Беър Грилс
Ловът (69)

67.

Докато приближаваше наблюдателния пост, Йегер натисна копчето на радиостанцията SELEX и заговори в микрофона. Устройството имаше обхват пет километра и другите със сигурност щяха да засекат сигнала му.

— Йегер, приближавам наблюдателния пост отзад.

— Ясно — потвърди Алонзо.

Американецът си отваряше очите на четири, когато Йегер пристигна. Той мрачно посочи с палец зад гърба си.

— Нарова е отпред с Раф. Има… развитие на нещата. По-добре иди да видиш.

Йегер разкопча ските.

— Какво развитие?

— Приятел, иди да говориш с онези двамата. Всъщност, по-добре и аз да дойда.

Двамата запълзяха през храстите, като мъкнеха част от събраната храна, и се вмъкнаха в наблюдателния пост. Четиримата се сбутаха в полумрака. Тясното пространство вонеше — резултат от няколко дни обитаване от немити хора, принудени да уринират и да се изхождат там, където си бяха.

Бяха в „тежък режим“ практика, въведена от САС, при която всички следи от човешко присъствие се свеждаха до абсолютен минимум. Това означаваше, че трябваше да пикаят в бутилки и да събират изпражненията си в опаковъчно фолио и найлонови торби, както правят стопаните на кучета, когато разхождат домашните си любимци.

Тежкият режим можеше да се окаже жизненоважен за мисията. Изхвърлените отпадъци около наблюдателния пост те издават моментално, особено ако лошите имат кучета. Освен това отпадъците задължително щяха да привлекат диви животни. Със същия успех би могъл да забиеш знаме над позицията си.

Йегер обаче долавяше и нещо друго, освен острата воня. Във въздуха витаеше мрачно напрежение; оглушителна тишина. Човек направо можеше да разреже атмосферата с нож.

Очевидно нещо не беше наред. Нещо като че ли беше настроило хората му един срещу друг.

Той погледна Раф и Нарова.

— Казвайте.

Дълго време никой не отговори. Накрая Раф наруши мълчанието.

— Волфрамовата бомба беше доставена в лабораторията преди около час.

Йегер се сепна.

— Тогава защо не сте я взривили? Какво чакате?

Лицето на Раф потъмня.

Питър Майлс е долу. Камлер нарочно го изкара от жилищния комплекс и го отведе в лабораторията. Майлс беше.

— Мамка му.

— Ако зависеше от мен, щях да я взривя — изсъска Нарова. — Рискуваме живота на толкова много хора заради един, при това имаме всички основания да смятаме, че той би поискал да натиснем копчето. Ако спасението на света зависеше от живота му, Майлс не би се поколебал нито за миг.

Раф не обърна внимание на коментара й.

— Имаше черна торба на главата — обясни той на Йегер. — Камлер я махна, за да го видим добре. Майлс беше пребит почти до смърт. Бъди сигурен, Камлер знае, че ги наблюдаваме.

— Вероятно са го отвлекли от „Фалкенхаген“ и са го довели тук — добави Алонзо. — Смятаме, че е пристигнал с джипа, който докара волфрамовата бомба.

Йегер грабна телескопа и го насочи към лабораторията.

— Имате ли представа къде точно го държат? Някакъв шанс да успеем да го освободим?

Раф се канеше да отговори, когато Йегер му даде знак да мълчи. Няколко дълги секунди се взираше през окуляра, след което се отдръпна назад. На лицето му беше изписан ужас.

— Тя е — дрезгаво прошепна той. — Долу. С Камлер.

Никой не се нуждаеше от обяснение какво иска да каже. Рут Йегер току-що беше излязла от електроцентралата.

Един по един останалите се изредиха на телескопа, а Йегер се облегна на задната стена на поста, потънал в мрачно мълчание. Камлер стоеше пред електроцентралата; характерната фигура на Рут беше коленичила пред него, вързана и със запушена уста.

Нарова наруши тишината.

— Аз предлагам да взривим бомбата. Две жертви за спасяване на света… Майлс би искал точно това от нас. Колкото за нея, по-добре да умре. Тя не заслужава…

— Ти пък какво знаеш, мамка му? — обвинително я прекъсна Раф. — Случайно да забеляза, че е вързана? — После се обърна към Йегер. — Повярвай ми, той държи и двамата като пленници. Използва ги като човешки щит, за да предпази лабораторията.

— Мамка му. — Йегер имаше чувството, че главата му ще се пръсне. — Мамка мууу. Какво да правим, по дяволите?

Три чифта очи се обърнаха безизразно към него.