Беър Грилс
Ловът (90)

88.

Суксаметониевият хлорид, наричан съкратено „сукс“ от практикуващите лекари, имаше широко приложение в болничните процедури. Освен това беше идеалната отрова за онези, които възнамеряваха да убият някого.

На Нарова й трябваха три дози, за да пречупи Камлер — три преживявания на прага на смъртта, преди да рухне.

Когато заговори, разкритият сценарий накара кръвта на Нарова да изстине. Три ИЯУ в три световни столици, настроени да се взривят след трийсет минути.

В момента тя се беше навела над сателитния телефон и твореше с Брукс. Гласът й беше пресеклив от напрежение и страх.

— Съд едно е „Адлер“, яхта „Нордхавн 64“ на Челси Пиърс Докс в Ню Йорк. Съд две е „Верволф“, „Нордхавн 52“ на Сейнт Катрин в Лондон. Съд три е „Файърленд“, също „Нордхавн 52“, в пристанището на Тел Авив.

Брукс повтори чутото.

— Добре, заемам се. — Той нареди на Нарова да остане при телефона и да не мърда.

Камлер беше признал, че освен трите устройства в пристанищата планира и пет други атаки срещу атомни електроцентрали — още пет яхти „Нордхавн“ с четиресет килограмови ИЯУ, общо осем на брой — свещеното число за СС. Благодарение на сукса Нарова беше получила всички подробности от него.

Първата цел беше атомната електроцентрала „Киншан“ на брега на Източно Китайско море, в покрайнините на Шанхай — град с население двайсет и четири милиона души. Втората цел беше американската „Калверт Клифс“ на Чесапийк Бей южно от Вашингтон с неговите осем милиона души. Трета беше френската „Фламанвил“ западно от Париж. Имаше също една канадска цел и втора електроцентрала в Китай. За щастие, устройствата бяха унищожени с разрушаването на лабораторията на Камлер. Така че приоритетът беше да се справят с бомбите, които бяха по местата си и готови да се взривят.

В момента Нарова изобщо не завиждаше на Брукс. Той трябваше да координира три мисии по откриване и унищожаване на три различни континента, с много малко налично време. Нямаше как да се опитат да обезвредят устройствата; единствената възможност бе да взривят самите яхти.

Високообогатеният уран не е силно радиоактивен, освен ако не блъснеш с огромна сила две парчета от него едно в друго. Сблъсъкът довеждаше до самоподдържаща се ядрена реакция, предизвикваща експлозия, която на свой ред произвеждаше огромни количества радиация.

Ако устройствата бъдеха направени на парчета в трюмовете на яхтите и пратени на морското дъно, те щяха да бъдат относително безвредни. Сега всичко зависеше от Брукс.

Нарова се обърна към Фалк.

— Иди да намериш Йегер и Раф. Както и Алонзо. Трябва да се прегрупираме и да сме готови за действие, ако Брукс поиска още нещо от нас.

— Ами Питър Майлс и жената на Йегер? — попита Фалк.

Потърси и тях. Но лично аз нямам особени надежди, че ще ги намериш.

Фалк излезе с накуцване да изпълни нарежданията й. Нарова го познаваше като храбър човек и не се изненада, че той беше постъпил правилно. Но точно сега искаше да не й се пречка поради съвсем друга причина.

След като той излезе, Нарова взе прясно напълнената спринцовка сукс и я вкара в системата на ръката на Камлер.

Тя приближи лицето си до неговото и зашепна едва чуто.

— Мислеше си, че всичко е свършило ли? Боя се, че не. — Замълча за момент. — Разбираш ли, Камлер, това е лично. Ще ти разкажа една история — продължи тя. — Годината е 1943. Соня Олшаневска е много красива руска еврейка. В продължение на три години се е борила в редиците на френската съпротива. Но е заловена и пратена в концлагера „Нацвайлер“. Там наред с останалите ужаси е била изнасилвана. Един човек я е превърнал в своя робиня и наложница.

Тя замълча за кратко.

— Любопитно ми е, чувал ли си тази история?

— Не — изхриптя Камлер. — Никога. Кълна се.

Дозите сукс, изглежда, го бяха пречупили. Може би взирането в лицето на смъртта най-сетне му беше разкрило черната му душа.

— Мъжът, който изнасилвал Соня Олшаневска, бил генерал Ханс Камлер от СС — продължи Нарова. — Баща ти. А Соня е моя баба. Баща ти е изнасилвал баба ми, което ни прави… почти семейство.

Тя се наведе още, докато устните й почти докосваха ухото на Камлер.

— Това прави Фалк мой полубратовчед, а теб… получичо. Доколкото разбрах, терминът за убиване на чичо е авункулицид. Звучи малко тромаво, но ще свърши работа.

И с тези думи тя инжектира последната доза суксаметониев хлорид в кръвоносната система на Камлер.

— Сбогом, скъпи чичо. Днес е съден ден. Много закъснял за теб.

За миг погледът на Камлер се спря върху нея и устните му се свиха в арогантна омраза.

— Кажи на Йегер — изсъска той, — че съм станал смърт… — Главата му клюмна напред и прекъсна последните му думи.

Нарова се пресегна и провери пулса му. Нямаше. Ханк Камлер беше мъртъв. Но що за странни последни думи. Той не беше станал смърт. Той бе мъртъв.

Странно. И смразяващо по някакъв чудат, необясним начин.

Защо прозвуча толкова ликуващо в последния си дъх?

И защо беше това лично послание към Йегер?