Самюел Бьорк
Совата (47)

45.

Внимателно затваряйки вратата след себе си, Миа влезе в стаичката. Седнал на един стол, Къри наблюдаваше Мунк и Ким Колсьо, заели вече места срещу Паулус Монсен в залата за разпити. Момче с тъмни къдрици, което сякаш бе паднало от Луната; очите му блуждаеха неспокойно във всички посоки.

— Какво е станало? — поинтересува се Миа и се настани до Къри.

— Дългата или кратката версия? — попита набитият следовател.

— Кратката — помоли тя, без да сваля очи от стъклото.

— Тъкмо си тръгвахме, когато момчето се зададе от двора, а девойката хленчеше след него. Той беше много раздразнен, а тя очевидно бе плакала, очите й бяха зачервени и явно беше разстроена.

— Това май е дългата версия — усмихна се Миа.

— Ха-ха — засмя се Къри.

Сега изглеждаше по-добре в сравнение с последната им среща. Като че ли случилото се със Сюнива се беше поуталожило и умът му отново работеше като на полицай.

— И после?

— Паулус призна, че е отглеждал марихуана в парника и с Камила Грийн са имали връзка.

— Я виж ти!

— Мда.

— И защо не ни го е казал по-рано. Даде ли някакво обяснение?

— В началото е била под шестнайсет години — отвърна Къри. — Достоен младеж, нали?

Той се приведе към стъклото, сякаш за да разгледа момчето по-отблизо.

— Задява малолетни момичета, примамва ги в бараката, напушва ги и се възползва от тях.

— Бараката ли?

— Имали са си любовно гнезденце, в периферията на имота.

— А били ли сме там?

— Криминалистите го проучват в момента — уведоми я Къри и се облегна назад.

— Не знам какво повече да кажа — промърмори младежът в залата за разпити.

Миа намали звука, за да чуе продължението на разказа на Къри.

— Ами момичето? Бенедикте?

— Тя е в другата стая.

— Някой разговаря ли вече с нея?

Къри поклати глава.

— А какъв е нейният случай? Защо я доведохте?

Миа извади от джоба на якето си драже и се загледа в притихналия Паулус.

— Обвиняват се взаимно — обясни Къри.

— За убийството ли? — изненада се Миа.

Къри кимна.

— Сцена на ревност. Били са в нещо като любовен триъгълник. Сдърпаха се на двора. Наложи се да им сложим белезници. Оттогава и двамата повече мълчат.

— А какъв е планът?

— Планът ли? — не схвана Къри.

— Да. Какво ще предприемем? Какво каза Мунк?

— Засега нищо — вдигна рамене Къри. — Първо разпитваме него, после нея и след това още веднъж него.

— Няма ли да ги разпитаме едновременно?

— Не, Мунк нареди да постои малко сама. Чакането винаги ги стряска.

— Вярно е. — Миа се изправи, излезе в коридора и почука на вратата на съседното помещение.

Ким Колсьо й отвори.

— Да се сменим ли? — попита тя.

— Дадено — съгласи се Колсьо и я пусна да влезе.

— Часът е 16.05 — оповести Мунк на диктофона. — Инспектор Ким Колсьо излиза от залата, влиза Миа Крюгер.

Миа увеси якето си на облегалката и седна.

— Здравей, Паулус. Казвам се Миа Крюгер — представи се тя и протегна ръка.

Младежът изпрати Къри с поглед, после притеснено погледна Миа и плахо й подаде ръка.

— Паулус Монсен.

— Приятно ми е. — Тя се облегна назад. — Не сме се срещали, но съм слушала много за теб. Казват, че си способен. Много си бил сръчен, всички те хвалят.

— Моля? — не схвана обърканото момче.

— Способен си — усмихна се Миа. — Умел в работата. Сигурно е приятно да чуеш как всички те оценяват.

— Ъъъ да, благодаря.

Паулус нервно погледна Мунк, който явно не се бе държал толкова мило.

— За твое сведение не се интересуваме от марихуаната, от насажденията ти — не е наша работа. Няколко стръка марихуана — на всекиго може да се случи, за бога!

Миа забеляза строгия поглед на Мунк, ала не му обърна внимание.

— Нали така? — ласкаво попита тя все още леко дезориентираното момче.

За момент той извърна поглед към Мунк, но очевидно му бе по-приятно да гледа нея.

— Бяха само няколко растения — нерешително призна Паулус.

— Както ти казах, няма никакво значение — увери го Миа. — Сериозно, това не е нищо.

Видя как младежът се отпуска. Облегна се назад и прокара ръце през къдриците си.

— Само за собствена употреба. Не възнамерявах да ги продавам, ако това сте си мислели.

— Точно така. Не се притеснявай — дружелюбно го успокои Миа.

Мунк понечи да възрази, но тя леко го сръчка под масата.

— Друго е сериозно… — Тя се престори, че се замисля.

В стаята настана тишина. Продължи толкова дълго, че къдрокосият младеж срещу Миа пак стана неспокоен.

— Какво? — попита то.

— Ами, нали знаеш, Бенедикте… — продължи тя най-сетне, но не довърши.

— Какво е казала Бенедикте? — попита момчето.

Миа сви рамене и повдигна вежди.

— Господи, тази кучка! — избухна Паулус. — Мен ли е обвинила за убийството на Камила?

Очите му блеснаха.

— Лъже! — отчаяно извика той, надигайки се от стола. — На мен трябва да вярвате!

— Седни! — строго нареди Мунк.

Къдрокосият младеж стоеше прав насред стаята и ги гледаше съкрушено.

— Седни! — повтори Мунк.

Паулус седна и скри лице в шепи.

— Трябва да ми повярвате, за бога! Проклетата вещица Бенедикте! Тя е луда, пълно ку-ку! Мамка му, ще…

— Ще убиеш и нея ли? — подсказа Мунк със спокоен тон.

— Какво?

Паулус ги гледаше ококорен.

— И Бенедикте ли ще убиеш, както си убил Камила?

— Какво? За Бога, не съм убил Камила. Така ли казах?

— Не си ли признал? — продължи инспекторът. — Не си ли тук затова?

— Да съм признал? Не съм. Само за марихуаната. — Той потърси помощ от Миа, но тя мълчеше, остави Мунк да продължи.

— Започнал си връзка с Камила Грийн, преди да навърши шестнайсет години. Дрогирал си я в твоята барака и си правил секс с нея. Така ли да го разбирам?

— Не.

Паулус сведе поглед към масата.

— Значи не си имал връзка с Камила — кротко попита Миа. — Не сте ли били гаджета?

— Бяхме, но…

— Но какво?

— Не беше, както той каза. — Младежът кимна към главния инспектор.

— А как? — попита Миа.

— Изрази се толкова грозно.

— Секс с малолетна, след като си я дрогирал… — подхвана Мунк, но Миа го спря.

— А как беше — отношенията ти с Камила?

— Беше… хубаво — колебливо отвърна Паулус.

— Беше ли влюбен в нея?

— Обичах я — призна младежът. Миа видя как сълзите му напират.

— А тя обичаше ли те?

Момчето сякаш се замисли, преди да отговори. Изглежда не беше убеден.

— Така мислех — кимна накрая той.

— Но?

— Ами тя… Камила беше… специална. Искаше да е независима. Нали разбирате, беше свободна по дух.

Паулус вдигна очи, но избягваше погледа на Мунк, взираше се умолително в Миа.

— Трябва да ми повярвате. Не съм я убил, никога не бих навредил на Камила — обичах я, бях готов на всичко за нея.

— Но тя не те е искала, затова все пак си се решил — вметна грубо Мунк.

Миа го погледна укоризнено и поклати примирено глава. Миа Крюгер безмерно уважаваше прекрасния си шеф, но понякога той беше малко простодушен.

— Не — възпротиви се Паулус и отново се затвори в себе си.

Миа пак изгледа шефа си, а той само сви рамене.

— Казал си нещо на колегите ми — предпазливо поде тя — и се чудех…

— Какво? — попита Паулус, без да я погледне.

— Доколкото разбрах, си обвинил Бенедикте за убийството на Камила. Вярно ли е?

Пак се възцари тишина, преди момчето да отвърне.

— Казах го просто така, без да се замислям. Бях бесен.

— На Бенедикте ли?

— Да?

— И защо?

— Дойде при мен в бараката — младежът вдигна очи. — Започна да мърмори: как сме създадени един за друг, как ми трябва помощ да се грижа за себе си и е хубаво, че Камила я няма, та двамата с нея най-накрая да се съберем, и затова изпратила онова съобщение.

— Кое съобщение? — обади се Мунк.

— Моля? — не разбра Паулус; отново блуждаеше някъде.

— Кое съобщение? — повтори Мунк.

— От телефона на Камила.

— Телефонът на Камила е бил у Бенедикте?

Миа светкавично отправи поглед към Мунк, а той я изгледа изненадано.

— Намерила го е в стаята й, след като изчезна — обясни Паулус.

Видимо беше изтощен.

— За да няма недоразумения — обобщи Мунк, — за кое съобщение говорим?

Къдрокосият младеж прокара ръка по челото си.

— Изпратила е съобщение на Хелене, че всичко е наред.

— От телефона на Камила?

Паулус нерешително кимна.

— Адски се ядосах. Не исках да казвам, че Бенедикте я е убила. Съжалявам. Може да е луда, но никога не би извършила нещо подобно.

— А обясни ли защо е изпратила съобщението? — поинтересува се Миа.

— За да не я търси никой.

— Защото ако Камила си е отишла завинаги, двамата можете да сте заедно.

— Нещо такова — измърмори младежът, като че ли вече се затрудняваше да говори.

— Да направим почивка — предложи Мунк и погледна Миа, която му кимна. — Гладен ли си, Паулус? Искаш ли нещо за ядене, или за пиене?

Къдрокосото момче сви рамене и отвърна, без да вдига поглед.

— Може би бургер. И кола. Не ям много напоследък… откакто…

Виждаше се, че вече не може да се удържи да не заплаче.

— Часът е 16.32. Край на разпита на Паулус Монсен — обяви Мунк и изключи диктофона.