Самюел Бьорк
Совата (49)

47.

— Какво ще кажеш? — попита Мунк.

Тъкмо беше пренесъл бирата и минералната вода през халето на „Юстисен“ и сега остави халбата на масата пред Миа.

— Дали да ги задържим за през нощта?

— Да.

— Не знам.

Миа спокойно отпи от чашата си. Помъчи се да скрие огромната си жажда от Мунк. Почти денонощие не беше вземала хапчета и сега имаше нужда от една бира, за да пропъди нервността от тялото си.

— Не го смятам за необходимо.

— Значи не мислиш, че е някой от тях.

— Не — отсече Миа. — А ти?

— Възможно е.

— Какво?

— Да усложняваме нещата — отвърна Мунк и остави палтото си на съседния стол.

— Как така?

— Нека за момент оставим начина на извършване на убийството, имаме мотиви.

Миа пак отпи от бирата, без да бърза.

— Ревнувала е?

— Да — потвърди Мунк. — А и не е съвсем наред. Не ти ли направи впечатление?

— Да — кимна Миа. — Но не в този смисъл. Според мен не изглежда способна на нещо подобно. Ако е искала да се отърве от Камила, защо ще я оставя в положението, в което я намерихме?

— Разбирам, но все пак?

— Не е такъв тип. Твърде е чувствителна. Разпиляна. Това престъпление е много добре планувано. Обмислено. Убийствата от ревност рядко са такива.

Отново отпи глътка бира, този път без да се съобразява колко е голяма. Цяло денонощие без хапчета и вече се усещаше.

— Но е възможно да бъдат.

Миа го изгледа, чудейки се защо настоява да остави отворена тази хипотеза. Бенедикте Рийс или Паулус Монсен да е убиецът, когото търсят. За нея бе кристално ясно, че никой от тях не е техният човек. Двама младежи, забъркали се в напълно безобидна и наивна драма с любовен триъгълник. Отне й само няколко минути в залата за разпити да стигне до това заключение, но Мунк не искаше да се откаже от тази вероятност.

— Да, разбира се, но аз не си го представям. И какъв е неговият мотив? Секс с малолетна? Няколко стръка марихуана в парника? Как мислиш?

— Сигурно и двете — предположи Мунк и надигна чашата с водата.

— Да ти споделя ли моето мнение? — попита Миа, след като изпразни халбата.

— Да.

— Било е точно както казват. Бенедикте е имала нездраво влечение към Паулус. Донякъде я разбирам — готино, обаятелно момче. Идва Камила и Паулус харесва повече нея. Влюбва се. Двамата започват връзка. После Камила изчезва. Бенедикте намира телефона й и изпраща съобщение, че е добре, за да не я търсят. Така момчето ще остане за нея.

— Значи точно според думите им.

— Така мисля.

Миа кимна на един сервитьор и му посочи празната си чаша.

— Тогава защо продължаваме да говорим за това?

Тя се засмя.

— Ти говориш, не аз.

— Значи трябваше да ги пуснем още тази вечер?

— Сигурно не е лошо да ги разпитаме още веднъж. Утре може и да изскочи нещо полезно, но се съмнявам.

Миа кимна и поднесе халбата към устните си. Беше решила. Никакви хапчета повече, макар и да знаеше колко трудно ще бъде — ще й липсва забравата, избавлението от неизменните образи в ума й.

Голото разкривено тяло в калуната.

Сянката на стената.

Кошмарът, когато за миг изгуби връзка с действителността.

Работата ти те разболява.

Злото.

Мракът.

Слава богу усети благотворното въздействие на бирата.

— Значи нищо не излезе от Природонаучния музей? — попита Мунк и пийна от водата си.

— Изгубено време — махна с ръка Миа. — А Лудвиг? Какво стана с перуката? Със специалния бутик?

— И там не излезе нищо — въздъхна инспекторът. — Не е купена от тях, но има още един. Лудвиг ще го проучи утре.

— Хубаво — отбеляза Миа.

— Каква е хипотезата ни? — попита Мунк.

— Ако не е някой от двамата в участъка ли?

— Хелене Ериксен. Двама учители. Някоя от другите шест девойки.

— Изключваме Анерш Финста.

— По моему — да.

— Значи е някой от разсадника?

— А ти как мислиш?

Мунк отново въздъхна и млъкна за момент. Тя разбра защо толкова държи на възможността убиецът да е един от двамата млади арестанти, които разпитваха с часове допреди малко. Не разполагаха с нищо. Натрупала се беше толкова много информация, толкова материали — перата, свещите, видеозаписа и при все това се лутаха на сляпо и той не беше доволен.

Мунк поклати примирено глава.

— Нямаме отпечатъци от подметки, които да използваме, нито ДНК от тялото на Камила.

— Нали не е била бременна?

— Какво? Не и според Вик, не. Защо питаш?

Мунк я изгледа с любопитство.

— Заради пентаграмата — обясни Миа. — Проучих я, тоест значението й.

— И?

— Трябва да има някакъв смисъл. Има причина да я положи така, нали? Освен ако някой не се опитва да ни подведе.

— Да — заинтригува се Мунк. — И какво откри? За бременност ли става въпрос?

— Не точно, но разположението на ръцете й…

— Да?

— Сочат към две точки от петоъгълника.

— И?

— Те си имат значение — продължи Миа. — Пет точки: душа, вода, огън, земя и въздух.

— Така ли? И какво общо има това с бременността?

— Има и още един код.

Миа виждаше как Холгер започва да губи нишката.

— Аха! А не земя, вода и… какво друго каза?

— Душа, вода, огън, земя, въздух — припомни Миа. — Но по-дълбоката символика разкрива, че така положени, ръцете й сочат към нещо друго.

— Към какво?

— Майка. И Раждане.

— Виж ти! — сбърчи вежди Мунк. — Обаче не е била бременна.

— Не, но все пак ми се струва, че е възможно да има някакъв смисъл. Трябва ми малко време да се задълбоча. Да видим дали ще изнамеря нещо полезно, което да има връзка с останалите улики. Мислех си да се усамотя за известно време вкъщи и да се опитам да открия нещо.

— Прави каквото искаш, само си дръж телефона включен — въздъхна Мунк и си облече палтото. — Отивам да спя. Продължавам да се надявам утре да изкопчим някаква информация от онези двамата. Ще си поделим ли таксито?

Миа прочете в погледа му, че не се касае за въпрос. Сега той бе татко Холгер и се грижеше тя да си почине добре.

— Да, чудесна идея. Страшно съм уморена — усмихна се тя и симулира прозявка, после се надигна и си облече коженото яке.