Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Йегер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hunt, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
skygge (2019)
Разпознаване и корекция
sqnka (2019)
Допълнителна корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Беър Грилс

Заглавие: Ловът

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 10.12.2018 г.

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-895-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10979

История

  1. — Добавяне

15.

Шумът от свлачището отекна по дължината на тунела, който се отвори пред него.

За разлика от първия тунел, този определено водеше някъде. Но точно когато снимачният екип и копачите бяха направили откритието си, някой — някакъв въоръжен отряд — беше натрошил оборудването им и ги беше екзекутирал.

Йегер предположи, че са били очистени в опит намереното от тях да си остане скрито. Но нали все някой щеше да дойде да види какво става? И ще открие труповете, на които се натъкна Йегер. Ще погледне и по-навътре. И ще открие онова, на което се е натъкнал снимачният екип.

Освен ако…

Той се дръпна няколко крачки назад, отново включи фенера и освети отъпканата пътека по купчината чакъл и пръст. Много хора бяха минавали оттук, при това в двете посоки.

А това пораждаше въпрос — дали откритото от снимачния екип не е било извадено?

Явно е било крито тук в продължение на повече от седемдесет години. Вероятно скрилите го са искали то да си остане в пълна тайна. И затова са изпратили тук отряд, който да го прибере и да запуши устата на онези, които са станали свидетели на съществуването му.

Това беше единственото логично обяснение.

Но какво би могло да е толкова ценно, че да оправдава седем десетилетия пазене в тайна и подобна брутална масова касапница? Съкровище от нацистко злато? Скъпоценни антики? Произведения на изкуството? Какво точно е струвало живота на тези млади хора?

И тогава му хрумна още нещо — ами ако убийците бяха все още тук? Ами ако се намираха по-навътре в комплекса тунели и бяха заети с прибирането на скритото си съкровище?

Погледна към труповете. Осем убити. Предположи, че нападателите са били неколцина най-малко трима, но по-вероятно повече. Макар да не му се искаше, трябваше да признае, че бяха си свършили добре работата. Екзекуторите бяха хладнокръвни и ефективни убийци.

А той беше сам и невъоръжен.

Едно от основните умения на войник от елитните части е да реши кога да се бие и кога да бяга. През Втората световна война САС си спечелили славата с тактиката си „стреляй и се омитай“ — нанасяне на абсолютно изненадващ удар по врага и изчезване, преди неприятелят да успее да отговори подобаващо.

Удряш и бягаш.

Йегер може би разполагаше с елемента на изненадата, но противникът имаше огромно превъзходство в численост и въоръжение. Не за първи път през живота си той реши, че потайността е по-важна добродетел от храбростта. Изключи фенера и се обърна да си тръгне, като остана на място за няколко секунди, докато очите му свикнат с тъмното. Щеше да върви в мрака и да го използва като свое наметало и защитник.

Йегер тръгна, като заобиколи труповете, но нещо го накара да спре. Спомен, обаждащ се натрапчиво през изострените му от адреналина сетива. За миг се върна в джунглата на Амазония, по следите на един изгубен „Юнкерс JU 390“, най-гигантския самолет, летял по време на Втората световна война.

Това беше началото на пътуването, довело до крайния му сблъсък с Ханк Камлер. Йегер разполагаше със снимачен екип в експедицията. Операторът имаше навика тайно да снима участниците въпреки забраните.

Любимият му номер беше да остави камерата, сякаш не работи, но да я държи включена, с насочен към най-интересното обектив. Слагаше лепенка на червената лампичка, така че никой да не забележи, че камерата снима.

Йегер се наведе да огледа останките на най-близката камера. Докато го правеше, погледът му се спря върху лежащия до нея труп. Нещо му се стори познато. Рискува да включи за момент фенера. Беше австрийският кинорежисьор — позна го от снимката във вестника.

Камерата на убития беше сериозно разбита, но въпреки това червената лампичка беше покрита с тиксо.

Йегер се поколеба само за миг и пипнешком намери картата памет на камерата. Отиде и при другата камера (повечето снимачни екипи носеха по две), но докато се навеждаше за картата й, лъч светлина прониза мрака.

Идваше от другия край на тунела и се придружаваше от тежки стъпки. Тропот на бягащи крака. Стрелците, които и да бяха те, идваха.

Йегер си помисли, че сигурно са видели светлината от фенера му, докато е гледал лицето на мъртвия оператор. С разтуптяно като картечница сърце той грабна втората карта памет, напъха я в джоба си и побягна.

Докато тичаше през тунела, зърна някаква фигура с периферното си зрение. Едър и мускулест, мъжът се беше качил върху купчината камъни, а лъчът на фенера му заслепяваше Йегер.

Насочил напред пистолет 22-ри калибър, мъжът осветяваше пространството пред себе си.