

Мунк пъхна цигара в устата си и посочи верандата за пушачи, за да даде знак, че всички имат право на пет минути почивка.