Самюел Бьорк
Совата (36)

34.

Къри отпи глътка кафе, в това време Миа се върна в заседателната зала и седна.

— Всичко наред ли е? — осведоми се Мунк.

— Ще се оправи — увери го тя.

— Добре. — Началникът на отдела сякаш не знаеше какво друго да каже.

Според информацията, достигнала до Къри, Мунк и Миа бяха тук от снощи и на почти петдесет и пет годишния следовател липсата на сън наистина му личеше. Застанал до проектора, Мунк преглътна прозявката си и си разтърка брадичката.

— Ъъъ, да — промърмори той, но не продължи.

Къри го разбираше. Спа у Миа на дюшек върху пода, след като изпи почти половин шише уиски. Направи стотина опита да се обади на Сюнива — без успех — и накрая се предаде, остави се на алкохола. Изпадна в несвяст и едва чу телефона, който се раззвъня в три часа.

Вече бе напълно изтрезнял, поне така се чувстваше, и в жилите му се смесваха почуда и ненавист. Кой извратен идиот прави такива неща? Да затвори момиче в гигантска клетка. И да я държи там в продължение на месеци. Принуждава я да пълзи в голямо колело за светлина. За храна. Гневът все повече завладяваше тялото му и не го свърташе на едно място, докато Мунк продължаваше да търси точните думи там, до проектора, с вид на човек, готов да даде всичко на света, за да отпусна глава върху възглавница.

Къри се смяташе за изключително корав, но дори и той не знаеше къде да се дене първия път, когато видеото тръгна на екрана — мракът, бавно отстъпил пред светлината, ненадейно изникналото ужасено лице на изнемощялата Камила Грийн.

— Има ли въпроси? — попита Мунк, след като изгледаха клипа. — Преди да анализираме видяното.

Огледа присъстващите, но никой не продумваше.

Всъщност нямаше причина да задават въпроси. Всички видяха едно и също нещо. Къри отпи от кафето и се опита да не позволи на надигащата се в тялото му ярост да вземе връх.

— Миа? — Мунк предостави мястото си до проектора на тъмнокосата си колежка — тя сякаш изобщо не бе засегната от липсата на сън.

— Така. — Миа натисна един бутон. — Навярно някои от вас искат да изгледат филма повече от веднъж — възможно е, разбира се, на сървъра е качено копие, но сега ще обърнем внимание на детайлите. Както видяхте, трае около минута. Извадихме отделни кадри и забелязахме подробности, които ни бяха убегнали, но според нас е важно да се осмислят.

Миа го впечатли. Къри, естествено, таеше уважение към нея от край време, в това нямаше съмнение, но сега наистина видя какво означава да потиснеш чувствата си и да извадиш на преден план полицая у себе си. Когато им показваше кадрите на екрана, прозираше остротата на ума й.

— Защо Камила е била толкова слаба, когато са я открили? Вече знаем. Защо е имала мазоли и синини по коленете? Знаем. И не на последно място: защо аутопсията показа, че стомахът й съдържа само храна за животни. И това знаем. Можем да зачеркнем всички тези въпроси. За някои от вас навярно е трудно да проумеят какво се е случило, на какво сме свидетели, но аз избирам да гледам от положителната страна. Колкото повече знаем, толкова по-лесно ще хванем този изверг или тези изверги. Не е ли така?

На Къри не му беше ясно защо Миа държи подобна реч, всичко това бе очевидно, но след малко разбра, че думите й са насочени към Юлва, новата. Първоначално имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне, но сега се бе поуспокоила.

— Добре — поде Миа и за момент се умисли, после заговори отново. — Знаем два факта. Първо: Камила Грийн е била затворена в мазе. Била е принудена да живее като животно. Навярно в продължение на няколко месеца. Второ: в някакъв момент извършителят — или извършителите — са я убили, принесли са я в жертва чрез своеобразен ритуал.

Миа отново натисна бутона, после още веднъж, редувайки две снимки: Камила в подземието и на поляната в гората.

— И така, първият въпрос е какви са подбудите? Има ли връзка, един и същ ли е мотивът. Разбирате ли?

Погледна присъстващите, но никой не отговори, затова просто продължи.

— За едно и също престъпление ли става въпрос? Камила е затворена в мазе, отнасяли са се с нея като с животно. Няколко месеца по-късно Камила се появява гола, положена насред пентаграма от свещи. Мотивът същият ли е? Има ли логическа връзка?

Отново насочи поглед към аудиторията и Къри изведнъж осъзна защо красивата следователка не изглежда уморена като Мунк, който като че ли всеки момент щеше да се строполи. Имаше нещо в кръвта й. Къри изпитваше угризения. Беше така мила да го остави да рухне на дивана и не беше нарочно, стана, без да иска — нямаше как да не забележи белите шишенца в боклука под умивалника в банята. Хапчетата.

Къри отпи от кафето и реши да не мисли за това. Миа е възрастен човек. Животът си е неин. Да прави каквото си иска, той само се надяваше да не се сгромоляса на подиума пред тях, понеже думите извираха от устата й почти несвързано, а и установи, че не само той с мъка следи мисълта й.

— Не казвам, че не е така — продължаваше Миа, — но трябва да си задаваме въпроси. Защо я е държал за заложница? Защо я е оставил гола в гората? За едно и също престъпление ли се касае? Мотивът същият ли е?

Тъмнокосата следователка се повтаряше.

— Да, добре, това във всеки случай бе първата ми мисъл. Трябва да го имаме предвид.

— А какво е твоето мнение, Миа? — попита Ким Колсьо, първи той отвори уста.

— Не знам — отвърна Миа и се замисли, преди да подеме отново. — Но не изглежда ли странно? Не виждам логиката. Разбирам, че за някои от вас е още рано, но…

Къри съобрази, че повечето му колеги също започват да забелязват. Тя не беше съвсем на себе си. Имаше нещо — Къри не съумяваше да го определи — но със сигурност беше взела нещо, което я поддържаше на много по-високи обороти от обикновено.

— Не виждам причина — поде Ким Колсьо. — Защо да са две различни престъпления? Два различни мотива? Говорим за ненормален изрод. Ненормални изроди. Някой е изпитал наслада от това, да я държи в плен. Някой се е възбудил да я гледа гола, да я души, да разпръсне пера под тялото й и да го обгради със свещи. Не намирам разликата.

— Може и да си прав — рече Миа и пак се замисли. — Но тук има нещо, нещо особено, аз просто…

Тя се почеса по главата и отпи от бутилката вода на масата пред нея.

— Хубаво, да оставим това. Имайте го предвид, ако може да помогне на някого. Страшно много други въпроси стоят за разглеждане, така че този сигурно само ви обърква. Не се занимавайте с него. — Тя щракна бутона още няколко пъти. — Обърнете внимание на колелото. Прилича на колело за хамстери, но в по-голям размер. Не ми се вярва да може да се купи от магазин или греша? Дали някой го е направил специално? Дали не е например от някой цирк? Колелото. Трябва да разберем.

Нова снимка.

— Надписът на стената зад нея. Избраницата. Защо? В смисъл защо Камила? Защо именно тя е избраницата.

Нова снимка.

— Клипът. Говоря за самия клип. Защо са я заснели? За лично ползване ли? Все пак е намерен на сървър. Дали е споделен с някого? Дали това е причината да я държат в плен? За да я снимат? И после да показват видеото?

Пак отпи от водата. Вече беше очевидно. Не спираше да говори, а очите й бяха големи като чинии.

— Надявам се да научим, когато Габриел се събуди и се свържем с този…

Тя погледна към Мунк, толкова омаломощен, че за първи път, откакто го познаваха, не прекъсна съвещанието нито веднъж, за да отиде да пуши.

— Скункс — промърмори той.

— Точно така — кимна Миа и продължи. — Има, разбира се, още много въпроси, но технически погледнато, това е най-важното: Откъде се е взело колелото? Защо „избраницата“? Такава ли е била? Или само е търсен… ефект. Но ако е така, ако е вярно, защо? Защо точно Камила Грийн е избраницата? И…

Изгуби си мисълта, ала Къри й помогна.

— Самият видеоклип.

— Да, точно така, благодаря, Йон. Клипът. Защо е заснет? Защо се намира на сървър? Не е ли малко рисковано — да се съхранява и да се разпространява подобно нещо?

Миа се усмихна, затъкна косата си зад ухото и погледна присъстващите.

— Има ли въпроси, или забележки дотук?

Трябваше да поспиш малко, Миа, помисли си Къри, но не го изрече на глас.

Юлва колебливо вдигна ръка. Видимо се бе посъвзела от първоначалния шок.

— Каза, че… сте открили нещо?

— Точно така, благодаря. — Миа бързо се приближи към макбука и отвори предварително подготвен файл. — Ще ви пусна откъс от видеозаписа. Приблизително на четирийсетата секунда. Да видим дали ще забележите.

Тя натисна клавиш на компютъра и ето че седемнайсетгодишната девойка отново оживя на стената пред очите им. Камила Грийн. Бе изскочила от колелото и седеше, коленичила на пода. Пред купчинка гранули. Ръцете й усърдно се стремяха да заграбят колкото е възможно повече. Преди светлината да угасне. Затова ли се тресеше така — нямаше време? Или просто беше толкова гладна?

Храна за животни, Боже мой.

Дяволска работа.

— Видяхте ли това? — нетърпеливо попита Миа и погледна колегите си след края на краткия откъс.

Къри се огледа, но всички само клатеха глава, с изключение на Мунк — той едва държеше очите си отворени, но естествено, знаеше за какво говори тя.

— Добре — продължи Миа. — Ще го пусна още веднъж и този път се опитайте да не гледате Камила на предния план. Знам, че е трудно, но все едно не е там. Дръжте под око стената зад колелото. Долу в десния ъгъл.

Тя отново натисна бутона на макбука и краткият клип започна отначало. Къри се постара да спази указанията й — да откъсне очи от малкото, слабо момиче на колене на преден план. И изведнъж го видя.

— Shit! — изруга Юлва до него.

— Господи! — промърмори Ким Колсьо.

— Точно така — кимна Миа, почти триумфално, когато откъсът свърши.

Холгер Мунк бавно се надигна от стола като мечка, която не е спала зимен сън. Очевидно силите му бяха на привършване, не му оставаха много.

— Чудесно — прозина се той, толкова изтощен, че се затрудняваше да си облече палтото. — Но сега трябва да си почина. Ще се видим за съвещание довечера. Да кажем в шест или може би… да, ъъъ… добре.

Възпълният началник си вдигна качулката, заклатушка се през помещението и се изгуби в коридора, без да затвори вратата след себе си.