Беър Грилс
Ловът (80)

78.

Яхтата „Нордхавн 64“ изобщо не изглеждаше не на мястото си на кей 47 на пристанището за яхти Челси Пиърс в Ню Йорк.

Само на три години, с ярка бяла надстройка, която блестеше след скорошното почистване с пара, тя намекваше за богатство и за голям делови и функционален лукс.

Не беше някакъв дворец от арабска приказка.

Собствениците на „Нордхавн“ бяха сериозни играчи в света на яхтинга — от онези, които пътуват по целия свят. Да отидеш на непознати места, да видиш нови хоризонти — това беше предназначението на яхтите. С двайсетметровата си дължина по ватерлинията и обхват от 3000 морски мили с постоянна скорост от девет възела, този съд беше създаден да покорява моретата.

В 22:30 ч. местно време (и в 10:30 китайско) двама души — мъж и жена, наближаващи четиресетте — излязоха от мостика и заключиха, сякаш отиват на някакво вечерно забавление. Челси Пиърс беше чудесно място за целта — Челси Маркет, театърът USB и много от най-добрите барове и клубове на Ню Йорк се намираха само на няколко пресечки от него.

Двамата Соколови оставиха яхтата с ясното съзнание, че никога повече няма да се върнат на нея. Рибар по професия, но захванал се с по-тъмен бизнес поради прищевките на съдбата, г-н Соколов беше във възторг от няколкото седмици, които беше прекарал на борда. Самият той никога не би могъл да си позволи подобна чудесна яхта, макар че беше награден с много прилична сума.

В замяна на дългото презокеанско плаване и следването на няколко прости инструкции в офшорната му банкова сметка бяха преведени достатъчно пари, за да започнат с жена си нов живот по техен вкус. Или можеха просто да си купят луксозна крайморска вила и да се върнат в родната си Русия.

За семейство Соколови това бе сбъдната мечта.

Дълбоко в недрата на яхтата имаше ямка за наблюдение, от която можеше да се следи състоянието на резервоарите от фибростъкло. Тя се оказа достатъчно голяма, за да побере дървения сандък с прикрепена за него проста конзола. Г-н Соколов се беше досетил, че контейнерът съдържа наркотици. Какво друго би могло да бъде? И предполагаше, че след като бе задействал конзолата според инструкциите, тя ще съобщи местоположението си на наркобандитите и те ще дойдат на кей 47, за да си приберат стоката.

И преди беше чувал за подобни неща — наркотрафикантите дори оставяха пратките в морето с прикрепени към тях насочващи шамандури. По този начин не се налагаше трафикантът и клиентът да се срещат лично. Беше много по-безопасно. С много по-малко рискове. Г-н Соколов не се съмняваше, че натиснатото копче е част от подобна схема.

Въпреки това обаждането от г-н Крафт да задейства конзолата донякъде го изненада — не беше очаквал да получи нареждането толкова скоро.

Но не той беше човекът, който да решава тези неща. Беше изпълнил и последната точка от уговорката.

И сега беше време да изчезне с жена си.