Самюел Бьорк
Совата (7)

5.

Нямаше и пет часът, но когато Мунк пристигна при полицейските заграждения в покрайнините на Хюрюм, бе тъмно като в рог. Показа идентификационната си карта през прозореца на колата и млад стажант му махна да продължи, явно смутен, задето го е спрял.

Мунк паркира автомобила отстрани на пътя, на няколкостотин метра от бариерата, след което излезе на студения есенен въздух. Запали цигара и се загърна в палтото си.

— Мунк?

— Да?

— Улсен, командир на оперативната група.

Мунк пое десницата в ръкавица, подадена му от непознат висок полицай на средна възраст.

— Какво е положението?

— Жертвата е намерена на около шестстотин метра нагоре в северозападна посока от пътя — докладва снажният мъж и посочи тъмната гора.

— Кой е там сега?

— Криминалистите. Съдебна медицина. Един от вашите… Кулста?

— Колсьо.

Мунк отвори багажника на аудито, извади си ботушите и се наведе да ги обуе, но телефонът му иззвъня.

— Мунк на телефона.

— Ким е. Пристигна ли?

— Да, на пътя съм. Ти къде си?

— Горе при палатката. Вик е готов и вече губи търпение, но аз му казах да не я пипат, докато не дойдеш. Слизам да те взема.

— Добре. Как ти се струва?

— Известно време няма да спим. Този тип е извратен.

— В какъв смисъл? — Мунк усети как у него се прокрадва неприятно чувство.

Извратен тип?

Холгер Мунк имаше почти трийсетгодишен опит като разследващ убийства следовател и бе видял неща, от които другите хора биха изгубили съня си, но той самият рядко губеше самообладание, обикновено успяваше да запази дистанцирано, професионално отношение към гледките, на които се натъкваше и нямаше да се разтревожи, ако изказването бе направил някой друг. Например свръхчувствителната Миа, преживяваща дълбоко случаите, или нервозният Къри, но Ким Колсьо… Това не му харесваше.

— Да ти кажа ли, или ще видиш сам? — продължи Колсьо.

— Опиши ми го накратко. — Мунк си запуши ухото, защото една от патрулните коли на местопрестъплението изведнъж потегли и прехвърча покрай него с вой на сирени.

— Там ли си? — попита Колсьо от слушалката.

— Да. Повтори последното.

— Девойка, вероятно на шестнайсет — седемнайсет — отново се чу гласът на Колсьо. — Гола. Прилича на някакъв, как да се изразя… ритуал. Около нея е пълно с пера. И свещи…

Мунк отново си запуши ухото, понеже друг патрулен автомобил с включени сирени последва първия.

— … във формата на някакъв символ…

Колсьо пак изчезна. Мунк погледна раздразнено командир Улсен, който говореше по телефона и ръкомахаше, сочейки някакво произшествие при загражденията.

— Не те чувам.

— Звездообразна форма — повтори Колсьо.

— Какво?

— Гола девойка. Тялото й е извъртяно в странна поза. Очите са широко отворени. Пълно е с пера.

Колсьо за пореден път се изгуби.

— Не те чувам — извика Мунк с пръст в ухото.

— … цвете.

— Какво?

— Някой е сложил цвете в устата й.

— Какво е сложил?

— Губиш ми се — изръмжа Ким. — Слизам.

— Добре. Аз съм при… — извика в слушалката Мунк, но Колсьо вече беше затворил.

Мунк поклати глава и дръпна от цигарата. В този момент командир Улсен дойде при него.

— Няколко любопитни вестникари се бяха промъкнали твърде близо, но най-накрая май успяхме да отцепим целия район.

— Хубаво — кимна Мунк. — Започнахте ли да го обхождате? Бяхте ли в къщите там горе?

— Да — потвърди Улсен.

— Някой видял ли е нещо?

— Засега не ми е доложено.

— Погрижи се да получим сведения и от къмпинга нагоре по пътя. Затворен е за зимата, но караваните си стоят. Кой знае, може да имаме късмет.

Командирът кимна и се изгуби.

Мунк си обу високите ботуши и извади шапка от джоба на палтото. Хвърли фаса и запали нова цигара със студените си, зачервени пръсти — едва успя да извлече огън от запалката. Дявол да го вземе, доскоро не беше ли лято? Едва пет часът, а вече мразовита нощ.

Ким се показа с посърнало лице откъм дърветата, носеше голям фенер.

— Готов ли си за това?

Готов за това?

Поведението на Колсьо наистина не бе типично за него. Очевидно гледката горе в гората му беше повлияла по начин, който още по-силно обезпокои Мунк.

— Следвай ме плътно. Горе е дяволски непроходимо.

Мунк кимна и последва поначало пословично спокойния си колега към пътеката нагоре през гъсталака.