Беър Грилс
Ловът (87)

85.

Камлер се взираше в Нарова през маската си от тиксо. Очите му преливаха от омраза.

Тя бръкна в раницата си и извади малък медицински пакет. Взе две спринцовки — същите, с които неотдавна беше третирала Иселхорст — и ги вдигна така, че Камлер да може да ги вижда.

— Две спринцовки — обяви тя. — Едната е пълна със суксаметониев хлорид, който е паралитик. Другата съдържа налоксон хидрохлорид, който е анти опиоид. Ще ти спестя сложната наука. Първото вещество е респираторен депресант и ще спре дишането ти. Напълно. Второто има обратното действие.

Тя погледна Камлер в очите.

— Останеш ли твърде дълго под въздействието на първото, ще се задушиш до смърт. Ако не получиш бързо достатъчно количество от второто, ефектът е необратим. Но знаеш ли коя е най-хубавата част? През цялото време ще бъдеш в пълно съзнание и ще изпиташ съвсем ясно какво е да се задушиш и да умреш.

Тя извади командоския си нож, хвана ръката на Камлер и разряза достатъчно от тиксото, за да сложи турникет и да намери изпъкнала вена.

— Ще ти сложа двупосочна клапа, така че да мога да вкарвам и химикала, и противоотровата. Така ще мога да те накарам да преживяваш отново и отново какво е да умираш.

Вдигна ножа и направи разрез там, където трябваше да е устата му. Усмихна се.

— Ако не искаш да продължа, сега е времето да говориш.

Частично беше освободила устните на Камлер. Около тях имаше разпокъсано тиксо. В очите му се четеше смес от страх и ярост, която той насочи към сина си.

— Винаги си бил мръсно комунистическо лайно! Предател от най-лошите! — процеди той, като пръскаше кървава слюнка. — Ти си срам…

Пистолетът на Нарова го халоса още веднъж и силата на удара запрати Камлер отново на пода. Почти неволно Кьониг понечи да помогне на баща си, но Нарова го спря.

Тя изправи Камлер, като го държеше за косата.

— Това ли е отговорът на въпроса, който ти зададох? Не. — Тонът й се повиши, в очите й се мярна убийствена ярост. Ефектът беше абсолютно ужасяващ. — Синът ти има повече чест и почтеност, отколкото можеш дори да си представиш. Така че или внимавай какво говориш, или си дръж устата затворена.

Тя се обърна към Фалк.

— Не е нужно да гледаш това.

Фалк поклати глава.

— Трябваше да положа повече усилия, за да го спра. Можех да направя повече, за да го спра. — Замълча за момент. — Оставам, поне докато не ни даде нужната информация.

Без да му отговори, Нарова се обърна отново към Камлер.

— И така, слагам ти първата инжекция. Тя ще спре дишането ти. През това време можеш да си помислиш как искаш да отговориш. Въпросът ми е: къде са доставените ИЯУ и как да ги спрем? След една минута без кислород мозъчните ти клетки ще започнат да умират. След три ще настъпи сериозно мозъчно увреждане. Така че е по-добре да си готов с отговорите.

Тя вдигна първата спринцовка и внимателно натисна буталото. Последното, което искаше, беше да инжектира въздух във вените на Камлер и да го убие. Продължи да натиска буталото, докато от иглата не се показаха първите капки.

След това вкара спринцовката във вената на Камлер.

Натисна буталото докрай. Отначало нямаше видима реакция, но после горната половина от тялото на Камлер сякаш престана да функционира. Равномерното повдигане и отпускане на гърдите му, вдишването и издишването, дори движението на очите — всичко това спря.

Но очите му останаха отворени. Замръзнали и изпълнени с ужас.

Нарова провери пулса му. Сърцето биеше. Той просто беше престанал да диша и беше абсолютно безпомощен да направи каквото и да било.

Камлер беше жив и в съзнание, но изпитваше какво е да умираш.