Самюел Бьорк
Совата (63)

61.

Миа Крюгер седеше с Мунк зад стъклото от другата страна на залата за разпити, обзета от отвратителното чувство, че напълно се е заблудила. Младият хакер с черно-бялата коса не помръдваше. Гледаше ги. Знаеше, че са там, макар и да не можеше да ги види. Седеше така — безучастно, в пълно мълчание, откакто го бяха довели преди повече от денонощие.

— Още ли няма резултат? — попита Анете Голи, току-що влязла в стаята при тях.

— Не — въздъхна Миа.

— Все същото ли твърди?

— Дума по дума, всеки път — отвърна Мунк и се почеса по брадата.

— И продължава да не иска адвокат?

— Не иска, не му бил необходим.

Миа отново впери поглед в младежа, който седеше все така неподвижно, вперил поглед в тях.

— Засега е прав — отбеляза Голи и седна.

— Нищо ли не научихте от компютрите му? — поинтересува се Мунк.

— Нищо. Преди малко говорих с един от техниците, не намират никакви файлове. Дори е впечатлен.

— Как така? — не разбра Миа.

— Няма нищо в паметта на компютрите — повтори русокосата прокурорка и разпери ръце.

— Трябва да е имало нещо — намеси се Мунк.

— Не — поклати глава Голи. — Съвсем празни са. Нищичко.

— В какъв смисъл?

— Няма нищо. Не става въпрос за нещо уличаващо, чисто и просто паметта е съвсем празна.

— Изумително — отбеляза Мунк.

— Позволих си да разпитам Габриел как е възможно. Надявам се да нямате нищо против. Впрочем не изглежда в особено добро настроение — случило ли се е нещо?

— Моя е вината — призна Миа. — Бях малко жестока към него. Извиних му се. Обзалагам се, че бързо ще му мине.

— Я виж ти! — възкликна Анете. — Само защото познава Скункс и не знае къде е, си го обвинила в съучастие? Това ли искаш да кажеш?

Миа усети сарказма й, но не му обърна внимание, сега имаше прекалено много грижи.

— Ще се сдобря с Габриел. Както споменах, вече го помолих за извинение.

— Хубаво — въздъхна Анете. — Не е ли малко прекалено?

Миа забеляза, че русокосата прокурорка гледа Мунк.

— Кое? — подразни се Миа.

— Защо го държим тук?

Тя кимна към младия хакер от другата страна на стъклото, който не беше помръднал.

— Той ни донесе видеото — припомни Мунк.

— За да ни помогне.

— Възможно е, но…

— Какво каза Габриел? — прекъсна го Миа.

— За кое?

— За това, че няма нищо на конфискуваните от дома му компютри.

— Реагира като другия техник, с когото разговарях — отвърна Анете. — Беше впечатлен.

— Някой би ли ме просветлил? — въздъхна Мунк и се извърна към тях. — От друго поколение съм, знам. Съжалявам, че трябва да ми се обяснява като на идиот, но защо не е имало нищо на компютрите? И защо техниците са впечатлени?

Възпълният следовател ги гледаше, очевидно не беше разбрал нищо от разговора им.

— Впечатлени са, защото са нърдове — отговори Миа, без да откъсва очи от съседното помещение.

— И какво значи това?

— Възхищават му се. Явно е бил подготвен. В случай че един ден някой нахлуе в бункера му, както направихме ние, е имал система, която да изтрие всички налични данни.

— И защо това ги впечатлява?

Лицето на Мунк продължаваше да изразява недоумение.

— Защото не е лесно — намеси се Анете Голи. — Имаме само хипотези.

Тя леко наклони глава към Миа с недоволен вид.

— Както и факта, че дойде при нас с видеоклип.

— И какво означава това? — попита Мунк.

— В какъв смисъл?

— Ами колко дълго е допустимо да го задържим? Какво ще предприемем оттук насетне?

— Няма съмнение, че си знае правата — въздъхна Голи и погледна младия хакер. — Ако съм схванала правилно, съобщил е само името си, кога е роден и къде живее.

Миа кимна.

— Няколко пъти — въздъхна и Мунк.

— И както ви е известно, това е всичко, което законът го задължава да направи — продължи прокурорката. — Този млад човек е съвсем наясно за какво става въпрос. До четири часа трябва да повдигнем обвинение. След това разполагаме с двайсет и четири часа да го предадем на съда и после предварителен арест…

— Знаем си работата — сопна се Миа.

— Понеже го задържахме в неделя — не й обърна внимание Анете, — а не в работен ден, щяхме да имаме право да го оставим в ареста по-дълго, ако бяхме повдигнали обвинение, но вчера не го направихме, защото… защото всъщност нямаме в какво да го обвиним, освен че ни е помогнал, а това, доколкото ми е известно, не е престъпление. Точно в момента ние сме в нарушение на закона. През всяка изминала минута.

Анете си посочи часовника, за да подчертае думите си. Миа се подразни, но прекрасно съзнаваше колко права е Голи.

— Значи няма да предявим обвинение?

Мунк погледна към Миа.

— Няма за какво — отвърна Анете.

— За лъжесвидетелство? — предложи Миа.

— Защо?

— Каза, че е намерил видеото на сървър с местонахождение в антикварна книжарница на „Юлеволсвайен“. Грьонли провери, такава не съществува.

— И кога го заподозря в лъжесвидетелство?

Голи говореше с адвокатския си глас.

— Знаеш отлично — отвърна Миа. — Бях в „Лори“.

— Значи заподозреният е дал показания в пияно състояние? А следователят, който го е разпитал, също е бил под влияние на алкохол. Освен това не е присъствал адвокат. Бих искала да подчертая, уважаеми съдии, че обвиняемият е въздържател и по принцип не консумира спиртни напитки. Въпросната вечер клиентът ми е бил…

— Добре, добре. — Миа вдигна длани.

— Нямаме нищо — заключи Голи.

— Какво каза? — попита Миа.

— Нямаме в какво да го обвиним — повтори Анете.

— Не, не това. Не пие алкохол. Откъде знаеш?

— Габриел ми каза.

— Но защо…

Миа пак се вторачи в младия хакер в съседното помещение.

— Съвестта му не е чиста — прошепна тя.

— Какво? — обади се Мунк.

— Ако не пие… Защо ме издири? Пресушаваше чашите, все едно цял живот само това прави.

— Нямаме нищо — не отстъпи Голи.

— Съвестта му не е чиста — повтори Миа.

— Длъжни сме да го пуснем — настоя русокосата прокурорка. — Това са пълни глупости. Тук е само защото Миа е почувствала нещо. Честно казано… Знам колко си умна, Миа, но осъзнай се! Холгер?

Тя отправи поглед към Мунк.

— Незаконно е да го държим тук. Ако поиска, има основания да ни осъди.

— Какво казаха от Крипос? — поинтересува се Холгер Мунк.

— И те нямат нищо — въздъхна Анете. — В списъка им е, само толкова. Ако можеха да го арестуват за нещо, отдавна щяха да са го направили.

— Убедена ли си? — попита Миа, без да поглежда към Анете.

— В кое?

— Че по принцип не пие.

— Габриел така каза. Защо да ме лъже?

Анете отново потърси погледа на Мунк и разпери ръце.

— За бога, момчето дойде при нас, донесе видеото, на което е попаднало, помогна ни с разследването. Отдавна седи тук, нямаме в какво да го обвиним. Крипос не разполагат с нищо срещу него. Момчето е съвсем чисто. Чуваш ли, Холгер?

— Съвестта го гризе — упорстваше Миа. — Дай ми пет минути.

— Холгер? — на свой ред настоя Анете. — Нямаме причина да…

Миа Крюгер не чу края на изречението, защото вече бе излязла от помещението. Отвори вратата на залата, където Скункс все още седеше с ръце, отпуснати в скута, и с изправен гръб, както когато го бяха затворили там.

— Здравей — поздрави го тя и зае стола срещу него.

— Няма ли да включиш диктофона? Часът е 18.05. Разпитът продължава. Присъства Миа Крюгер.

— Не.

Миа се облакъти на масата.

— Казвам се Кристиан Карлсен — изрецитира сухо младият хакер. — Роден съм на 5 април 1989 г. Настоящият ми адрес е…

— Да, Скункс. Вече си предоставил данните си. Наясно съм, че си знаеш правата.

Тя се облегна назад и се загледа в него. Хакерът с черно-бялата коса отвърна на погледа й, без да помръдва.

— Слушай…

— Казвам се Кристиан Карлсен… — поде той, но Миа го прекъсна.

— Добре, Скункс. Аз съм виновна, ясно? Вината е моя.

Хакерът притихна, Миа също мълчеше, защото предусещаше нещо, но не знаеше какво точно.

Отишъл бе при нея.

Намерил я бе в „Лори“.

Пил беше, макар да бе въздържател.

— Не се зачита, ако не включиш диктофона — отбеляза Скункс. — Освен ако онези там нямат записващо устройство, но и то няма да ви помогне, защото, доколкото знам, всеки, подложен на разпит…

— Скункс — отново го прекъсна Миа и се хвана за челото. — Няма да повдигнем обвинение. Нямаме в какво да те обвиним… Според колежката ми там… — тя посочи стъклото зад гърба си — ти си герой. Помогна ни с разследването. Без теб никога нямаше да узнаем всичко това.

Младежът не помръдваше и не сваляше поглед от нея.

— Аз съм виновна, Скункс.

— Казвам се Кристиан Карлсен…

Миа го прекъсна за пореден път.

— Вече ти казах: вината е моя. Съжалявам. Понякога, даже доста често, това не функционира добре. — Миа почука с пръст по слепоочието си и се подсмихна. — Днес вече ужасно разстроих едно момче, което харесвам, мой колега, невероятно умен и отдаден. Виновна съм, но просто…

Миа пак замълча.

— Трябва да включиш диктофона — натърти Скункс.

— Ще ти кажа какво мисля — продължи Миа. — Не е нужно да ми даваш отговор, но трябва да ме разбереш. Ще успееш ли?

Скункс я погледна, все така безизразно.

— Ето какво представлява животът ми. Може ли да ти разкажа? — подхвана тя. — Намираме гола девойка в гората. Убита. Някой я е удушил. Положил я е върху пера. Сред свещи във формата на петоъгълник. Човешко същество. Младо човешко същество — животът е бил пред нея. Това толкова ме терзае, че не мога да спя. Разбираш ли, Скункс? Такъв е животът ми. Това е работата ми. Да се погрижа проклетият изрод, който си мисли, че може да отвлече красива, млада душа като това момиче, да прави с нея каквото си поиска и да му се размине, да си получи наказанието. Така прекарвам дните си. От момента, в който се събудя сутринта, докато не заспя нощем. Разбираш ли?

Миа почти чуваше мислите на Мунк през стената зад гърба си и очакваше той всеки момент да влети и да я спре, но не й пукаше. Дори да нямаха в какво да го обвинят. Дори законът да бе на негова страна. Тук имаше нещо.

Миа отново вдигна очи към младия хакер и видя как каменното му изражение от последното денонощие леко се е смекчило.

— Трябва да включиш диктофона, ако…

Скункс не довърши.

— Добре — продължи Миа. — Според мен не си я убил ти. В нищо не можем да те обвиним, а в очите на момчетата от техническия отдел си гений, понеже някак си успял да изтриеш данните от компютрите си, преди да ги намерят. Само че на мен не ми пука. Пикая на това. Поздравления, ти си най-добрият хакер на света. Пет пари не давам, мамка му!

Младежът седеше безмълвен.

— Не мисля, че си замесен. Никога не би извършил нещо подобно, не би посегнал на никого.

Скункс мълчеше.

— Според мен обаче съвестта ти не е чиста. Затова дойде при мен. В „Лори“ се чудех как е възможно младо момче като теб да се напие толкова бързо. Сега разбрах, че не пиеш. Това обяснява всичко.

Хакерът все така стискаше устни, но погледът му се бе изменил.

— Дойде при мен. Първоначално не разбирах как си ме открил, но после се сетих, че е съвсем просто. Телефоните на целия отдел са свързани, има джипиес — не те е затруднило да влезеш в системата ни и да ни проследиш. Обаче защо ще се напиваш и какво си искал да ми кажеш?

Младежът мълчеше.

— Ето какво предполагам. Първо си намерил видеото. Призляло ти е както на всички нас. Но после…

Тя спря за момент и го погледна. Сега не забеляза в очите му предишната непоколебимост.

— После си осъзнал, че си се забъркал. Не казвам, че си знаел. Не си подозирал, че това, за което са ти платили, може да се използва по подобен начин. Идея нямам как се наричат тези неща, по дяволите, каква е разликата между Джава, скрипт, флаш и програмиране, та аз дори не вдявам как работи електронната ми поща, за бога! Обаче ти разбираш, нали? Ти си най-добрият. Даже нашите техници ти свалят шапка — толкова си талантлив. Преди време някой ти е платил да свършиш някаква работа. Обзалагам се, дори не го познаваш. Да съставиш програма, код, благодарение на който е възможно да се осъществи нещо подобно. Да се излъчва видеопоток в незнайните кътчета на интернет. Това си разбрал. Бил си замесен, макар да не си искал. Затова си се напил — нещо, което никога не правиш — и си дошъл при мен. Въпреки че ненавиждаш авторитетите и за нищо на света не би помогнал на полицията. Намери ме и искаше да ми се довериш. Направил си нещо за някого, който го е приложил. Платили са ти. Само че са те излъгали. Затова дойде. Близо ли съм, Скункс? Това ли е причината да ме потърсиш?

Младежът с черно-бялата коса впери в нея поглед, който тя не съумя да разчете.

— Казвам се Кристиан Карлсен. — Скункс сведе поглед към масата. — Роден съм на 5 април 1989 г. Настоящият ми адрес е…

Вратата зад Миа се отвори и в залата за разпити влезе Мунк.

— Свободен си да си ходиш. Няма да повдигнем обвинение срещу теб. Съжалявам, че те държахме по-дълго, отколкото трябваше. Ако можеш да ни помогнеш с още нещо, ще бъдем благодарни. Знаеш къде да ни намериш.

Тя видя как младият хакер става и тръгва към вратата. На излизане се поспря, погледна я и за секунда Миа си помисли, че ще каже нещо, но той стисна устни и се изгуби.

— Миа? — изгледа я Мунк. — Може ли да поговорим? Миа Крюгер бавно се изправи и последва едрия си шеф в коридора.