Самюел Бьорк
Совата (59)

57.

По време на цялото съвещание странно усещане глождеше Габриел Мьорк. Нещо не беше наред. Подозрението му се потвърди, когато веднага след края на срещата Миа го помоли да я последва в кабинета й.

— Какво има? — попита учуден той, след като младата жена му каза да затвори вратата.

Тя го изгледа с изражение, което виждаше за първи път — смесица от подозрение и любопитство. Наклони глава настрани, като че ли искаше да прочете мислите му.

— Какво има? — повтори въпроса си Габриел.

Придърпа стол и седна.

— Ще те попитам нещо — предупреди Миа. — Важно е да ми отговориш откровено.

— Откровено ли? — засмя се Габриел. — Защо да не съм откровен с теб?

Тя извади ментово драже от джоба на якето си и го пъхна в устата, без да сваля очи от младия си колега.

— Скункс — натърти.

— Да? Какво за него? — сви рамене Габриел.

— Колко сте близки?

Бавно започна да му се изяснява. От това се опасяваше вече няколко дни. Скункс бе изплувал от нищото с видеото, после пак беше изчезнал и Габриел нямаше представа как да го намери.

— Какво имаш предвид? — не схвана хакерът.

— Каквото попитах.

Миа не откъсваше поглед от него. Разговорът заприличваше на разпит и това не му се нравеше.

— По-рано бяхме добри приятели.

— Колко добри?

— Много добри. Какво намекваш?

— Но вече не?

— Не, вече не — въздъхна Габриел. — Защо е всичко това, Миа? Обвиняваш ли ме в нещо?

— Не знам. — Миа отново наклони глава. — Имаме ли за какво да те обвиним?

— Да те обвиним?

Габриел започваше да се ядосва. Говорили са зад гърба му. Мунк и тя, а сигурно и някои от другите колеги.

— Честно, не знам къде е — разпери ръце той. — Сигурно съм идиот, но не разбирам в какво ме подозирате.

— Значи отдавна не си го виждал?

— От няколко години — поклати глава той. — Докато той не ме потърси.

— И вече не сте приятели?

— Не.

— Какво се е случило?

Писна му. До гуша му дойде. Напоследък не спеше добре. Колкото и да се опитваше, не успяваше да се отърси от образите. Изпосталялото момиче на колене в клетката. Надписът на стената зад нея. Пернатата сянка. Целият се разтреперваше само при мисълта за това.

— Слушай — гласът му прозвуча по-сърдито, отколкото възнамеряваше — Да, нов съм тук и не съм способен колкото другите, но правя каквото ми е по силите и ако знаех къде е, щях да кажа. Мислиш ли, че не се опитах? Мислиш ли, че не опипах почвата? Сериозно ли смяташ така? Обаче не получих отговор. Знаеш ли защо? Защото Скункс не иска да го открием. Защото…

Той млъкна, трябваше да се поуспокои. Кръвта му кипеше.

— Защо? — обади се Миа.

— Защо според теб?

— Защото се занимава с незаконни дейности.

— Именно — пак разпери ръце Габриел. — И какво? Подозирате, че съм замесен, така ли? По дяволите, Миа! Харесвам те, но няма да търпя подобно отношение. Работя като луд, откакто…

Миа вдигна ръка и го прекъсна, преди да успее да довърши.

— Съжалявам, Габриел — извини се тя и го погледна по-меко. — Бях длъжна да проверя.

— Какво да провериш? — сърдито попита той.

— Съжалявам — повтори Миа и беше искрена.

— Мамка му, Миа. Много грубо!

— Прости ми — отново се извиня тя.

Стана от стола и се настани на ръба на бюрото, точно пред Габриел.

— Какво си въобразяваше? Какво си въобразявахте? Какво сте говорили? Габриел и Скункс заговорничат? Старите хакери си имат свой бизнес? Затварят девойки в мазета? Сериозно ли, Миа? Повръща ми се!

Габриел бе толкова гневен, че не можеше да се овладее. Изобщо не го очакваше.

Да го заподозрат в нещо подобно? Тя беше ли наясно колко се гордее, че е в екипа?

— Габриел — промълви Миа.

Приближи се още малко и сложи ръка на рамото му. Едва не го прегърна. Искрено се разкайваше.

— Понякога не се справям толкова добре, колкото се очаква от мен — подхвана тя, все още с ръка на рамото му. — На моменти… забравям да мисля, става прекалено бързо. Ще ми простиш ли? Не те смятах за замесен, но…

— Но какво?

— Понякога, ако обичаш някого, се опитваш да го предпазиш.

— Мислила си, че прикривам Скункс.

— Нещо такова, да — кимна Миа с виновно изражение.

— Първо, Скункс и сам се оправя. Второ, вече не сме приятели. Трето, дори да ми беше приятел, ако имах подозрения, че е замесен в нещо, над което работим — казах работим, защото наистина се чувствам част от отдела, макар вие очевидно да сте на друго мнение — никога не бих го премълчал. За какъв ме мислиш, Миа? Надявах се двамата да…

— Габриел! — Миа очевидно наистина съжаляваше. — Честно. Вината е моя. Естествено, че си част от отдела. Всички те хвалят и оценяват работата ти. Мина само половин година и вече не можем без теб. Осъзнаваш ли колко си важен за нас?

— Явно не е така — възрази младият мъж.

— Добре, постави се за момент на мое място.

— И?

— Изневиделица се появява видеоклип. Някакъв хакер случайно го е намерил. На някакъв сървър, неясно къде. Предава го на някогашния си колега, който работи в полицията. Този колега не знае къде да го открие. Ако беше на мое място, нямаше ли да се усъмниш?

Габриел се замисли за момент и осъзна, че тя има основание.

— Хубаво — усмихна се Миа. — Разбрахме се. Разпитът свърши. Всичко е наред. И ми влизаш в положението. Значи приключваме с този въпрос.

— Съгласен — поусмихна се и Габриел. — С кого си говорила?

— За кое?

— За това. На кого си казала, че според теб премълчавам истината.

— Само на Мунк — отвърна Миа. — И той беше на мнение, че греша. Виждаш какво е положението.

— Какво?

— Понякога действам необмислено, а теб всички те харесват. Това достатъчно извинение ли е?

— Да — кимна Габриел.

— Чудесно — заключи приветливо Миа. — Значи мога да говоря с теб за това, за което исках.

— За какво? — попита Габриел.

— Намери ме.

— Кой?

— Скункс.

— Сериозно ли? Не е възможно. Той мрази полицията.

— Не се шегувам. Бях в „Лори“ и не щеш ли, изникна той.

— Нищичко не разбирам — изуми се Габриел.

— Странно, нали?

— Удивително.

— И аз така си помислих. Каза някои неща, които само ти можеш да ми помогнеш да проумея. Ще ги обсъдим ли?

— Разбира се — съгласи се той.

— Чудесно — усмихна се Миа. — Само ще си взема чаша кафе. Ти искаш ли?

— Да, благодаря.

Габриел се зарадва на топлия, съпричастен поглед, който Миа му отправи на излизане от стаята.