Беър Грилс
Ловът (59)

57.

Разбира се, красиво място като Намцо привличаше туристи. Снежни върхове се спускаха рязко в тюркоазените води, изваян от ветровете лед сковаваше бреговете му. А от северната страна стада овце пасяха сезонните треви, които растяха буйно сред нюансите на жълто, охра и сиво на бреговете.

Но отдалечеността на езерото ограничаваше броя на туристите и малцина се решаваха да отидат до западните му краища и пролома Боки. А дори да го правеха, виждаха само една работеща за всеобщото благо електростанция с всички обичайни обекти и охрана.

Майлс и Брукс бяха улучили точно в целта — мястото беше идеално за целите на Камлер. Цялата постановка беше толкова хитроумна и добре изпълнена, че караше Йегер да се чуди на пълното пилеене на интелект. Толкова много творчески сили, насочени единствено към смърт и масово унищожение.

Какво ли щеше да постигне човек като Камлер, ако не беше прелъстен от извратените мечти на баща си за световно господство на нацизма? Или за създаването на Четвъртия райх?

Йегер безумно се тревожеше, че Рут може да е някъде долу. Мисълта обаче беше толкова ужасна, че я изтри от ума си. Запазеше ли я, тя щеше да го измъчва и в крайна сметка да го унищожи.

Отдръпна се от окуляра и се размърда в опит да съживи премръзналите си крайници. Без да каже нито дума, Раф зае мястото му. Сега чакаха единствено пристигането на пратката волфрам — техния троянски кон.

Йегер погледна за момент едрия маор. С близо шестдневната си брада и навлечен в няколко ката топли дрехи, той приличаше на някакъв пещерен трол. Йегер винаги се изумяваше колко несгоди може да понесе Раф, без да се оплаква. Единственото изключение беше студът.

Раф наистина мразеше студа. Той го превръщаше в сърдит мърморко и лоша компания — точно като сега.

— Хрумна ми една идея — тихо рече Йегер. — Искаш ли да я чуеш?

— Стига да не включва скокове в проклети пресни промърмори Раф, без да се отлепва от окуляра.

— Помниш ли операцията с тежката вода? От четиресет и втора? Изучавахме я в курса за командоси. В рамките на операция „Мускетон“ дванайсет командоси били докарани с подводница до норвежкия бряг. Минали през планините, за да саботират водноелектрическата централа „Гломфьорд“. Горе-долу като сега.

— Да — изсумтя Раф. — Командоска легенда. Пратили по дяволите ядрената програма на Хитлер. И какво?

— Отрядът е бил малък — продължи Йегер. — Лековъоръжен. Напълно недостатъчен да се справи с двеста немски войници, охраняващи електроцентралата. И знаеш ли как са го направили? Използвали са силата на майката природа, за да разпердушинят мястото.

— Не протакай. Мозъкът ми ще замръзне.

— Досетили се, че тръбите влизат право в електроцентралата, подобно на цеви на огромни пушки. Взривяваш тръбите, водата се понася право към целта, влачейки със себе си дървета, канари и какво ли не още.

Раф се отлепи от окуляра. Йегер виждаше, че вече е привлякъл вниманието на едрия маор.

— Помисли си само — продължи ентусиазирано той. — Гръмваме тръбите високо над електроцентралата, оградата отива на кино, пробиват се стени, настава пълен хаос. И ни дава възможност да влезем.

По замръзналите черти на Раф заигра подобие на усмивка.

— Това означава ли, че ще се прибера по-рано у дома и ще се стопля?

Йегер се ухили.

— В общи линии, да. Но ти си специалистът по гърменето на разни неща. Можем ли да го направим? Имаме ли достатъчно експлозиви?

— И още как — изръмжа Раф. — Слагаш блокчета насочен пластичен експлозив на всяка тръба, за предпочитане на слабо място. И работата е опечена.

— Добре — рече Йегер. — Гърмим волфрамовата бомба и лабораторията отива на кино. Гърмим тръбите, оградата и куп други неща стават на пух и прах. Това е начинът ни да влезем и да ударим здраво.

Усмивката на Раф проблесна в полумрака на наблюдателния пост.

— Какво да не му харесаш?

Прекалено голямата активност, помисли си Йегер, макар че нямаше намерение да го казва на глас. Другите рискуваха живота си. Но в случая на Йегер имаше възможност жена му да е някъде долу. А когато взривят тръбите, дали някои в електроцентралата щеше да преживее онова, което щеше да последва?

Какво щеше да каже Йегер на сина си? „Убих майка ти, но имах причини да го направя. Оцеляването на света беше поставено на карта“.

Изтри мисълта от ума си. Никой син не би разбрал подобно обяснение.

Но каква друга възможност имаше?