Самюел Бьорк
Совата (52)

50.

Младежът, седнал на масата й, имаше интелигентен вид, изглеждаше спокоен и уверен, но външността му беше само фасада и Миа Крюгер не знаеше какво да мисли. Бяла риза, черен костюм като на предприемач, силно контрастиращи с чорлавата му коса, черна отстрани, с бяла ивица по средата. Стана й ясно откъде идва прякорът му — Скункс — и при все това същността му й убягваше.

По принцип й се удаваше да прозира същината на хората, но този младеж излъчваше нещо, с което се сблъскваше за първи път. Наподобяваше плакат. Все едно се беше маскирал. Като че ли се стараеше да бъде изключителен — беше се облякъл така, за да се отличава от тълпата, без всъщност да му е присъщо. Ала след няколко минути разбра, че се е заблудила.

Не му пукаше — малко по малко й стана ясно. Можеше да изглежда, както си иска, защото не го интересуваше мнението на другите. Беше себе си и ако с това пречеше на някого, да върви по дяволите. Скункс доближи халбата до устните си и се усмихна на Миа над ръба й. Тя не знаеше дали не е от алкохола, но у нея се породи чувство, каквото отдавна не бе изпитвала — с това момче би могла…

Не си довърши мисълта, а пресуши бирата, надяна си полицейската маска и остави настрана бележника и химикалката.

— Значи не си заета?

Беше леко нахален, но това не й пречеше.

— Всъщност съм заета.

Миа махна на сервитьора.

— Обикновено не правя така. — Скункс за първи път откъсна поглед от Миа и го зарея през прозореца.

— Как? — полюбопитства тя.

— Не говоря с полицаи — отново я погледна, усмихнат.

— Разбрах — отвърна тя. — Габриел беше пределно ясен.

— Да, Габриел — въздъхна Скункс и отново поднесе халбата към устата си. — He went over to the dark side…^[1]

Миа не беше особено запозната със света на нърдовете, но дори тя разбра препратката към „Междузвездни войни“. Дарт Вейдър и Люк Скайуокър.

Luke, give yourself to the dark side…^[2]

— Според него ти си отишъл там — отбеляза тя, докато сервитьорът подреждаше помежду им още чаши с алкохол върху бялата покривка.

— Така ли?

— Ами ти си злодеят. Габриел ни помага.

— Зависи от гледната точка.

— Естествено — усмихна се Миа и отпи от халбата „Гинес“.

— Както споменах, не правя такива неща.

Скункс си свали сакото и грижливо го увеси на облегалката на стола.

— И какво означава това?

— Не говоря с полицията — повтори младият хакер.

— Аха. А защо си тук? — поинтересува се Миа.

— Да го наречем съвест. Или по-точно любопитство.

— Любопитство?

Младежът се усмихна.

— Точно такава си, каквато си те представях.

— Каква?

Главата й се замая. Бе прекалила с пиенето, но се опитваше все пак да не губи самоконтрол.

— Хайде да оставим това и да преминем към главното.

Скункс се вторачи в нея и отново я обзе чувството, че ако не беше на работа, ако ненадейно появилият се млад мъж не беше от изключителна важност за случая, в който тя бе потънала сега, тогава…

Отърси се от тази представа.

— Хайде — кимна Миа.

— Има два въпроса.

Той отпи глътка бира.

— Първо — впери поглед в нея Скункс, — къде се е намирал сървърът.

— Където си открил видеозаписа ли?

— Да, но преди всичко трябва да разбереш следното… — подхвана Скункс. — Нищо не знаеш и нищо не умееш.

— Аз? Така ли?

— Не искам да прозвучи пренебрежително, но това са технически положения. Ти си най-добрата в твоята област, знам, но за момент да приемем, че аз съм най-добрият в моята. Става ли?

— Габриел е много способен — възрази Миа.

— Да, Габриел е способен, но е твърде добродушен. Наясно ли си какво е бял хакер?

— Не — призна Миа.

— Добре. А какво е черен хакер?

Тя поклати глава.

— Хубаво.

Скункс изпразни чашата си и я погледна.

— Да поръчаме ли по още едно?

Тя кимна, а той махна на сервитьора.

— И така — върна се на въпроса Миа. — Бял хакер, черен хакер?

Скункс отново се вторачи в нея.

— Няма никакво значение.

— Добре. Къде намери видеозаписа? Къде е бил сървърът?

— Невъзможно е да се каже със сигурност.

Той пресуши малката чашка.

— В какъв смисъл?

— Ами местоположението лесно се скрива. Колко си технична?

— Какво имаш предвид?

— Колко разбираш от тези неща?

Миа вече не докосваше чашите.

— Да речем, че не знам нищо. Как ще ми го обясниш?

— Сървърът с видеото… — Скункс отпи от бирата — … казваше, че се намира в Русия.

— Казваше ли?

— Но не беше вярно — усмихна се момчето с щръкналата коса.

Миа забеляза, че той започва да се напива.

— Знаеш ли нещо за огледалата? Mirrors? Призрачни IP адреси?

— Не, нищо — усмихна се тя и се съсредоточи върху бележника и химикалката.

— Сървърите могат да се скрият.

— Значи не знаеш къде си го намерил?

— И да, и не — засмя се той и пак надигна бирата. — Навсякъде остават следи, независимо колко се мъчат да ги прикрият. Малкото, което открих в Норвегия, е от къща в квартал „Санкт-Хансхауген“.

— Там ли се е намирал сървърът? В „Санкт-Хансхауген“? Там ли намери видеото?

Миа продължаваше да не се докосва до чашите на масата.

— „Юлеволсвайен“ 61 — кимна Скункс. — Проверих го. Било е книжарница.

— Книжарница ли?

— За стари книги — уточни той.

— Но?

— Било е, но сега там няма нищо.

— Провери ли?

— Било е антикварна книжарница. Стари книги. Окултни работи, доколкото успях да разбера. Знаеш — сатанисти, такъв тип хора…

Той се усмихна кисело над чашата.

— Значи е затворена? Нищо ли няма на нейно място?

— Съвсем празно е — замислено отвърна Скункс. — Но…

— Да?

— Следите не бяха съвсем ясни. Възможно е и това да е било за заблуда, нали разбираш? Изобщо не съм сигурен, че това е мястото.

— Добре. А второ?

— Моля?

— Каза, че има два въпроса. Първи и втори.

Скункс остави чашата върху бялата покривка.

— Да — потвърди той. — И това е най-лошото.

Миа се чудеше какво да мисли. Младият мъж вече беше сериозно пиян, без всъщност да е пил много.

— Кое?

— Нали изгледа видеозаписа? — попита той и се надвеси над масата към нея. — Вие разбрахте ли — полицаите — какво представлява?

— Какво имаш предвид? Какво представлява видеозаписът ли?

— Да.

— Не знам. Сигурно не сме разбрали.

Сервитьорът се приближи до масата, за да им подскаже, че това е последната им възможност да си поръчат още, но Миа го отпрати.

— Видеозаписът, момичето в колелото — нали го изгледахте?

От другата страна на масата хакерът с черно-бялата коса се унасяше, а Миа се радваше, че не продължи да пие.

— Разбира се. А кой е вторият въпрос? — отново попита Миа.

В този момент лампите в бара светнаха.

— Не е видеозапис — отвърна той с премрежен поглед.

— В какъв смисъл?

— Не е видеозапис — повтори той и я изгледа.

— Да, но нали е видеоклип? — учуди се Миа.

— Не е. Откъс от видеопоток е.

— Какво? — изуми се тя.

— Видеопоток. На живо.

— Как така?

Скункс вдигна очи от масата и я погледна сериозно.

— Качили са я в интернет. Показвали са я.

— Какво? — удиви се Миа, а в този момент сервитьорът дойде да ги предупреди, че затварят, време е да се прибират вкъщи.

— Предаване на живо — повтори Скункс. — Някой я е снимал дълго време, излъчвал го е в интернет и навярно е печелил пари от това.

— Но как е възможно?

Портиерът се приближи към тях.

— Затваряме — обяви той с усмивка.

— Как да те намеря? — попита Миа, когато вече се намираха на студения тротоар на „Хегдехаугсвайен“.

Младият хакер си навлече палтото и си нахлупи шапката върху ушите, а в това време едно такси със светеща в зелено табелка спря на улицата до тях.

— Няма да ме намериш — смигна Скункс.

— Да, но…

— „Тьойен“ — каза хакерът на шофьора, после се настани на задната седалка и затръшна вратата.