Беър Грилс
Ловът (66)

64.

Установ дръпна спусъка за последен убийствен откос. Вместо това обаче се чу само щракане. Или автоматът беше засякъл, или бе повреден — по-вероятно второто, след като беше улучен от куршума на Йегер.

В продължение на няколко секунди Установ се мъчеше да го оправи, след което го захвърли и пипнешком затърси пистолета, прибран в кобур на кръста му.

Йегер обаче бързо скъсяваше разстоянието. Продължаваше да тича напред и някъде от основата на стомаха му се надигна първобитен рев, докато се носеше към противника си.

Това беше човекът, хвърлил няколко от приятелите му от отворената врата на хеликоптер по време на експедицията в Амазония в опит да го накара да се предаде. Това беше човекът, който бе вързал, пребил и насилил Летисия Сантос и изтезавал Йегер със снимки на страданията й.

Докато Установ насочваше пистолета си напред, Йегер се отпусна на коляно. Стреля от десет метра разстояние, забивайки седем куршума в мишената си за три секунди.

Установ политна напред и остана да лежи неподвижен, все още стиснал пистолета в ръка.

Йегер измина последните метри, без да престава да се цели. После спря. От това разстояние беше очевидно, че това наистина е Установ и че е много, много мъртъв. Беше го превърнал в истинска каша. Никой не би могъл да оцелее от огъня, отприщен от Йегер.

Наведе се и взе пистолета от ръката му. Оказа се китайски QSZ-92, използван от Народната освободителна армия. Двойният му пълнител побираше петнайсет стандартни 9-милиметрови патрона. Иначе казано, добро оръжие, разполагащо с повече муниции от Р228 на Йегер с неговите тринайсет патрона.

Слава богу, че не се беше стигнало до продължителен дуел с пистолети.

Заля го вълна от необуздана емоция. Тя мина през него и го остави изненадан. Експлозия от сила и енергия, подхранвана от омраза, облекчение, прилив на адреналин и, колкото и да е странно, удоволствие.

Войниците наистина изпитваха подобни чувства по време на бой. Йегер го беше виждал достатъчно пъти, за да знае, че това е просто част от човешкия инстинкт. Внезапно освобождаване на ендорфини в кръвта, водещо до еуфория, която очевидно не съответстваше на бруталността на убиването.

Но беше виждал и по-късната вина, която измъчваше някои. Убиването не беше нещо, което задължително трябва да ти харесва. Войниклъкът си беше работа и то бе само острият край на една много брутална професия.

Йегер не се опита да се бори с емоцията. Тук горе, насред пустошта, сам, жив, той я остави да премине през него.

— Майната ти, Установ, и майната ти, Камлер! — извика. — Идвам за теб. Идвам за всички ви.

Тялото му се тресеше от адреналина. Опита се да се овладее и да се съсредоточи. Големи глътки въздух. Вдишване и издишване. Затвори очи. „Намали темпото, приятел. Намали темпото.“

Ловците на Камлер бяха елиминирани и трябваше да се концентрира върху непосредствената задача — да се върне в наблюдателния пост и да довърши онова, за което бяха дошли тук.

Провери пълнителя на китайския пистолет. Беше пълен. Затъкна го отзад на кръста си. Винаги беше добре да имаш второ резервно оръжие. Огледа с опитно око автомата на убития. Механизмът му беше съсипан, огънат на мястото, улучено от куршума на Йегер.

После насочи вниманието си към окървавения труп и се зае да го претърси.

В един вътрешен джоб откри сателитен телефон „Иридиум“. Последен модел „Екстрийм 9575“ — компактен, надежден и издръжлив. Единствената страна, в която не можеше да намери сигнал, беше Северна Корея поради наложените от САЩ санкции. Покритието в Китай беше пълно.

Йегер импулсивно го включи. След няколко секунди на екрана замига икона за получено съобщение. Нямаше звук — Установ го беше изключил.

Йегер отвори съобщението.

Доклад за обстановката, моля. И дано новините са добри. К.

Спря за момент с препускащи мисли и сърце.

К.

Ханк Камлер.