Самюел Бьорк
Совата (61)

59.

Миа Крюгер занесе чашата кафе на масата, която бе заела, и пътьом взе един вестник. Разгърна го, но заглавията я потискаха, затова го остави и се фокусира над нещо позитивно. Вкусът на кортадото. И успехът още при първия опит. Не се гледа съвсем с добро око на това, да търсиш помощ от друга служба, но следователят от Крипос беше благоразположен, дори се зарадва, че се е свързала с него.

Полицията не разполага с улики.

Кой е убил Камила Грийн?

Когато преглеждаше таблоидите, винаги имаше усещането, че става въпрос за състезание. Полицията срещу извършителя. Изключително детинско. Отговорността е тяхна, ако не го заловят бързо. И отгоре на всичко — превъзнасят престъпника: това й беше най-омразно. Отреждаха му място във вестника, независимо колко чудовищни са злодеянията му. Миа отпи глътка кафе. Изненадващо започна да проявява повече разбиране към Мунк и отношението му към журналистите. Тя никога не бе имала нещо против тях, въпреки че я преследваха, след като застреля Маркус Скуг. Наложи се да се скрие в анонимен хотел в „Майорстюа“. По дяволите, не разбираха ли, че са част от проблема? Има хора, готови на всичко, за да се прочуят.

Марк Чапман, убиецът на Джон Ленън.

Да видят името си във вестника.

Джон Хинкли, прострелял Роналд Рейгън, за да впечатли актрисата Джоди Фостър.

Толкова ли не познаваха историята? Не разбираха ли колко важна роля играят?

Ритуалното убийство не е разкрито.

Полицията е безсилна.

Опита се да не чете заглавията, ала не можеше да го избегне. Остави настрана вестника, но хората около нея бяха потънали в своите — обикновени хора в обедна почивка, вярващи безрезервно на информацията в медиите.

Никога не го беше виждала, но не се затрудни — все едно носеше табела, когато прекрачи прага и заоглежда помещението.

Крипос.

Отдел за компютърни престъпления.

Кимна й, веднага дойде при нейната маса и протегна ръка.

— Роберт Ларшен — здрависа се елегантният, костюмиран мъж и седна.

— Миа Крюгер — на свой ред се представи Миа.

— Радвам се да се запознаем — усмихна се той. — И какво съвпадение, че се обаждате точно днес!

— В какъв смисъл?

— Кристиан Карлсен — отново се усмихна той.

— Скункс?

— Да, Скункс.

Следователят махна на сервитьора и посочи чашата й, за да му донесе от същото. Извади от куфарчето си папка и я сложи на масата.

— Кристиан Карлсен — повтори той. — Признавам, изненадах се, когато позвънихте. От известно време го следим, но нямах представа, че е толкова сериозно.

— Какво имате предвид?

— Не знаех, че се касае за убийство — уточни Ларшен. — Разполагаме с много доказателства срещу него, но нищо, свързано с убийство.

— Все още не знаем достатъчно — обясни Миа, — но си струва да се провери.

— Разбирам — смигна инспекторът от Крипос. — Свръхсекретно, а?

Миа изпита известна неприязън към този човек, настанил се преди малко на масата й, но не го показа.

— Каква е наличната ви информация?

— Кристиан Карлсен — покашля се Ларшен и отвори папката. — Хакер. Черен. Запозната ли сте с това понятие?

Миа кимна. Скункс бе използвал същия израз и в последствие тя го беше проверила. Има разни видове хакери. Габриел беше бял. От добрите.

— Знаете и за групата „Анонимъс“, нали? И за „Лълз Сек“?

— Чувала съм за „Анонимъс“ — потвърди Миа.

— Да, сега са звезди — разясни Ларшен. В това време сервитьорът му донесе кафе. — Започнали са от един сайт на име „4chan/b/“. Известен ли ви е?

— Не, изобщо — усмихна се Миа.

Разбра, че това е правилният подход — да се преструва на възможно най-невежа, макар Габриел да й бе обяснил някои от тънкостите на мрежата. Събеседникът й с готовност се хвалеше с познанията си и точно сега тя нямаше нищо против — живо я интересуваше съдържанието на папката пред нея.

— Накратко ли да обясня, или предпочитате пълната версия? — попита Ларшен.

— Нека бъде кратката.

— Дадено. Сайтът „4chan“. Банда млади идиоти. Маргинали. Докато не осъзнават, че са много.

Ларшен отпи от кафето.

— Така ли?

— Да. Много маргинали — обобщи той с усмивка. — Имат сила. Основно момченца на четиринайсет-петнайсет години, обаче могат да парализират цялото общество, ако поискат.

— В какъв смисъл?

— Ами въздушен трафик, улично осветление, банки, водоснабдяване — всичко днес се управлява чрез електронни данни, нали така? Вече не се използват хартиени носители. Следите ли ми мисълта?

— Разбира се — увери го Миа.

— А DDos? — поинтересува се Ларшен.

— Моля?

— Запозната ли сте с понятието „DDos атака“?

— Нищо не ми говори — призна тя.

Това достави нескрито удоволствие на елегантния мъж.

— DDos атака. Distributed Denial-of-service attack — разпределена атака за отказ на услуга. За това го разследваме — вашия човек, Кристиан Карлсен. Или Скункс, ако предпочитате.

Ларшен отново отпи от кафето и погледна Миа с усмивка.

— И какво е това?

— DDos ли?

— Да.

Костюмираният инспектор от Крипос се ухили, очевидно му беше много приятно да й обясни нещо, което тя не знае.

— Казано накратко, означава да изпратят огромен брой запитвания към даден сайт, толкова много, че той не успява да се справи и блокира.

— Запитвания ли?

— Да обясня ли по-просто?

— Да, ако обичате.

— Предполагам, чували сте за „Уикилийкс“?

— Да.

— Помните какво стана в САЩ. След събитията около Джулиан Асанж и цялата тази история, знаете: някои компании решават да прекратят преводите на пари към тях. „Виза“, „Мастър Кард“, „Пей Пал“. В „Уикилийкс“ вече не постъпват средства.

— И?

— Тогава те извършват такава атака.

— Кой?

— Хакерите. „Анонимъс“. Атакуват сайтовете на тези големи компании чрез DDos. Изпращат толкова много запитвания едновременно към един и същи сайт, че той забива и се налага да го свалят. „Виза“ и всички останали не работят.

— Разбирам — отвърна Миа и хвърли поглед към папката на масата. — Но какво общо има това със Скункс?

— Смятаме, че Кристиан Карлсен е един от норвежците, които стоят зад атаките. И ФБР ни помоли да се уверим, че ще си получи наказанието.

— Следователно имате конкретни доказателства?

— За какво?

— Че Скункс, тоест Кристиан, е замесен.

— Почти стопроцентови.

Ларшен отпи глътка кафе.

— Значи не съвсем.

— Да, но в момента изчакваме.

Костюмираният мъж й намигна.

— В смисъл?

— Трябва да разберете, че тези хора се крият невероятно добре. Имам предвид в мрежата.

— Обаче знаете къде е?

— В реалността ли?

— Да.

— Естествено. Отдавна го наблюдаваме.

— Знаете къде се намира Скункс?

— Щяхме да бъдем много лоши професионалисти, ако не знаехме, не мислите ли?

— Има ли някаква възможност да получа…

Миа не свари да си довърши въпроса — Ларшен извади от папката един лист и го побутна към нея.

— Там ли е? — попита тя, като погледна адреса.

Елегантният мъж кимна.

— Задължена сте ми.

Той поднесе чашата с кафе към устните си и отново намигна.

— Определено — усмихна се Миа. — Благодаря.

— Моля. Дръжте ме в течение.

— Естествено.

— Нали ще ми се обадите?

— Непременно.

Миа си допи кафето, втурна се навън, извади телефона си и набра номера на Мунк.