Беър Грилс
Ловът (33)

31.

С падането на мрака Додж оживя истински.

Ритмичното бучене на генераторите достигна ясно до Йегер и Раф, когато уличните лампи светнаха. Голите крушки висяха от жици, опънати покрай черните пътища на импровизирани телеграфни стълбове. И с падането на нощта сякаш най-голямото забавление за бандитите беше да парадират с оръжията си.

Билото беше обвито в сенки и на Йегер и Раф не им се налагаше да се тревожат, че ще бъдат забелязани. Не се нуждаеха и от средства за нощно виждане. Можеха да оглеждат добре осветените улици с обикновени бинокли.

Преброиха мотаещите се индивиди и идентифицираха оръжията им. Бандата беше забележително добре въоръжена. Освен вездесъщите АК-47 Йегер забеляза реактивни гранатомети, десетки леки картечници М60 и дори отделни тежки картечници 50-и калибър, монтирани на каросериите на пикапи.

С две думи, бяха готови за война.

Но нещата станаха наистина интересни, когато наближи полунощ. От високоговорителите около централното кръстовище загърмя ужасно изкривена латиномузика. Все повече и повече хора се събираха на онова място, почти всички мъже. Трупаха се около две окъпани в неонови светлини постройки — главните пивници на Додж Сити. Пристигаха пикапи и стоварваха още хора. От време на време от някой бар излизаше оскъдно облечена жена и замъкваше някой от мъжете вътре.

Човек не трябваше да е гений, за да отгатне професията на дамите.

Малко след полунощ стана наистина весело. Група мъже се изсипа от една врата и започна масово меле. То стигна кулминацията си, когато неколцина от участниците извадиха пистолети и стреляха напосоки. Хаосът утихна едва когато пристигнаха два пикапа, пълни със сериозно екипирани наркобандити.

Веселбата беше разтурена, някои от най-буйните останаха без оръжие и бяха отпратени. Никой не беше прострелян и въпреки очевидното беззаконие на това място, явно имаше начини да се поддържа ред. Очевидно Ел Падре толерираше по-буйно поведение, но не и нещо, което би застрашило бизнеса му.

В един след полунощ Йегер даде знак, че напуска поста. Петчасовата му смяна беше приключила. Бяха решили да се редуват така, че винаги поне един чифт очи да наблюдава Додж. Раф щеше да бъде сменен от Нарова.

— Твой ред е — прошепна Йегер на Алонзо. — Раф ще те запознае с положението на място.

Чувствайки как изтощението се пропива в него, той се отпусна на водонепроницаемото пончо, освободено от афроамериканеца. Извади олекотен спален чувал от раницата си, отвори го, за да го използва като одеяло, и си легна. Остана напълно облечен и с кубинките, а оръжието лежеше до него. Така можеше моментално да скочи и да действа, ако бъдат ударени през нощта.

Усети десетки комари да се насочват към него и да пикират с досадно бръмчене около главата му. Пипнешком намери предпазната мрежа и я надяна като шапка на пчелар.

После легна по гръб и се унесе в дълбок сън.

Събуди се със стряскане известно време по-късно.

Рязко седна с ръка върху оръжието.

Стрелба в нощта — ето какво го беше събудило. Този път обаче не бяха пистолетни изстрели. А характерният трясък на „дългучи“ — автомати.

Погледна към Раф, който също беше напълно буден.

— Какво става, по дяволите?

Раф сви рамене и кимна към Алонзо и Нарова.

— Ако стреляха по нас, вече да са ни предупредили.

— Май духовете в Додж са приповдигнати.

— Град на купоните. — Раф изгледа Йегер. Не ми прилича на място, на което Камлер ще тръгне да прави ИЯУ.

— На кого го казваш.

— Пък няма и следа от него или от хората му.

— Така е. — Йегер замълча за момент. — Знаеш ли, приятел, има само един начин да проверим. Ще се наложи да прибегнем до РБР.

РБР на езика на САС означаваше разузнаване от близко разстояние. Да доближиш врага толкова, че да можеш да го наплюеш в лицето.

— Ще направим РБР — продължи Йегер. — Ако открием Камлер или негови хора, започваме с взривовете и превръщаме това място в димяща дупка.

Раф кимна.

— Съгласен. Но това е за теб и за руската ти приятелка. Падате си по тези неща. Пък и можете да се криете по-добре от мен и Алонзо.

— Има логика. Вие няма да се сдържите да не се напъхате в най-близкия бордей или сбиване.

— Харесвам такива градове. — Раф се усмихна и белите му зъби блеснаха в мрака. — Видя ли рововете? Дето минават от края на поляната до центъра?

— Да. Защо?

Виждат ми се подходящи за подход.

— Какво мислиш, че са? Окопи?

— Не. По-скоро канали.

Йегер потръпна.

— Супер. Поредното нощно пълзене в отходна яма в джунглата…

Легна си отново. Утрешният ден се очертаваше да бъде дълъг.