Беър Грилс
Ловът (91)

89.

Хеликоптерът „Супер Линкс“ се носеше над Темза, приближавайки максималната си скорост от 320 км/ч. По изчисленията на пилота им оставаше една минута.

— „Делта Едно“, „Стингър Три“, шейсет секунди с равен глас каза той в микрофона си. — Включи лазерното насочване.

— Разбрано — отговори Пит Айрън, сержантът от контратерористичния отряд на САС, който беше разположен заедно с един от ефрейторите си Фред Гибсън на пристанището на Лондон.

След единайсети септември САС поддържаха контратерористична част в свръхсекретната си щабквартира в Лондон, която се намираше на един хвърлей от Уайтхол. Готова и в очакване на тревога като тази, която бяха получили днес.

Сигналът беше постъпил само двайсет минути по-рано. Трябваше да унищожат яхта „Нордхавн“ на Сейнт Катрин Докс, независимо какви са рисковете за цивилни жертви и косвени поражения. Крайният срок за изпълнение на задачата беше 03:59 ч.

Бяха ги предупредили, че при провал небето буквално ще се срути.

Айрън и Гибсън бяха приклекнали само на сто метра от целта. От позицията си до ресторант „Зизи“ виждаха ясно името на яхтата.

На кърмата й беше изписано „Верволф“.

— „Стингър Три“, „Делта Едно“, осветявам целта — съобщи Айрън на пилота.

— „Делта Едно“, „Стингър Три“, прието.

Сержантът от САС включи монтирания на тринога и насочен към яхтата лазерен мерник; горещата точка на лазера — там, където той се отразяваше в корпуса — щеше да бъде ориентир за предстоящия удар.

Пилотът направи рязък завой надясно и обърна носа на хеликоптера към маркера димната граната, която Гибсън бе хвърлил по мишената. Машината се понесе ниско над реката източно от вековния Тауър Бридж.

Осемнайсет минути по-рано, докато ги вдигаха под тревога, специалният отдел беше зает да измъква наистина объркани яхтсмени от леглата им. Разполагаха само с няколко минути да евакуират пристанището и да разкарат всички цивилни.

За момент сержант Айрън се зачуди как ли щяха да реагират яхтсмените, когато видят как любимите им лодки биват надупчени от шрапнели. Не че му пукаше особено.

За да получат подобна заповед — въздушен удар по цивилен съд в сърцето на Лондон, — кризата трябваше да е от гигантски мащаби. Сержантът се запита кой ли е изровил информация в подкрепа на подобен ход.

Над него хеликоптерът забави скорост, докато приближаваше позицията за стрелба, а носът му се завъртя към целта.

— Виждам лазера — с равен глас каза пилотът. Последва продължителна пауза. Целта е прехваната. — Отново пауза. — Атакувам.

Последва секунда закъснение, след което от ракетните установки, монтирани от двете страни на тъпия нос на хеликоптера, избълва огън и две 70-милиметрови ракети с лазерно насочване CRV7 полетяха към яхтклуба.

Бойната глава с 4,5 кг експлозив беше в състояние да пробие бронята на танк Т-72. Както и можеше да се очаква, стоманеният корпус на „Нордхавн 52“ беше разкъсан, сякаш отворен от гигантска отварачка за консерви.

Двете бойни глави пробиха корпуса и се взривиха дълбоко в недрата на съда. Сержант Айрън си помисли, че това е малко прекалено, когато яхтата за два милиона долара цъфна, бълвайки парчета стопен алуминий в кипящо море от пламъци.

Когато пушекът се разсея, видя как жалките горящи останки от яхтата потъваха бързо, а водата съскаше, докато поглъщаше нажежения метал. Съдовете от двете й страни бяха претърпели доста сериозни поражения.

Сержант Айрън се намръщи. Някои доста богати господа трябваше да се изръсят сериозно, за да поправят лъскавите си играчки.

А бунтовникът в него се разтапяше от гледката.

Погледна часовника си — 03:58.

— Точно по график — каза той на клекналата до него фигура.

Ефрейтор Гибсън кимна.

— Свършихме си работата. Да се махаме оттук.