Самюел Бьорк
Совата (35)

33.

Габриел Мьорк седеше напълно неподвижно в дъното на залата за съвещания. Не беше спал в продължение на двайсет и четири часа, но не се чувстваше уморен. През нощта беше повърнал няколко пъти и стомахът му бе празен, но кой знае защо, не изпитваше и глад. Намираше се в шок, беше ясно. Снощи Скункс го бе потърсил — ненадейно се появи пред бюрото и настоя да се срещнат — а любопитството на Габриел, естествено, бе огромно, но нищо не беше в състояние да го подготви за това.

Наглед напълно изтощен, Мунк стоеше прав до проектора. Някои от тях не бяха спали. Миа и Мунк останаха с Габриел цяла нощ. Анете Голи дойде в три, малко след нея се появи и Къри. Все още не го бяха видели само Ким Колсьо, Юлва и Лудвиг Грьонли и сега се канеха да изгледат ужасния филм и честно казано, Габриел се съмняваше, че ще издържи.

— Както на всички ви е известно — прокашля се Мунк и плъзна поглед по притихналата аудитория, — снощи стар колега на Габриел го е потърсил. Името му е…

Мунк бързо погледна Габриел.

— Скункс — промълви младежът.

— Отдавнашен колега, хакер, намерил видеозапис. Някъде в нета, на неясно кой таен сървър. Доколкото разбрах, въпросният хакер не обича особено полицията, затова нека благодарим на младия Габриел, че записът попадна в ръцете ни.

Присъстващите се обърнаха към него и кимнаха. Габриел оценяваше опитите на Мунк да му помогне да се почувства по-добре, но нямаше особен ефект. Какво ли не бе виждал Габриел Мьорк през живота си при всичките си приключения из интернет, включително в Тъмната мрежа, ала нищо не можеше да се мери с това. Отново му се доповръща. Прималя му. След задачата в Хюрюмланския разсадник се бе почувствал толкова печен — беше се издигнал в йерархията, вече не беше начинаещ — сега обаче се върна в позицията отпреди шест месеца, когато чакаше отпред на тротоара: малко момче, което повръща при вида на ужасяващи сцени от видеоклип — съвършено непрофесионална реакция. Отпусна ръце в скута си и се опита да диша спокойно, помъчи се да се стегне, държеше на всяка цена да бъде несломим в очите колегите си, макар да му се струваше, че май е твърде късно.

— Както знаете — продължи Мунк, — когато открихме Камила Грийн, физическото й състояние бе силно влошено в сравнение с момента на изчезването й. Беше изключително слаба, измършавяла, имаше мазоли и следи от охлузвания по цялото тяло. При аутопсията се установи, че в стомаха й се съдържат само гранули, тоест храна за животни, и сега ще видим защо благодарение на Габриел и на колегата му.

Габриел забеляза как Юлва го поглежда със смесица от любопитство и ужас в очите. Новоназначеното момиче определено се чувстваше страшно неудобно и очевидно и на него изобщо не му се искаше да е тук.

— Ще загасиш ли лампите, Лудвиг? — помоли Мунк.

Грьонли стана и угаси светлината; в залата настана пълна тишина, а Мунк натисна бутона и на екрана пред тях започна филмът.

Габриел вдигна очи и се насили да гледа. Може би сега щеше да успее да последва примера на Миа и Мунк. Да наблюдава с полицейски поглед. Да търси улики. Да се опита да разбере. Не както първия път, когато го гледа като обикновен човек, свидетел на унижението и отчаянието на една седемнайсетгодишна девойка.

Началните кадри бяха черни. Сякаш някой бе снимал в съвсем тъмна стая. После се появяваше тя, Камила Грийн, и Габриел, който тази нощ гледа видеоклипа няколко пъти, още не можеше да повярва на очите си. Приличаше на мазе. В началото цареше непрогледен мрак, но после постепенно проникна светлина и освети голямо колело. Виждаше се подобие на клетка. Като тези за мишки или хамстери, но всичко беше много по-голямо, пригодено за хора. Камила Грийн се намираше във въртящо се колело — в началото Габриел не разбираше какво се случва, но после му стана ясно: момичето лазеше на четири крака в голямото, тежко колело и тогава се включваше светлината. Беше затворена в мазе. В клетка. На тъмно. И за да светнат лампите, трябваше да се движи. Да пълзи, за да завърти гигантското колело.

Габриел отвърна поглед, когато Камила внимателно се изправи в колелото в опит да го задвижи по-бързо. Тогава се видя надписът на стената.

Избраницата.

Докато Камила Грийн отчаяно се мъчеше да върти тежкото колело все по-бързо, някой бе изписал белите букви върху сивата стена зад нея.

Избраницата.

Габриел вдигна очи към екрана в момента, когато Камила беше успяла да се изправи и да задвижи колелото с шеметна скорост. Поставяше крак пред крак възможно най-бързо и стабилно и в началото Габриел недоумяваше: защо младото, слабо момиче продължава да тича с всички сили, нали лампите светеха? Но не щеш ли се отвори дупка и оттам нещо започна да се изсипва и да пада на пода.

Храна.

Затова трябваше да тича толкова бързо.

За да получи храна.

Габриел не можеше да гледа.

Гранули.

Едва се удържа да не повърне пак.

Камила Грийн е била затворена в мазе. В клетка. Трябвало е да тича в колело, за да получи светлина. За да получи храна.

Храна за животни.

Не можеше повече. Не издържа на гледката. Габриел закри устата си с ръка и излезе тичешком от стаята, бутна вратата към банята и коленичи пред тоалетната чиния. Стомашната киселина бликна и потече от устата му, а по цялото му тяло се стичаха вадички пот.

— Добре ли си, Габриел?

Младият хакер не успя да отговори, дори не бе забелязал кога вратата зад него се е отворила и в тясната баня е влязла Миа.

Младата жена подложи малка хавлиена кърпа под чешмата и му я подаде, после седна на колене до него, а той охлади лицето си със студената тъкан.

— Добре съм — простена.

Не точно в тази светлина искаше да се представи пред Миа Крюгер — нещастният младок не понася тежестта на работата — но сега беше малко късно за подобни размисли. Нощта бе твърде дълга. Габриел успя полека-лека да се изправи, пусна водата и седна на тоалетната чиния, като държеше студената кърпа до лицето си.

— Най-добре се прибирай — подкани го милата му колежка. — Ще поговорим по-късно.

Габриел прокара още веднъж приятно хладния плат по челото си, не схващаше напълно какво има предвид Миа.

— За какво? — промърмори той и я погледна.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Знам, че е трудно, но трябва да разберем.

— Какво? — почуди се Габриел.

— Откъде го има.

— Откъде го има ли?

— Къде е намерил видеоклипа. Твоят приятел. Скункс. Наложително е да научим възможно най-скоро.

— Да — кимна Габриел, макар да беше наясно, че е невъзможно.

Скункс бе изплувал от сенките и изчезнал също толкова бързо, колкото и се бе появил. Мина много време, откакто двамата бяха близки приятели, но Габриел знаеше едно със сигурност: Скункс ненавижда всяка власт и никой не умее по-добре от него да заличава следите си в мрежата. Нито щеше да им сътрудничи по какъвто и да било начин, нито Габриел имаше представа как да го намери.

— Мунк ти поръча такси, чака те долу. Поспи малко, ще поговорим след няколко часа.

Миа му се усмихна и отново ласкаво постави ръка на рамото му.

— Да те изпратя ли до долу?

— Не, добре съм — надигна се момчето.

— Хубаво. — Тя го погали по гърба. — Обади се, когато се събудиш.

— Добре — кимна объркано Габриел, взе си якето от коридора и слезе с асансьора до таксито, което го чакаше отвън.