Яцек Дукай
Лед (14)

За машината, която изяжда логиката, и други изобретения на доктор Тесла

— Когато следвах в Политехниката в Грац, отегчен от лекциите, от които не можех вече да извличам нищо полезно, посвещавах все повече време на игри в приятелски компании. Помня как на третата година ми се случваше да играя карти, шах, билярд по цели денонощия. Играехме на пари, на по-малки и по-големи суми. В онези години се издържах с онова, което ми изпращаше семейството. Не бих казал, че живееха в лишения, но в нашия род е по-лесно да срещнеш епископ или генерал, отколкото богат бизнесмен. Дали ми липсваше късмет или сръчност? Не мисля. Но ако все пак нещо имаше вина, то това беше прекалено мекото ми сърце. Когато виждах, че противникът няма да понесе толкова голяма загуба, връщах всяка по-едра печалба. Но никой дори не помисли да ми се реваншира; трябва да призная, че не бях обичан от състудентите си. И така затънах в тежки дългове. Пишех на нашите. Изпращаха ми всеки път все повече и повече; повече, отколкото им позволяваха възможностите. Накрая пристигна майка ми. Появи се един ден с цял топ банкноти. Предполагам, че това бяха всъщност всичките им спестявания. „Ето, иди, забавлявай се“, каза. „Колкото по-бързо прахосаш всичко, което притежаваме, толкова по-добре. Знам, че в края на краищата тази треска ще ти мине“. Взех парите, отидох в кафенето, играх, възстанових си с горница всичко изгубено и ги върнах на родителите си. Уверявам ви, хазартът не ме изкуши никога повече; бях излекуван.

— Засрамила ви е.

Доктор Тесла погледна иззад скръстените си в пирамидка ръце.

— Да, може да се каже така.

Стъкларията в барчето зазвънтя, когато Експресът навлезе в извънредно остър завой. Тук релсите не вървяха вече само по права линия, влакът все по-често се катереше по наклони, по време на обяда в трапезарията се случиха няколко произшествия със супата, соса и виното. След престоя в Перм не се предвиждаше спирка за по-дълго чак до Екатеринбург, откъм азиатската страна на Урал. Тук Транссибирската магистрала минаваше главно по седловините и склоновете на ниски, разочароващо плоски планини, по пътя на Бохданович. Прозорецът на купето на Тесла гледаше към южна долина, зелена, синя и златиста под следобедното слънце, катранено черна отвъд границата на сянката. Високо над покрития с гъсти лесове Урал висяха облаци като сапунена пяна, това бе един от редките случаи, в които небето не изглеждаше по-красиво от земята.

Докторът открехна вратичката на барчето. До прозорците в двуместните атделения бяха сложени кръгли масички с изящно извити крачета, плотовете — от седеф. Две малки чашки, украсени със златни орнаменти, пукнаха върху гладката белота.

— Запитахте ли се, господин Бенедикт, защо този турски търговец накрая пасува? Съвсем не беше нужно.

— Да.

— Какво: да?

— Не беше нужно. Мислих върху това.

Тесла се взря за момент в етикета на питието.

— И?

— Даде ми да спечеля, това е очевидно.

— Но защо?

— Изглежда го убедих…

— Ммм?

— … че не съществува.

След като наля чашката, Тесла я повдигна към светлината, присви очи. По устните му играеше характерната иронична полуусмивка, която беше запомнил от вчерашния разговор; но ирония, насочена по-скоро към самия него, не към събеседника.

— Това май не е особено надежден метод. Често ли го прилагате?

— Забавлявах го за кратко.

— Но вас това не ви забавлява, вие вярвате в това. Така ли е?

— Да.

— Че не съществувате. Хм. — Доктор Тесла вдъхна аромата на алкохола, опита. — „Груф Кеглевич“, ммм. — Помириса отново. — Както и предполагах, вие сте доста странен младеж.

Засмя се.

— Разглеждали ли сте се в огледалото, докторе? След мръкване, на включено осветление?

— Ах!

Инженерът се дръпна назад, залепвайки гръб на стола; брадата му почти легна на гърдите, косата му падна върху слепоочията, сега поглеждаше изпод гарвановите вежди, сивият кичур подчертаваше рязко очертаното над хлътналите бузи чело. Отново се открои приликата на Никола Тесла с цигански патриарх. Когато каза, че произхожда от род на епископи и генерали, само потвърди първото предчувствие.

— Трябваше да очаквам, че ще забележите. Да. Налице са някои странични ефекти, които… Хм. Оставали ли сте напоследък по-продължително време в тъмлина? Часове. През последните седмици.

— Не.

— Човешкото око…

— Не.

Седеше от другата страна на масичката, с изпънат на облегалката гръб, главата отметната назад, китките опрени на плота. Симетрията на погледите беше пълна — на една и съща височина, в една и съща поза, еднаква подредба от двете страни на помещението, застлано легло до едната стена, застлано легло до другата стена, между тях лъч на притуленото от облаци слънце — сега можеше да се води диалог, в който всеки въпрос и всеки отговор щяха да имат еднаква тежест.

Тесла топна устни в коняка.

— През хиляда осемстотин деветдесет и осма година Марк Твен предприе пътуване из Европа. Всички салони на континента бяха отворени за него. Между другото посети и двора на Негово Императорско Величество Николай II. Още преди това господин Твен ми писа, действайки по собствена инициатива като мой агент optima fide^[1]. Имах честта да се числя към неговите приятели, бяхме се запознали няколко години по-рано благодарение на нюйоркското high society. Той беше водил разговори от мое име също и с министри във Великобритания, Германия и Австрия. Тогава ставаше дума преди всичко за продажба на патенти за системи за многофазен променлив ток; военните министерства се интересуваха и от моите телеавтомати, работех върху торпеда, управлявани от разстояние. Повечето от тези усилия на господин Твен се оказаха безрезултатни. С цар Николай Александрович обаче проведох лични, и то продължителни, преговори. Русия неколкократно бе проявявала интерес към закупуването на различни мои патенти с военно приложение и действително придоби някои от тях. Но едва преди около десетина години, когато изпитах, ммм, сериозни финансови затруднения заради изменничеството и непочтеността на партньорите ми, а в Руската Империя взе да се шири Ледът, царят ми предложи дългосрочен договор и средства за провеждане на изследвания, като освен това ми предостави правата да патентовам всички изобретения, които ще създам за времето на обвързаност с договора. Изглежда Императорът изпитва известна, ммм, слабост към мен, може би заради произхода ми. Вие разбирате, господин Бенедикт, че това бяха, общо взето, твърде добри условия, за да не ги приема, особено при моето тогавашно положение в Америка.

Повдигна чашката към устните. Светлата повърхност на течността се бърчеше в концентрични кръгове в ритъма на тласъците на влака, тук-тук-тук-ТУК. Доктор Тесла въртеше машинално позлатеното стъкло между облечените в бял памук пръсти. Наблюдаваше как внимателно се отпива.

Прокашля се.

— Този царски договор…

— Да?

— Какво точно договори с вас Николай Александрович, докторе?

Тесла се усмихна с искрена симпатия:

— Моля ви да ми доставите удоволствие и да ми кажете, че не съм се заблудил за вас, че всичко това — не е сляпа случайност.

— Но моля ви! Не съм ви асистент, за да ми устройвате непрекъснато изпити.

— Вярно е. Не сте. В момента нямам никакъв асистент.

Унгарският коняк щипеше не особено приятно на езика. Удари с чашката по плота, разнесе се звук като изтракване на кухи кости, изплющяване на мокра нагайка.

— Царят ви е поръчал оръжие срещу лютите.

— Така ли?

— Гроссмайстер, Архимайстор, това е само пищовче за врабци. Ръчна изработка, сигурно още не сте монтирали фабрична линия, за всеки екземпляр — отделен проект и название. Занаятчийство. Колко парчета са изработени, дузина?

— Осем. По-нататък.

Облиза устни.

— Това са само пищовчета, но вие сте изпълнили договора, докторе, вие отивате да изпробвате своите изобретения във владенията на Леда, някъде в композицията на този влак се намира запечатан вагон, в който…

— Да. — Вдигна бялата си длан, потокът от думи спря. Тесла се наведе над масичката, разрушавайки внезапно симетрията. Новата стереометрия на зрителните ъгли наложи нови контексти. — Разбирате, че сега разговарям с вас не заради това, че ви дължа живота си. И двамата сме хора на разума. Подобията се привличат, изпитвал съм това в живота си многократно, хората се откриват несъзнателно, знаят се, преди да са се запознали, преди да са чули един за друг.

— Злото при злото, доброто при доброто, истината при истината, лъжата при лъжата.

— Ще ви покажа нещо. Моля, не ставайте.

Отиде в другия край на купето, в ъгъла до вратата; от двете й страни имаше еднакви шкафове, отвори левия, пресегна се към дъното и извлече върху килима голям кожен саквоаяж. Сигурно беше много тежък, съдейки по усилието, с което Тесла го обърна и го примъкна към масичката под прозореца. Прибра краката си. Доктор Тесла извади от изкусно изработена кесийка ключе, преви се надве и отвори заключалката на черната чанта. Едва разтваряйки стоманените челюсти, бръкна с уверено движение във вътрешната преградка и извади червен кадифен калъф във формата на цилиндър. След това се изправи в цял ръст и изтърси от калъфа върху дланта си лек метален далекоглед. Далекоглед, калейдоскоп, някакъв оптичен уред, завършващ от двете страни с лещи, една по-малка и една по-голяма. Поднесе го към окото си — и погледна през по-голямата.

Измърмори нещо под носа си на сръбски.

— Моля.

Пое прибора изключително внимателно. Пръстени от тъмен метал се наслагваха един върху друг, стегнати с бели гривни от слонова кост; върху средния пръстен имаше малка емблема, изобразяваща символично слънчево затъмнение. Слънцето беше от жълт лак, Луната — от матовочерен.

Доктор Тесла го наблюдаваше в очакване.

Повдигна рамене.

— Какво е това?

— Интерферограф. Надзърнете.

Надзърна. Насочи тръбата несъзнателно към прозореца, към Слънцето и уралския пейзаж — но това не беше далекоглед, образът не се приближаваше, не се виждаше изобщо нищо, освен една права, трептяща по диаметъра на лещата линия от няколко светли мъниста. Фонът оставаше обаче монолитно черен.

— Е, и?

— Помните ли какво казахте за Царството Ледено? „Да, да; не, не“.

— Това е по-скоро предчувствие… Ледът… Лютите живеят в света на двузначната логика. Тоест — ако живеят.

— С това ли се занимавате?

— Математика, логика; е, да, занимавах се.

— Тогава вие сам ми кажете може ли да се приеме това за някакво доказателство?

— Кое?

— Светлината. — Седна, възстановявайки симетрията. — Започнах да се интересувам от този въпрос след първите опити с изгаряне на съединенията на тунгетита. Какво всъщност е тъмлината? Тъмнината е отсъствие на светлина — как тъмнината може да оттласква светлината? Как може да хвърля сенки, които са светлина?

— Забавление за салонни спиритисти.

— И това също. Но все пак…

Остави тръбата на масичката. Тя започна да се търкаля между чашките.

— Вярвате ли в подобни неща, докторе? Предсказания, ясновидство, викане на духове? Тук, в Европа, все още се увличат по това, теософи, розенкройцери, гностици, окултистите на Рудолф Щайнер, видяхте впрочем с какво се забавлява княгинята — нали видяхте?

Тесла потърка костеливия си нос, за първи път леко смутен.

— Само не ме бъркайте с Едисон, не съм конструирал телефон за разговори с мъртвите. Наричат ме Магьосника, Wizard, понеже е лесно да омаеш невежите, но аз от дете съм човек на науката. Човек на науката, който разбира до колко много явления науката все още не се е докоснала. Когато бях гост на Кралското дружество в Лондон, имах случай да се запозная с примери за предаване на мисли от разстояние. Лорд Рейли ми показа снимки на материализираща се ектоплазма. Жената на сър Уилям Крукс ме удиви с уменията си в изкуството на левитацията. А от разговорите ми със свами Вивекананда за ведическата космология извлякох много полезни идеи.

… Не познавам всички свойства на тъмлината. Така или иначе, не се занимавам с онова, което не мога да видя, да измеря, да опиша. Това — посочи интерферографа — е обикновен уред, състоящ се от стъкло, две прегради с процепи и филтър. Интерференцията на светлината представлява доказателство, че светлината е вълна — фактът, че е вълна, е бил известен още по времето на Максуел, от опитите на Юнг. Същевременно е ясно, че светлината се състои от отделни молекули, които се придвижват напред с определена енергия. През хиляда осемстотин деветдесет и шеста, когато лъчеграфите на Вилхелм Рьонтген предизвикаха фурор, аз лично проведох многобройни експерименти, при които потоците светлинни частици се удряха в тънък щит, предавайки му своята сила. Няколко години по-късно доктор Айнщайн формулира това в квантовата теория. Следователно няма съмнение, че в това най-основно ниво на действителността е заложено противоречие: светлината едновременно е и не е вълни, е и не е молекули. Ако беше само молекули, в интерферографа щяхте да видите две светли точки — местата, където лъчите преминават през двата процепа. Но понеже светлината е също така и вълни, тя интерферира и се наслагва сама върху себе си; там, където амплитудите се наслагват, е по-светло, а — макар че за този ефект няма напълно добро обяснение — там, където се нивелират, имате прекъсване в линията. В една и съща точка имате и нямате Lichtquant^[2]; едни и същи Lichtteilchen^[3] са и тук, и там. Това Аристотелова логика ли е? Това е отрицание на логиката на Аристотел. Виждаме го все пак със собствените си очи.

Още веднъж взе в ръце тръбата.

— Точно така.

— Моля ви, задръжте го. — Докторът кимна с глава, когато долови колебание. — Не се притеснявайте, лесно може да се изработи по схемата на Бийе, необходим е само филтър, подходящ за слънчева светлина, и точен размер на процепите. Погледнете в интерферографа, когато стигнем на местоназначението.

Доктор Тесла подаде кадифения калъф. Повъртя уреда в ръцете, после го прибра в джоба.

— И какво ще видя тогава?

Тесла се усмихна. Наведе се над чантата, този път разтвори стоманените челюсти възможно най-широко. С енергично движение — чак сакото му се опъна по гърба и под плата се очертаха кокалестите лопатки, чак бялото шалче се смъкна от врата и над колосаната якичка се показаха черни синини, негативи на дебелите пръсти на Юрий-удушвача — изтегли върху масичката съоръжение от дърво и метал във формата на буре. Чашките бяха спасени от размазване в последния момент.

Доктор Тесла прикачи от едната страна на буренцето ръчка с облечена в гума дръжка, от другата страна втикна в малък отвор кабел, завършващ със зимлязен пръстен. Масивният постамент на съоръжението беше направен от тъмно дърво, върху него бяха завинтени железни обръчи и подложки, на които стъпваше корпусът, а в него, като в гъсто изплетена кошница, окачена хоризонтално, бе пълно с дискове, валове, лостове, телени намотки и стоманени пръстени.

Чашките заеха отново местата си на масичката. Поглеждайки отблизо, забеляза по средата на дървената платформа месингова табелка с елегантно гравиран надпис.

Teslectric Generator

Tesla Tungetitum Co.

Prague — New York 1922

— Какво е това?

— Теслектрическа динамомашина. Конструкцията е подобна на конструкцията на генератор за постоянен ток, но вместо магнити използвах чист тунгетит, а навивките са от поцинковано зимлязо.

— Чист тунгетит! И си мислите, че подобно нещо може да излезе на печалба?

Очите на доктор Тесла светнаха сега се радваше като дете, нещата изглеждаха така, сякаш всеки момент този кльощав старец ще започне да търка ръце и ще заподскача на стола.

— Не електрически ток се образува тук, драги ми господине, не ток!

— А какво?

— Друга сила. Която прониква свободно в дърво, в различните степени хладина на зимлязото, в растения и животни, в кристални структури. Съществуват високовъглеродни разновидности на зимлязото — като самия графитен криокарбон например, които при включването си в тази енергия на мрака излъчват тъмлина. Върху това почива моят патент за тъмлокрушка; една-две сибирски фабрики вече го закупиха. В същото време неограниченото отделяне на теслектричество довежда до рязко понижаване на температурата. Царят ми осигури достатъчно тунгетит, така че можех да експериментирам на воля. Вече знам, че тук не е възможно да се приложат директно законите на старата физика, този „теслектрически поток“ не се държи така, както електрическият ток, но също така не прилича изцяло на изливане на течност. Излива се, излива, излива; при някои съдове, предмети, материи ти се струва, че няма никога да ги напълни до горе, влива се безкрай.

… И ако в такова помещение, с пусната теслектрическа енергия, погледнете в интерферографа, няма да видите непрекъсната верига от по-светли и по-тъмни петна, а две отделни, самотни точки светлина.

За момент не разбра какво всъщност каза докторът. После грабна чашката, гаврътна остатъка от коняка. Посегна за друга. Ръката му ли трепереше, или влакът се тресеше, минавайки през уралския проход?

Никола Тесла го наблюдаваше усмихнат.

Да вървят по дяволите всички симетрии.

— Това… — Прокашля се. — Това е много яко предположение.

Докторът въздъхна.

— Но не е доказателство.

— Не е. Не може да се изключи, че тази тунгетитна сила въздейства по този начин единствено върху природата на светлината. Знам ли — проправя пътищата на Lichtquanten. Логиката… това е нещо значително по-фундаментално, логиката не може да се сведе до един или друг физически феномен. Дори и ако вашата „теслектрическа сила“ наистина отнема вълнообразния характер на светлината и застопорява кванта на светлината на едно място, в състояние на пълно съществуване или на пълно несъществуване.

— Точно това си мислех и аз. Нещо повече, та нали досега въобще не ми беше хрумвало, че това еднозначно „замразяване“ на природата на светлината може да представлява само страничен резултат от друга промяна, много по-дълбока — въпреки всички сибирски легенди, въпреки приказките от Страната на Леда. Едва днес преди обяд, когато чух какво говорехте за лютите…

— Да?

— Внезапно прозрение, сякаш отведнъж видях схемата на готовия отговор, остава само да се прочете. Обикновено вярвам на подобни озарения, веднъж едно такова ми спаси живота. Защото вижте. Ако теслектрическата сила наистина налага двузначност на логиката… — Докторът се изгърби, вероятно както правеше в моменти на дълбок размисъл, когато вниманието му се отвличаше от контрола над тялото. Как мислите, какво въздействие може да има това върху живите организми? Върху човека?

— Нямам представа. Всичко това е… — Направи хаотичен жест с ръце. Дясната ръка закачи кожуха на динамото, металът беше студен, не зимлязо, но изненадващо студен, потръпна, прибра ръката си. — За такива неща изобщо няма думи, господин докторе, трошим си езиците, блъскаме си главите.

— Точно затова ви питам. Нали казахте, че се занимавате с това. Така ли е? Да речем, главата, какво въздействие може да има това върху главата? — Опря двата си бели пръста в слепоочието като дуло на револвер. — Трябва ли човек някак си… да усеща това?

— Имате предвид жителите на Сибир? Или може би зимовниците, мартинистите?

Тесла махна пренебрежително с ръка, неочаквано ядосан, разочарован.

— Вие няма да можете да ми отговорите. Да. Извинете.

Наежи се.

— Но за какво става дума, докторе! За въздействие върху мисленето — или по-точно върху това, което поражда мисленето. Мислене? Ха! Че този човек не би могъл изобщо да диша! За Бога! — Колкото повече надигаше глас, толкова по-бързо говореше, с толкова по-голяма убеденост. Облиза устни. Изплуваха картинки от анатомичните атласи на Зига, негови думи, думи на състудентите му по медицина, откъси от разговори. — Заменете само един елемент и няма да имате човек. А това… това е максимална промяна! Плътта ще се свлече от костите, кръвта ще се разложи в жилите, не би имало кости, не би имало тяло, жили, нито една жива клетка, нищо, нищо, нищо…

Докторът се беше изправил. Стискаше с лявата ръка зимлязния пръстен, с който завършваше излизащият от теслектрическата динамомашина кабел, с дясната хвана ръчката. Започна да върти. В машината нещо излая и стоманените черва в корема на бурето започнаха да се въртят, завихриха се по-светли и по-тъмни елементи, Тесла въртеше все по-бързо, въртенето прехвърли границата, отвъд която човешкото око престава да различава елементите в движението и забелязва само движението, посоката и цвета му. Генераторът свистеше и бръмчеше. Доктор Тесла въртеше равномерно ръчката, дългата ръка работеше в спокоен ритъм. Стоеше с лице срещу прозореца, отново изправен, вдигнал отпред ръката с кабела на нивото на гърдите си, кабелът висеше като мъртва змия, трябваше да дръпне коляното си, за да не го закачи случайно. Гърлото му пресъхна, преглътна блудкавата след коняка слюнка. От генератора започна да излиза щипещ носа пушек. Върху металния корпус се появиха мънички капчици влага. Косъмчетата по кожата му настръхнаха, пръстите, небцето, езикът изтръпна. Разтърка ръце. Бяха студени, в купето цареше мраз. Духна в шепите. Пред лицето на Никола Тесла цъфтяха бели облачета пара. Продължаваше да върти, динамото се вихреше, тррррррр.

… Лявата ръка, онази, неподвижната, първа започна да размива очертанията си. Сякаш някой изтриваше образ върху стара снимка — сякаш фотолентата беше проявявана прекалено дълго. Бялата ръкавица, маншетът на ризата, ръкавът на сакото, после цялото сако, после шалчето на врата и главата на доктора, и другата ръка, и краката — Тесла потъваше в мрак, зад вертикална завеса от сив полумрак, като тресящо се въздушно видение, само че тресящо се не от горещина, а от студ, и не обгърнато в ослепителен блясък, а в мрак, тоест в тъмлина — виждаха се нейните черни мълнии като негативи на електрически искри, но притъпени, бавни, израстващи в елегантни дъги и стройни кичури, във вълнисти гриви и езици на черен огън, по плещите и по протежение на ръкавите, по косата и по челото, по лицевите кости на доктор Тесла — беше потънал вече целият в парите от тъмлина, в сиянията на нощта. Трррррррррррррррр. Тъй като пред него беше прозорецът, лъчесянката сияеше зад гърба му — ярка лъчесянка на висок силует, много по-изразителна от всяка сянка, нормално хвърлена при дневна светлина. Никола Тесла се разпадаше на своя собствен негатив и негатив на негатива, положен като бяло петно върху килима, вратата, стената на купето. Параболични ивици от тъмнота започнаха да прескачат между тялото на доктора — протегната ръка, изправен корпус, чело — и покриващата се със скреж желязна маса на генератора. Върху месинговата табелка вече блестеше ледена кора. Скри длани в пазвата, отдръпна се заедно със стола колкото може по-далеч от побеснялото динамо. Тррррррррррррр.

… Тесла отвори уста; искаше да каже нещо — от сухите му устни вместо думи се изтръгна облак черна като катран пара.

Експресът намали ход и Тесла се олюля, въпреки че стоеше на широко разкрачени крака; трябваше да се подпре на масичката, пусна ръчката. Грохотът постепенно стихна. По стъклата, позлатите, платнените тапети, металните и дървените екстравагантности на Лукса, по чашките блестеше снежна наслойка като стегната от пролетен мраз роса.

Отвори прозореца, за да пусне в купето топъл въздух. Тесла се изправи, изтри с кърпичка устата, челото. Свали ръкавиците, избърса старателно дланите и всеки дълъг, кокалест пръст.

— Тялото, драги господине, тялото е сила, не сме достойни да властваме над нея.

С мъка прикри раздразнението си.

— Е, да, малко гимнастика никому не е навредила.

Докторът дишаше леко. Не изглеждаше ни най-малко уморен — сега дишаше по-дълбоко, страните му бяха порозовели, зениците — разширени.

— Отдавна ли правите това?

— Установих, че то ми помага в работата. Прочиства мисълта, ако мога така да се изразя. — Извади табакерата си. — Има и други ефекти, по-трудни за описване.

— Това, което става с вашата сянка…

— Аз имах предвид състоянията на разсъдъка. Тялото е сила, но разсъдъкът, mon ami, е единственото нещо, за което човек е напълно отговорен на този свят.

— И не се боите, че по този начин го излагате на опасност? Какво в крайна сметка знаете за тази тунгетитна сила?

Тесла се засмя сърдечно.

— Драги мой, веднъж пуснах през главата си електрически ток с напрежение сто и петдесет хиляди волта. А вие си мислите, че знаем вече всичко за електричеството? Затова се правят експерименти, за да се узнае нещо ново; с това, което е известно, не се експериментира, защото няма за какво. — Запали цигара; пламъкът на клечката проблесна като черно петно за частица от секундата, докато Тесла го загаси. — Това, което ме вълнува сега… Кажете ми какви експерименти бих могъл да проведа, за да проверя вашата хипотеза.

Подритна с върха на обувката лежащия на килима кабел.

— А какво собствено знаем за връзката между теслектричеството и лютите? Вие откъде…

Вратата на купето се отвори. Влезе жената — не жената, а спътничката на Никола Тесла, млада дама, която бяха видели в трапезарията с него. Влезе и щом прекрачи прага, замръзна. Тъмносиня пола към английския костюм, висока снага, сребърен медальон върху жабото с ирландска дантела, светли коси, прибрани във венец от плитки. На колко години можеше да е, на седемнайсет? Несъмнено беше по-млада от госпожица Муклановичувна.

Погледна Тесла, динамомашината, отново Тесла, сви устни…

— Кристине! — извика докторът.

Тя се завъртя на пета и избяга, затръшвайки вратата.

Размениха съучастнически погледи с Тесла. Той хвърли цигарата през прозореца, надяна отново белите ръкавици, приглади косата си. Откачи ръчката и кабела от генератора, след което свали машината от масичката и прибра всичко в чантата. Не улучи веднага с ключето малката ключалка, влакът рязко намаляваше, все повече тресеше. Стана и подаде глава през прозореца, докато докторът напъхваше саквоаяжа в шкафа.

Тук нямаше никаква гара, не се виждаха никакви постройки, поне не от тази страна на релсите; изобщо никаква следа от цивилизация — единствено планини и планинска природа, див Урал. Слънцето се бе измъкнало напълно иззад мръсните облаци и от разпрострялата се по меките склонове гора струеше сочна зеленина.

Спирачките изскърцаха, вагонът се люшна още веднъж напред и влакът спря. Пухтенето на локомотива и свистенето на парата се чуваха чак дотук.

— Какво се е случило?

— Може би някаква авария — каза. — Може да е нещо с релсите. Трябва да попитаме шафнера.

Тесла погледна часовника, грабна бастуна и отвори вратата.

Саботаж!

Излезе заедно с него в коридора. От другите купета също се изсипаха пътници, настъпи блъсканица и бъркотия, всички питаха едно и също. В това време от шафнера — ни следа. Прозорците бяха отворени. Течението замяташе пердетата върху главите на надзъртащите.

— Дали не преувеличавате, докторе, все пак…

— Помисли, господине, dammit. Откъде идва зимлязото? Без ни най-малко колебание биха хвърлили във въздуха целия този Транссибирски експрес.

— И себе си заедно с него? А какво ще стане със зетя на директора на Сибирхожето?

Тесла заключи купето.

— Именно затова в такива моменти се страхувам най-много за моите прототипи.

— На гарите, на спирките. — Сега откри пропуска в разискването, състояло се на вчерашната закуска. По време на пътуването всяка по-мощна бомбена атака представлява заплаха за целия влак и всички пътници — но когато влакът е спрял, може безопасно да се хвърли във въздуха конкретен вагон. Какво следва от това: ако атентаторите са се прицелили в един човек, пътуващ в Лукса — било то княз Блуцки, било доктор Тесла, — наистина е трябвало да настанят убиеца в същата тази класа, ако става дума обаче само за вагона с апаратурата на Тесла, бомбаджията може да пътува също толкова добре и във втора класа.

С едва прикрито отвращение сърбинът се бранеше от напиращите тела и сам пробиваше напред.

— Моля, направете път, прощавайте, госпожо, извините, пажалста, excusez-moi, entschuldingen Sie, let me through, please, мога ли да мина, благодаря.

Никой не забеляза нежното размиване на контурите на силуета на доктор Тесла, докато си пробиваше път през навалицата, помагайки си с бастуна, половин глава по-висок от почти всички пътници; не обърнаха внимание на блещукащия венец на сянката, която Никола Тесла хвърляше сам върху себе си — трептящ ноктореол — послеобраз от тъмлина.