Самюел Бьорк
Совата (62)

60.

Мириам Мунк се връщаше с колата от летище „Гардермуен“, а на задната седалка седеше Марион. Чувстваше се виновна, непочтена, но бе минало по-добре от очакваното най-вече защото закъсняваха. Наложи се Юханес почти да тича — направо на контрола, та не остана време за дълго, церемониално сбогуване.

— Гледай да не те изяде акула!

Марион силно прегърна баща си.

— Обещавам! — засмя се Юханес и успя само набързо да целуне Мириам.

Помахаха му и за момент Марион сякаш се натъжи, че той заминава, но сега, седнала отзад, изглеждаше спокойна. Вероятно защото Мириам бе нарушила едно от правилата си и й беше позволила да гледа филм на айпада в колата.

Все още имаше възможност да се откаже, не беше нужно да се вижда със Зиги, можеше да не се включи в акцията утре, но макар на теория да имаше избор, знаеше, че е твърде късно. Влакът бе потеглил и вече не беше възможно да го спре. Нямаше как да му каже сега, щеше да провали пътуването му, не искаше да му отнема радостта, но когато се върне, ще му признае.

Ще бъде облекчение в много отношения. Честността. Няма да се налага да продължава с тази игра. Хвърли поглед към огледалото — сладкото момиченце се смееше на нещо на екрана пред нея — отново усети пробождане, но го остави да затихне.

Марион ще го приеме добре.

Беше напълно убедена.

— При баба ли отивам? — попита детето, когато видя, че са спрели пред бялата къща в квартал „Рьоа“.

— Да — кимна Мириам, слезе от автомобила и махна на майка си, която вече ги чакаше на стълбите.

— Ура! — възторгна се Марион и нетърпеливо си разкопча предпазния колан.

— Добре ли мина? — попита Мариане Мунк и пое ученическата раничка и чантата, приготвена от Мириам.

— Да, малко закъснявахме, но стигнахме точно за полета.

— Може ли да гледам телевизия, бабо?

Марион не изчака отговора, а направо се втурна в къщата.

— Значи, до сряда? — попита майката на Мириам и я погледна.

— Да, ако не те затруднява.

— Не, разбира се. Хубаво е, че помагаш на Юлие.

Съвестта на Мириам отново се обади, но този път лъжата беше оправдана — все пак не можеше да каже на майка си какво всъщност се кани да направи.

Щеше да вземе участие в незаконна акция.

Майка й несъмнено щеше да я подкрепи, но от групата бяха изключително строги в това отношение.

Никой да не казва нищо на когото и да било.

Забеляза, че мнозина погледнаха към нея, когато го казаха — особено този Гайр, поначало скептичен към нейното участие.

Малка, невинна лъжа. Беше й простено.

— Иначе е добре, нали? Не съм я виждала от ужасно дълго време.

— Да, но знаеш каква е. Много е чувствителна. Любовна мъка — ще й мине.

— Уф, да, не е лесно. Радвам се обаче, че има теб — майка й я погали по бузата. — Поздрави я от мен и й кажи някой път да ми дойде на гости.

— Непременно — обеща Мириам.

— Няма ли да кажеш „чао“ на мама?

Последното тя извика към коридора и Марион веднага дотича и набързо прегърна майка си.

— До сряда! — сбогува се с усмивка Мириам и се запъти към колата.

— Поздрави Юлие — махна Мариане и влезе в бялата къща.