Беър Грилс
Ловът (73)

71.

Докато нахълтваха през дупката в оградата, Йегер и Нарова се озоваха до колене в кипналата вода. Тя ги забавяше и ги правеше лесни мишени. Ревът от разкъсаните тръби заглушаваше изстрелите, но Йегер видя пръските, които се вдигаха там, където куршумите се забиваха във водата.

Нарова се отпусна на коляно под прикритието на един голям камък и вдигна снайпера си.

— Поемам! Продължавай към квартирите! Ще те прикривам!

Йегер знаеше колко важно е да поемат инициативата. Сварен напълно неподготвен от лавината вода и камъни, врагът беше шокиран и дезорганизиран. Йегер и хората му трябваше да приключат с атаката, преди противниците им да са успели да се окопитят.

Продължи с всички сили напред, докато куршумите се забиваха във водата около него. В слушалките му Нарова тихо и със стоманен глас докладваше, докато стреляше със снайпера си.

— Един долу, лабораторията, партер, най-левия прозорец… Един долу, лабораторията…

Йегер тичаше като обладан от демони към прикритието на жилищната сграда. Инерцията му беше толкова голяма, че се удари с рамо в панелната стена. Усети остра болка от сблъсъка, но я изключи напълно от съзнанието си.

— На място, жилищен блок, източна стена — задъхано съобщи той в микрофона.

— Разбрано — отвърна му глас. Беше Раф. — Електроцентралата е прочистена. Продължаваме с пречиствателния завод… сега.

— Разбрано — потвърди Йегер.

— Идвам при теб — каза Нарова на Йегер.

— Прикривам те! — отвърна той.

Беше се долепил до източната стена на жилищния блок и така бе защитен от огъня откъм лабораторията, която се намираше на около сто и двайсет метра нагоре в долината.

Сто и двайсет метра беше в горната граница на ефективната стрелба на „Диемако“, но не и на гранатомета. Както беше научил при операциите в Афганистан. 40-милиметровата осколочна граната беше идеалното средство срещу жива сила на такъв терен. В общи линии, каменистата земя почти не поемаше взрива и шрапнелите рикошираха във всички посоки.

Гранатата имаше поразяващ радиус от близо десет метра — всичко, попаднало в този обхват, загиваше. Опасният радиус беше четири пъти по-голям — ако се намираш на четиресет метра от взрива, рискуваш да получиш сериозни рани. Затова не ти трябваше хирургическа точност, а просто да запратиш гранатата към лошите.

С опитно движение Йегер премести лостчето на предпазителя на М203, пъхна, тъпоносата граната и дръпна назад тръбата за изстрелване. Вдигна мерника на гранатомета, който приличаше на малка стълба и позволяваше гранатите да бъдат изстрелвани точно над всичко с височина до петнайсет метра.

Беше готов.

Събра кураж, подаде крак и рамо от прикритието си и се прицели. В същия миг противников откос се заби в земята малко пред него. Хората на Камлер явно бяха видели къде се беше скрил и го чакаха да се покаже.

Докато Йегер се прицелваше в отблясъците от огъня им — оръжието му беше вдигнато на двайсет градуса, за да изстреля гранатата, — противникът отново стреля, използвайки рикошетите от куршумите, за да настрои прицела си.

Точно когато изглеждаше, че се го взели на мушка, стрелбата им рязко спря.

— Един долу, лабораторията, централен прозорец… — съобщи гласът на Нарова в слушалката му.

Браво на моето момиче, помисли си Йегер.

Той дръпна спусъка на гранатомета и усети окуражителното ритане. Половинкилограмовата граната излетя от тръбата със скорост седемдесет и пет метра в секунда. Йегер отброи наум две секунди, знаейки, че взривът ще бъде знак за Нарова да се размърда.

Гранатата удари, сиво-белият пушек от експлозията се плъзна ниско над земята, след което във въздуха се вдигна димен юмрук. Йегер се скри зад прикритието си, зареди втора граната, показа се зад ъгъла и стреля отново.

В продължение на десет секунди засипваше с шрапнел източната страна на лабораторията на Камлер. Но дори докато изстрелваше четвъртата си граната, той се страхуваше, че е много вероятно жена му да е някъде вътре в онази сграда.

Пропъди страховете си, за да не го изкарат от равновесие — точно каквото искаше Камлер. Трябваше да приеме, че проклетникът ще се опита да я предпази от огъня. Тя беше основната му разменна монета и нямаше да му бъде от полза мъртва.

Нарова се втурна и се скри зад стената до него. Двамата спряха за няколко секунди, за да си поемат дъх. За да влязат в жилищната сграда, трябваше да минат покрай южната стена, където беше ударил потопът, и да се вмъкнат през разбитата врата.

А това щеше да ги остави напълно открити за огъня на противника.