Самюел Бьорк
Совата (71)

69.

Мириам Мунк стоеше на улицата пред апартамента на улица „Оскар“ в квартал „Фрогнер“ и вече не знаеше коя е. Първоначално беше бунтарка без пукната крона в сметката си и се биеше заедно с приятелите си с конната полиция по време на демонстрации. После стана съпруга на лекар с жилище в най-хубавия квартал на Осло с камера отвън, гледка към немското посолство от верандата и достатъчно пари за всякакви прищевки. А сега? Нервно дръпна от цигарата. Стомахът й се сви.

Черни дрехи. Маска в раницата на гърба й. Нищо по нея не разкриваше самоличността й. Беше забравила, но в апартамента на Зиги много бързо си припомни — действията срещу властта и как се предприемат.

Жива. Така се чувстваше. Отдавна не й се бе случвало. Естествено като майка за нея нямаше нищо по-хубаво от сигурността на „Фрогнер“ и да знае, че Марион може спокойно да си играе в градината, без да намира спринцовки или да я отвлекат на път за училище. А като самата себе си?

Когато говореше от свое име?

Отдавна не се беше чувствала толкова добре.

Мириам се отказа от поредната цигара. Дебнеше кога ще дойде колата.

Удобно алиби.

Да.

Вече бе говорила с Юлие.

Скъсала е с някакъв тип.

Има нужда от помощ.

Все пак размисли и запали цигара. Успя да я изпуши почти цялата, преди очакваният автомобил да се зададе, да завие и да спре пред нея.

Хвърли фаса и се настани усмихната в купето.

— Всичко наред ли е? — попита Якоб.

— Напълно — отвърна Мириам. — Къде е Зиги?

— Тръгна с Гайр. Потеглиха преди четвърт час.

— Добре — кимна Мириам.

— Значи, действаме. Сигурна ли си?

— Нямам търпение — засмя се Мириам и си сложи колана. Момчето с кръглите очила включи на скорост и потегли по „Юраниенборгвайен“ напред към полуостров Хюрюмлане.